Почина джаз легендата Куинси Джоунс

Музикалната легенда Куинси Джоунс почина на 91 години. Композитор, тромпетист, аранжьор и продуцент - титанът на американската музикална сцена е работил със звезди като Майлс Дейвис, Франк Синатра, Каунт Бейзи, Рей Чарлз, Ела Фицджералд, Сара Воон, Майкъл Джексън и много други. Куинси Джоунс е дал старта на кариерата на много звезди в американската поп, джаз и хип-хоп музика.

 

 

Новината за смъртта на Куинс обяви неговото семейство.

"С разбити сърца трябва да ви съобщим новината, че нашият баща и брат Куинси Джоунс почина. И въпреки невероятната загуба за нашето семейство, ние ще почетем велия му живот, знаейки, че няма да има друг като него", казват близките на продуцента в изявлението си.

 

 

Джоунс е смятан за най-влиятелната фигура в поп музиката на XX век. Продуцирал е албумите Off the Wall, Thriller и Bad на Майкъл Джексън през 80-те. Стои и зад музиката на легендите Франк Синатра, Арета Франклин и Дона Съмър.

През 90-те продуцентът стартира своя телевизионна и филмова компания. Най-успешният проект от каталога ѝ е "Принцът от Бел Еър" с Уил Смит в главната роля.

Джоунс е третата най-номинирана знаменитост на наградите "Грами" след Бионсе и Джей Зи. За десетилетията си в музиката продуцентът е грабнал общо 28 статуетки.

 

 

Куинси Джоунс е роден в Чикаго. Баща му, който е наполовина бял, е роден от уелски робовладелец и една от робините му, а семейството на майка му също е потомък на робовладелци. Запознаването му с музиката става през стените на детския му дом от пианото, на което свири съседът му и което той започва да учи на седемгодишна възраст, и чрез пеенето на майка му.

Родителите му се развеждат и той се премества с баща си в щата Вашингтон, където Джоунс научава барабани и множество духови инструменти в гимназиалния си оркестър. На 14-годишна възраст започва да свири в група с 16-годишния Рей Чарлз в клубове в Сиатъл, като веднъж, през 1948 г., акомпанира на Били Холидей. Учи музика в Сиатълския университет, премества се на изток, за да продължи в Бостън, а след това се премества в Ню Йорк, след като е нает отново от джаз бендлидера Лайънъл Хамптън, с когото е гастролирал като ученик (групата, за която Малкълм Х е бил дилър на хероин, когато са свирили в Детройт).

 

 

В Ню Йорк един от ранните му концерти е свиренето на тромпет в групата на Елвис Пресли за първите му телевизионни изяви и се запознава със звездите на процъфтяващото бибоп движение, включително Чарли Паркър и Майлс Дейвис. (Години по-късно, през 1991 г., Джоунс дирижира последното изпълнение на Дейвис, два месеца преди смъртта му.)

 

На този запис Куинси Джоунс дирижира собствения си аранжимент за оркестъра на Каунт Бейзи и Франк Синатра.

Джоунс обикаля Европа заедно с Лайнъл Хамптън и прекарва много време там през 50-те години на ХХ в., включително в периода на обучението си в Париж, където се среща с известни личности, сред които Пабло Пикасо, Джеймс Болдуин и Джоузефин Бейкър. На 23-годишна възраст той обикаля Южна Америка и Близкия изток като музикален директор и аранжор на Дизи Гилеспи. Събира екип за собствения си биг бенд, който обикаля Европа, за да изпробва джаз мюзикъла „Free and Easy“, но катастрофалното му представяне оставя Джоунс, по собствените му признания, на косъм от самоубийство и със 100 000 долара дълг.

Намира си работа в Mercury Records и бавно изплаща дълга си с много работа като продуцент и аранжор за изпълнители, сред които Ела Фицджералд, Дайна Уошингтън, Пеги Лий, Сара Вон и Сами Дейвис младши. Започва също така да прави музика за филми, сред които са „Италианска работа“, „В разгара на нощта“, „Бягство“ и „Пурпурен цвят“ (продуцира последния от тях, който е номиниран за 11 Оскара, три от които за самия Джоунс). През 1968 г. става първият афроамериканец, номиниран за Оскар за най-добра оригинална песен, за „Очите на любовта“ от филма „Забрана“ (заедно с автора на песента Боб Ръсел); има общо седем номинации. За телевизията създава музика за предавания като „Шоуто на Бил Козби“, „Айрънсайд“ и „Корени“.

Работата му със Синатра започва през 1958 г., когато Грейс Кели, принцесата-консорт на Монако, го наема да дирижира и аранжира за Синатра и неговата група за благотворително събитие. Джоунс и Синатра продължават да работят по проекти до последния албум на Синатра, LA Is My Lady, през 1984 г. Соловата музикална кариера на Джоунс се разраства в края на 50-те години на ХХ век, когато записва албуми под собственото си име като бендлидер на джаз състави, сред които са такива светила като Чарлс Мингъс, Арт Пепър и Фреди Хъбард.

 

 

Джоунс веднъж казва за престоя си в Сиатъл: „Когато хората пишат за музиката, джазът е в тази кутия, R&B е в тази кутия, попът е в тази кутия, но ние правехме всичко“ и неговите католически вкусове му служат добре, когато модерният поп мутира от ерата на суинга. В средата на 60-те години на ХХ в. той създава четири хита с милионни продажби за нюйоркската певица Лесли Гор, включително американския номер 1 It's My Party, а по-късно прегръща фънка и дискотеката, като продуцира хитове, сред които Give Me the Night на Джордж Бенсън и Baby Come to Me на Пати Остин и Джеймс Инграм, както и записи на групата Rufus и Chaka Khan и на Brothers Johnson. Джоунс издава и свой собствен фънк материал, като в САЩ попада в Топ 10 с албумите Body Heat (1974 г.) и The Dude (1981 г.).

 

 

Най-големият му успех в този стил е работата му с Майкъл Джексън: Thriller остава най-продаваният албум на всички времена, а гъвкавостта на Джоунс между Off the Wall и Bad позволява на Джексън да метаморфозира от лежерно диско към ултрасинтетичен фънк-рок. Заедно с Джаксън (заедно с Лайънъл Ричи и продуцента Майкъл Омартиан) той създава и We Are the World - успешен благотворителен сингъл, който през 1985 г. набира средства за подпомагане на глада в Етиопия. „Днес загубих малкия си брат и част от душата ми си отиде с него“, казва Джоунс, когато Джексън умира през 2009 г. През 2017 г. юридическият екип на Джоунс успешно доказва, че му се дължат 9,4 млн. долара неизплатени авторски възнаграждения на Джексън, въпреки че през 2020 г. той губи обжалването и трябва да върне 6,8 млн. долара.

След успеха на филма „Пурпурен цвят“ през 1985 г., през 1990 г. създава компанията за филмови и телевизионни продукции Quincy Jones Entertainment. Най-големият му екранен хит е ситкомът „Свежият принц от Бел Еър“, който има 148 епизода и поставя началото на кариерата на Уил Смит; други предавания включват ситкома на LL Cool J „В къщата“ и дългогодишното комедийно шоу MadTV.

 

 

Създава и медийната компания Qwest Broadcasting, а през 1993 г. - списанието за чернокожа музика Vibe в партньорство с Time Inc. През цялата си кариера той подкрепя множество благотворителни организации и каузи, включително , Националната асоциация за напредък на цветнокожите, Джаз фондацията на Америка и други, и наставлява млади музиканти, включително британския многократен носител на Грами Джейкъб Колиър.

Прочутата кариера на Джоунс на два пъти едва не е прекъсната: през 1969 г. той едва не е убит от сектата на Чарлз Менсън, като е планирал да отиде в дома на Шарън Тейт в нощта на убийствата там, но Джоунс забравя за срещата. През 1974 г. той преживява и мозъчна аневризма, която му пречи да свири отново на тромпет.

 

 

Той е женен три пъти, първо за приятелката си от гимназията Джери Колдуел, в продължение на девет години до 1966 г., когато става баща на дъщеря си Джоли. През 1967 г. се жени за Ула Андершон и имат син и дъщеря, като се развежда през 1974 г., за да се ожени за актьорката Пеги Липтън, известна най-вече с ролите си в „Модният отряд“ и „Туин Пийкс“. Двамата имат две дъщери, сред които е и актрисата Рашида Джоунс, преди да се разведат през 1989 г. Той има още две деца: Рейчъл, от танцьорката Карол Рейнолдс, и Кения, дъщеря му с актрисата Настася Кински.

 

 

Не се жени повторно, но продължава да се среща с редица по-млади жени, като повдига вежди с едногодишното си партньорство с 19-годишната египетска дизайнерка Хеба Елавади, когато е на 73 години. Твърди също, че се е срещал с Иванка Тръмп и Жулиет Греко. Преживяват го седемте му деца.

Сред другите изпълнители, които отдадоха почит, беше LL Cool J, който написа: „Ти беше баща и пример в момент, когато наистина имах нужда от баща и пример. Наставник. Модел за подражание. Крал. Ти ми даде възможности и сподели мъдрост. Музиката нямаше да е музика без теб.“ Феми Колеозо, бендлидер на джаз групата Ezra Collective, носител на наградата „Меркурий“, нарича Джоунс „майсторски музикант и красива душа“.

 

 

 

 

Източник: "Гардиън"