- Автор: Елена Дюлгерова
- 10 Sep 2020
- 412
- 5
„6 ноември 2014 г., датата, която беше обявена от съда, че тогава КТБ е станала неплатежоспособна, е доста странна, това е възможно най-късната дата. Било е дадено твърде дълго време на квесторите, вместо да оздравят банката, да я погребат. Защото те са действали като погребални агенти.“ Това каза в интервю за „Гласове“ адвокат Людмил Ангелов, който заедно с адвокат Менко Менков защитава правата на един от най-големите акционери в КТБ - фирма „Бромак“ веднага след като съдът официално обяви фалита ѝ в сряда, 22 април.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/50696_KkAHdRWO6vRZl9AQ1fRDATI7kKdqse.jpg" style="height:264px; width:235px" /></p>
<p> </p>
<p><strong>- Какво точно, на граждански език, означава обявяването в несъстоятелност на КТБ? Какво се случи днес, адвокат Ангелов?</strong></p>
<p>- Това, което се случи днес, е, че без да се прави съдебен контрол – било пряко чрез Върховния административен съд, било косвено – банката бе обявена в несъстоятелност и оттук натам предстои осребряване на имуществото на банката.</p>
<p>Другото, което стана, е, че беше обявена дата на неплатежоспособността на банката - 6 ноември 2014 година. Това е доста странна дата, при положение че всички отчети, доклади, молбата на БНБ са към 30 септември. Но така. Първоначално, без да сме запознати с мотивите на цялото решение, тази най-късна възможна дата поражда следните първоначални коментари:</p>
<p>Първо, че оттук натам се дава възможност на синдиците да решават всичко. И вие ще видите какво имам предвид. Приятелските, „добрите“ ще бъдат оставени на мира. Неприятелските, лошите ще бъдат вкарани в съда.</p>
<p>Другият извод, който се налага, е, че излиза, че банката е била платежоспособна до тази дата и на тази дата е станала неплатежоспособна. От 20 юни 2014 г. до 6 ноември там действат квестори – първоначално едни, после идват други, техни екипи.</p>
<p><strong>- Каква точно е ролята на тези квестори?</strong></p>
<p>- По Закона за кредитните институции те имат предписани известни оздравителни мерки. Те са вкарани там като оздравители, не са вкарани там като погребални агенти.</p>
<p>Квесторите са действали там като погребални агенти и резултатът е този: 6 ноември като дата за обявяване на неплатежоспособност на банката.</p>
<p>- Тоест може да се каже, че действието или недействието на квесторите е предизвикало неплатежоспособността на КТБ?</p>
<p>- Може и така да се каже, да. След като никъде не видяхме в докладите на т. нар. консултантски фирми – които са правили частни счетоводни експертизи – нищо повече, не са годни за водене на счетоводни операции. Не се дават и на анкетна комисия в парламента, защото били строго секретни.</p>
<p>Общо взето излезе, че съдът постави БНБ извън над закона – българския и европейския, тъй като Законът за банковата несъстоятелност бил толкова специален, че изключвал приложението и на българските, и на европейските правни норми. В това число е предвидено, че право на жалба на това решение имат КТБ, БНБ и Прокуратурата. Другите, общо взето, седим на първия ред и ръкопляскаме.</p>
<p><strong>- Значи оттук нататък вашият клиент и вие, неговата защита, сте с вързани ръце?</strong></p>
<p>- Да, в момента според действащото законодателство, прието, когато Иван Искров беше депутат, акционерите на банката не могат да направят нищо. Законът е направен така, че БНБ да бъде оставена извън всякакъв съдебен контрол.</p>
<p><strong>- Някакъв неконтролиран от съда оазис…</strong></p>
<p>- Именно. Оазис в траурната ни държава, доколкото има такава.</p>
<p><strong>- След като съдът обяви решението си, вие го нарекохте „изцяло неправилно, изцяло незаконосъобразно и противоконституционно“. Казахте, че то противоречи на българските закони и европейските регламенти. Бихте ли пояснили още малко?</strong></p>
<p>- Това, което се случи днес (22 април – бел. авт.), показа не само съдебен, но и косвен контрол върху акта за вземане на решение за банката. И общо взето, по този начин се нанася силен удар върху градената през годините на прехода, с всичките ѝ условности и противоречия, правова държава в България.</p>
<p>Правовата държава беше срината из основи. Според нас отзвукът ще бъде негативен – международният, в европейската общност, юридически – навсякъде.</p>
<p>В крайна сметка това решение ни трасира ускорената магистрала към жалването на актовете пред европейските съдилища.</p>
<p>Отзвукът ще бъде много силен и това дава абсолютна несигурност за всяка една банкова инвестиция у нас, в България. Това дава и много лош знак за мисията на независимост и обективност на българския съд.</p>
<p>Налице е абсолютна липса на върховенство на закона. Тук видяхме, че законът не се спазва. Въртим се в омагьосан кръг. В крайна сметка съдът казва, че той не може да ревизира. Ние не искахме това от него, искахме да констатира нищожността или незаконосъобразността за отнемане на лиценза на КТБ. Ако съдът беше сторил това и беше приел нашите жалби, може би изводите щяха да бъдат други.</p>
<p>Излиза, че ако актът е нищожен, БНБ в момента черпи права по един нищожен акт.</p>
<p><strong>- Казахте, че за вас се отваря магистрала да подавате жалби пред европейските съдилища. Това предстои непосредствено, така ли?</strong></p>
<p>- Е, обмисляме го. Нека първо видим как ще се развият нещата. Може пък КТБ, БНБ или прокуратурата да решат да обжалват решението…</p>
<p> </p>
<p> </p>
