Проф. Гунтрам Волф: Икономически шок за Европа, Русия печели от скъпия петрол

Защо войната свари Европа неподготвена? Успяхме ли да се позиционираме и трябваше ли? Какви негативи следват за Стария континент и още колко дълго може да издържим, преди щетите от затворения Ормузки проток да разтърсят икономиките? На тези и още въпроси потърсихме експертното мнение на професор Гунтрам Волф.

Той е старши изследовател в Bruegel - европейски мозъчен тръст, фокусиран върху икономическите и финансовите политики. Преподава икономика в Université libre de Bruxelles и също така е изследовател в Kiel Institute for the World Economy.

Работил е по макроикономика и управление на еврозоната в Европейската комисия и в изследователския отдел на Bundesbank. Също така е бил външен съветник на Международния валутен фонд. От 2012 до 2016 г. е бил член на Conseil d’Analyse Economique към френския премиер. Притежава докторска степен по икономика от University of Bonn.

Интервю на Виктория Петрова с икономиста Гунтрам Волф:

- Как бихте оценили войната в Близкия изток? И каква е вашата гледна точка за нея?

- Ами, според мен, войната на Израел и Съединените щати срещу Иран беше зле подготвена от страна на САЩ и виждаме, че Иран има голяма устойчивост. Те продължават да отвръщат на ударите. Продължават да поразяват цели в Израел.

Те са ударили 13 американски военни бази в региона. Блокираха Ормузкия проток. Те сериозно нарушиха глобалните доставки на петрол. Така че всъщност мисля, че се намираме в много труден момент от тази война, защото тя не може да продължава дълго.

Ако продължи по-дълго, геополитическите и икономическите последици ще бъдат много жестоки. Затова мисля, че на определен етап ще трябва да се намери някакъв компромис. Но в момента все още не сме там и не виждаме как двете страни могат да отстъпят.

- Добре, но каква е позицията на Европа по тази война? Можахме ли да се позиционираме и трябваше ли?

- Мисля, че повечето европейски държави ясно заявиха, че това не е наша война, и смятам, че са прави. Тя не беше започната с участието или с консултация с европейците. А сега президентът на САЩ е в затруднено положение.

И се опитва да накара европейците да разчистят бъркотията, но не мисля, че това е ролята на Европа. В този смисъл се радвам, че например германският канцлер ясно заяви, че това не е наша война. Испанският министър-председател също беше ясен от самото начало, както и европейските институции.

Разбира се, тази война има сериозни последици за Европа, особено по отношение на енергията. Но основният ми аргумент е, че е трудно да се види как с военна операция може да се освободи търговията с петрол през Ормузкия проток. Затова мисля, че в крайна сметка ще е необходим компромис.

Смятам, че Европа може да изиграе роля в намирането на такъв компромис — например чрез сделка с иранския режим за търговски достъп срещу износ на петрол. Или може да се наложи да приемем, че Ормузкият проток ще стане като Суецкия канал и Иран ще таксува корабите, които преминават.

Това са двете възможности, които виждам в момента. Това, което не бих искал да видя, е европейски войници да влизат в конфликт, който е труден за спечелване и много рисков по отношение на човешки жертви.

- Разбирам. Но повечето анализатори казват, че след затварянето на Ормузкия проток, Европа не е силно засегната, защото само малка част от петрола отива към Европа — около 20%. Защо тогава Европа усеща последствията толкова силно и бързо?

- Точната посока на отделните кораби няма голямо значение. Пазарът на петрол е глобален. Важни са търсенето и предлагането. Ако 20% от предлагането изчезне, страните, които са очаквали тези доставки, ще потърсят алтернативи.

Съответно цените се повишават и това засяга всички — включително САЩ, където цените на горивата вече са се повишили значително. Засяга Азия и Европа също. Това е негативен шок в предлагането. И когато петролът е натоварен на кораб, всъщност той може да отиде във всяко пристанище в света, и ще отиде там, където цената е най-висока.

Така, че няма значение накъде, първоначално, е трябвало да отплават танкерите с петрол от Залива. Това, което е важно, е, че в световен мащаб има по-малко петрол.

- Колко подготвена беше Европа за този конфликт?

- Европа не беше добре подготвена. Имаме проблем с ниските запаси от газ. Не ги осигурихме в достатъчна степен преди зимата и влязохме в зимния сезон с малко запаси от газ.

Що се отнася до петрола, ще трябва да се обърнем към световния пазар. И вероятно да намалим потреблението. Европейските институции, Европейската комисия вече насърчи хората да пътуват по-малко по работа заради възможен недостиг на авиационно гориво.

Това е сериозно сътресение, което има икономически последствия. Дългосрочното решение и искам да подчертая това, е да намалим зависимостта си от изкопаеми горива. Зелената трансформация е необходимост не само заради климатичните промени.

Това е наистина геополитическа необходимост, защото живеем в свят, в който от една страна зависим от Залива, който в момента е в хаос, а от друга — от Съединените щати, които политически също са в хаос. Така че за Европа е наистина много трудно да поддържа тази изключително крехка ситуация. Затова смятам, че трябва да работим върху декарбонизацията си и да преминаваме към възобновяеми източници на енергия.

И това, което можем да видим, е че в страни като Испания, където възобновяемите източници вече имат относително висок дял в производството на електроенергия, цените на тока са останали много ниски и не са се повишили толкова, колкото в други страни, където делът на възобновяемите източници в електрическата мрежа е значително по-нисък“.

В крайна сметка става дума за целенасочено стратегическо изграждане на нашите електроразпределителни мрежи и, разбира се, на слънчеви и вятърни паркове.

- Можем ли да кажем, като цяло, какво печели и какво губи Европа в краткосрочен и дългосрочен план, какво печели и какво губи Русия, и как всичко това се отразява на останалия свят, включително на войната в Украйна?“  

- Ами, мисля, че Европа, както всеки вносител на изкопаеми горива, е нетен губещ. Така че, както и в Азия, и ние наистина сме нетни губещи. … Така че за нас това е икономически много висока цена. За износителите на изкопаеми горива това е полза.

Така че, всеки от САЩ до Норвегия, до Русия, който изнася петрол и газ, има полза. И за Русия ползата е наистина много голяма.

Оценките на Киевското училище по икономика (Kiev School of Economics) предполагат, че ако цената на петрола остане висока за продължителен период от време, около половин година, имам предвид, това може да покрие далеч повече от половината, ако не и целия бюджетен дефицит, който Русия в момента има, и по този начин фактически да финансира цялата си военна кампания. Така че това е наистина е много, много добре за Русия.

„Добрата новина е, че украинците са успели да нарушат част от доставките на руски петрол за глобалната икономика, като са насочили ударите към рафинерии.

Но общо взето, по-високата цена на петрола е добра новина за Русия. И съответно, това е лоша новина за Украйна, защото Русия има повече ресурси на разположение, за да продължи наистина тази война.“

- Още един въпрос,  колко дълго можем ние, Европа, да издържим без да се сблъскаме с ефектите на шок, инфлация, високи цени, фалити на бизнеси. Можем ли да извлечем някакъв урок от това, което се случва в Близкия изток сега?

- Е, ние не можем да избегнем по-високите цени. Това вече се случва. Ако внасяте изкопаеми горива и те стават много по-скъпи, това е двойно неблагоприятно - имате по-високи разходи за внесените стоки, внесения петрол, но отгоре на това имате влошаване на условията на търговия. Така че вашият обменен курс отслабва, което прави вноса на всички стоки по-скъп.

Така че този отрицателен ефект е налице и инфлацията вече започва да се увеличава. Мисля, че германските числа го показват, или беше Еврозоната, забравих точния номер, но вече е нараснала от 2% до 2,6% или 2,7%. Така че доста значително увеличение през този месец. И това е много, много лошо.

Мисля, че това, което Европейската централна банка трябва да направи, е наистина да се увери, че няма вторични ефекти и че тази инфлация няма да  стане постоянна, дългосрочна инфлация. Но освен това, няма много какво да се направи срещу това.

- Какво мислите? Какъв ще бъде светът след края на тази война?

- Мисля, че ако погледнем глобалната картина, виждаме отслабени Съединени щати. Мисля, че САЩ излизат от това в наистина лошо състояние. Те са загубили много ценни боеприпаси, но също така са загубили напълно стратегическото лидерство, което имаха дълго време.

Никой наистина не приема този президент на САЩ сериозно като стратегически гений или като човек, който гледа напред. Така че мисля, че репутационната щета, военната щета, икономическата щета от тази безразсъдна атака са много значими за Съединените щати и, разбира се, са негативни и за Европа. И така, общо взето, мисля, че големият печеливш тук е Русия и също Китай до известна степен, поне.

Източник: btvnovinite.bg