- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 330
- 7
Малцина знаят кой е Аспарух Панов. Аниматорът, не политикът. Едва ли някой си спомня какво е направил политикът Аспарух Панов, но повечето се сещат за името му. Точно обратното, режисьорът-аниматор Аспарух Панов е направил изключително много в професията си, но остава неизвестен за българската публика. Така са решили „изкуствоведите“ от Държавна сигурност, така е станало.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50362_yUSll1MhGHlwqvaKNWN0qBwAHkuk5P.jpg" style="height:343px; width:500px" /></p>
<p><em>Аспарух Панов по време на работата си по анимацията във филма на Анри Кулев "Бащата на яйцето"</em></p>
<p> </p>
<p>Аспарух Панов си отива точно преди 3 години, без да дочака признанието, което заслужава. Когато потърсите негов портрет в интернет като „Аспарух Панов аниматор“, ще ви излязат свещички по повод смъртта му, но не и някаква фотография, която да свързваме с него или с работата му. А това е много тъжно и показателно.</p>
<p>Защото Аспарух Панов е един от най-талантливите, работливи, награждавани (в чужбина) и неизвестни наши творци. В България е нещо като помощен персонал на фаворизираните от държавата колеги – Донев, Дуков и Динов, трите Д-та и ДС-та, както ги нарича съпругата му Анна Петрова. Тя използва дори думата „роб“, когато говори за Аспарух и отношенията между него и канонизираните в жанра именити аниматори. „Няма такова нещо като „филма на Доньо Донев“ или „на Динов“, или „на Дуков“, за тях работеха десетки роби, понякога по-талантливи от тях, но лаврите оставяха за себе си.“</p>
<p>Претенциите за частни права върху филмите с техните имена са най-малкото спорни, защото продукциите са субсидирани от държавата, смята Анна по повод претенциите за авторски права на наследниците на Донев във филма „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“, който предизвика голям скандал миналата година и вдигна на бойна нога защитниците на тезата, че е възможно да се съвместява творчеството в професията и в тайните служби.</p>
<p>Разговаряме с Анна в една сладкарница в центъра на София. Не подозирах, че в тази малка, крехка и елегантна дама се крие таква огромна енергия и хъс да поправи една несправедливост, съпътствала нейния съпруг, нейния брат и нея самата десетки години – и във времената, когато Държавна сигурност е е била главният изкуствовед и е казвала кой е талантлив и кой не е, кой става за показ пред публика и кой не.</p>
<p>Анна страда и по загубата на своя брат Любен Русев, който си отива преди осем години. Любен и Анна са деца на Евдокия-Дуся Янкова, първата съпруга на Педру Русев, баща на Дилма Русев, президент на Бразилия. Анна е от втория брак на майка си. Дуся Янкова е детска писателка, между многото документи виждам факсимиле на една нейна книжка – „Морски цар“, илюстрирана от Вадим Лазаркевич, както и факсимиле на поздравителна картичка със сини цветя: „Честита новата 1949г. Да ти бъде щастлива, да се сбъднат всичките ти хубави мечти! Елин Пелин“</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50362_wDu5ph5mtD8MTOBnTcbWM1GOO7VDO3.jpg" style="height:503px; width:298px" /></p>
<p><em>Любен Русев, брат на Дилма Русев и на Анна Петрова</em></p>
<p> </p>
<p>Братът на Анна Любен по това време вече е бил на 19 години и не много отдавна е разбрал, че баща му е жив и здрав в далечна Бразилия. Той никога не го вижда, нито сестра си Дилма. Педру ги напуска и заминава инкогнито за Бразилия през 1930г., когато майка му е бременна с него в осмия месец. До края на живота му Анна остава най-близкия му човек.</p>
<p>Любен се самоубива през 2007г., той е с 97% инвалидност. Още като млад е бил противник на режима, а и като син на емигрант изпитва всички „екстри“ на системата. Докато Дилма по същото време е лежала в затвора в Бразилия заради комунистическата си дейност, а по-късно прави шеметна политическа кариера.</p>
<p>Анна споделя, че нейният брат е живял доста мизерно до края на дните си. След смъртта на баща му Педру през 60-те години той е привикан във Външно министерство в София с предложение да се откаже от бразилското си наследство срещу 1500 долара. Той приема, защото му е било ясно, че, така или иначе, никой е нямало да му даде възможност да си го получи. Системата е изглеждала бетонирана. След смъртта му е препоръчан от Българския национален комитет по големите язовири да бъде удостоен с „високо държавно отличие заради значителни заслуги“ като главен проектант на повечето големи български язовири. Засега препоръката остава без отзвук.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50362_YaSlMR74giYOUk2084o6kf9P4cGpMT.jpg" style="height:321px; width:519px" /></p>
<p><em>Аспарух Панов по време на работа</em></p>
<p> </p>
<p>Съдбите на съпруга и брата на Анна са много сходни. Перфектни професионалисти, отдадени на работата си, скромни, безсребърници, скарани с властта и несправедливо ограбвани от нея. Както и други умни и талантливи хора, имали нещастието да са чужди на режима и да работят с колеги, които са донасяли за тях в службите. Както например и Антоний Траянов, близък с Аспарух Панов по съдба, като колеги и приятели. За Траянов Мина Милева и Весела Казакова направиха документалния филм „Чичо Тони, Тримата глупаци и ДС“, предизвикал скандал и разделение в гилдията миналата година.</p>
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50362_BUEYDss8R5lIaV4xkMJrNNYFDoYB6M.jpg" style="height:732px; width:512px" /></p>
<p><em>Анна Петрова със свои колеги археолози на разкопки</em></p>
<p> </p>
<p>Анна е учила в една гимназия с Антоний Траянов и смята, че филмът е много показателен за това какво се е случвало в анимацията и как силните на деня са ограбвали не просто труда, но и творческите идеи на хора като „чичо Тони“ и Аспарух Панов. Анна е категорична, че това е било практика и режисьорските дебюти и изяви са били ограничавани с всички средства, за да няма конкуренция за „нашите“ на върха. „Робите“ на помазаните са се занимавали с анимиране на техните филми, а ако са участвали като съавтори и дори автори, това е било тайна за публиката. Славата и парите оставали за колегите, властвали по линия на ДС в анимацията. Държали са да знаят дали някой получава предложение отвън, за да се възползват лично те от поканата.</p>
<p>Анна Петрова си спомня: „Всяка идея, която Аспарух споделяше, бе спирана от тримата. Аспарух почти изцяло направи фирма „Каменни зърна“, който е продаден в 99 страни и те са взели десетки хиляди долари от него. Но когато му дадоха 16-те квадратни метра ателие, той нямаше пари да го плати. Аспарух направи анимацията на филма на Анри Кулев „Бащата на яйцето“. Филмът бе определен като слаб, но навън са искали да го купят само заради добрата анимация, а името на Аспарух дори не фигурираше в надписите. Когато умира създателят на „Мъпет шоу“, американците пращат покана на Аспарух да направи мултипликационен анимационен вариант. И тези хора, не знам как да ги нарека, скриха от него за поканата. Не мога да се примиря с това!“</p>
<p>Е, не го пуснали да си вземе наследството, нито наградите. Медиите не споменавали за успеха му зад граница и особено в ония времена зад желязната завеса никой не научавал за тях. Случвало се е и с други награждавани аниматори, но налаганото мълчание около работата на Аспарух е било твърде систематично и продължително.</p>
<p>Завършил е Художествената академия, първо “Графика” при Илия Бешков и след това специалност “Скулптура” с пълно отличие. Става аниматор и за 37 години професионален живот прави над 150 филма и е отличен с над 50 международни награди, и то от специализирани и безпристрастни комисии на съответните фестивали в Европа, отвъд океана и в Япония. До 1970 г. не му дават да работи като режисьор, а само го използват за черната работа.</p>
<p>Сред неговите филми са "Невидимият Марко", "Парад", "Лебедово езеро", "Маскарад", "Стрелбище", "Ножичка и момченце", "Затруднение", "Стари басни", "Урок по цигулка", "Имало едно време един град", "Целта", "Пламъкът", "Епоксидна смола" I и II, "Миша работа", "Миша симфония" и много други.</p>
<p>„Когато Аспарух почина, ми стана още по-мъчително. После всички спомени се върнаха, още по-силно ме заболя, че той толкова страдаше от лицемерието на Доньо Донев, защото му се пишеше приятел. Идваше у дома с любовницата си, говореха си, Аспарух споделяше всичко с него, а в същото време „приятелят“е ходел да пуска доноси срещу него. Отиде си с тая болка и огорчение. Като брат ми Любен, който се самоуби. Отидоха си не от болести, душите им бяха прекършени. Бяха съкрушени от предателството, лицемерието и алчността на тези хора.“</p>
<p>За разлика от оглушителното мълчание у нас за твореца Аспарух Панов, в чужбина името му се чува благодарение на неговите ученици, които не го забравят. Нашият известен аниматор в Холивуд Румен Петков винаги споменава с голяма признателност своя учител. „И вижте къде стигна Румен и при какъв стандарт живее. Има голяма къща до тази на Тарантино, пари, признание, ученици. А Аспарух умря в мизерия – изоставен от онези, на които посвети труда и таланта си. Непризнат от тях и от държавата си! Той го съзнаваше и гордата му душа кървеше отвътре!“ Когато казва това, Анна се просълзява.</p>
<p>Разбира се много хора ще кажат, че времената са били такива; че Доньо и останалите от ДС колеги са големи режисьори; че все пак Аспарух Панов е направил доста филми, получавал е награди, признали са го все пак. И за да не повтаряме пак втръсналите приказки по въпроса, ще цитираме част от едно писмо на режисьора Джеки Стоев до зетя на Доньо Донев - Настимир Цачев, изразил се доста злобно по повод филма „Чичо Тони...“ Стоев не отрича, че Донев е голям режисьор със световна известност. Но!</p>
<p>Ето какво казва той в едно писмо до Настимир Цачев:</p>
<p>„Познавам доста хора, които са били сътрудници на ДС. Много от тях са били принуждавани насила и самите те са били жертви. Случаят с Доньо не е такъв. Той е писал доноси за близки хора, с които е работил и които са му били предани. А това вече е подлост.</p>
<p>Случайно бях във Варвара с аниматора Думата (Георги Думанов), когато във вестника излязоха доносите на Доньо срещу него. Думата се почувства като ударен с парен чук. Три дена ходи като болен. Накрая му прати кратка телеграма: „Доньо! Прощавам ти!“ Да, Настимире, подлостта може да се прости, но не трябва да се премълчава и не трябва да се забравя. Не бива!“</p>
<p>Не знам дали Анна може да прости, но със сигурност не иска и да премълчава. Защото мълчанието понякога не е злато и обрича на забвение изключителни творци и така увеличава злото: „Аспарух не дочака признание, затова ще се боря докато съм жива да бъде признат за цялостно творчество, защото заслужава това. Правя го и по лични подбуди – в памет на човека, с когото споделих 40 години съвместен живот.“</p>
<p>Анна Петрова е археолог, историк и философ, а тези три професии някак съвместяват нещо общо – паметта, истината за миналото и справедливостта. И доброто, което не е просто философска и литературна категория. То е нещо, което осмисля живота. Или не го осмисля.</p>
<p> </p>
<p> </p>
