Блажени Августин: Копнежът се моли постоянно, даже и когато езикът мълчи. Но когато копнежът охладнява, молитвата заспива

Блажени Августин: Копнежът се моли постоянно, даже и когато езикът мълчи. Но когато копнежът охладнява, молитвата заспива

Августин Блажени (354–430), един от най-влиятелните раннохристиянски мислители и епископ в Хипон

Има два вида благословения – временни и вечни. Временни благословения са здравето, благосъстоянието, честта, приятелите, домът, децата, съпругата и други неща от този живот, в който сме пришълци. В странноприемницата на този живот тогава ние сме като преминаващи пътници, а не като собственици, които имат намерение да останат. Вечните благословения обаче са, първо, самият вечен живот, нетлението и безсмъртието на тялото и душата, общението на ангелите, небесният град, непомръкващата слава, Отец и отечество, Първият – безсмъртен, а второто – без врагове.

Тези благословения ни карат да копнеем от цялото си същество, да искаме с цялата си настойчивост, не с много думи, а със свидетелството на стенанията.

Копнежът се моли постоянно, даже и когато езикът мълчи. Ако копнеете, вие се молите. Но кога заспива молитва? Когато копнежът охладнява. Затова нека просим тези вечни благословения с целия копнеж, на който сме способни, да дирим тези блага с цялото си усърдие, да искаме тези блага с пълна увереност. Защото тези неща облагодетелстват онзи, който ги има, не могат да му навредят. Но онези другите временни блага понякога облагодетелстват, но понякога вредят.

Бедността е облагодетелствала мнозина, а богатството е навредило на мнозина; уединеният живот е облагодетелствал мнозина, а високите почести са навредили на мнозина. И отново, парите са облагодетелствали някои, високите отличия са облагодетелствали някои; облагодетелстват онези, които ги използват добре, но на онези, които ги използват зле, задържането им им отнема повече.

И така, братя, нека също така искаме и тези временни благословения, но умерено, като сме сигурни, че ако ги получим, дадени са ни от Онзи, който знае какво е добро за нас. Искали сте, но онова, което сте искали, не ви е било дадено? Доверете се на своя Отец, който би ви го дал, ако е добро за вас.

Източник: https://spisanie.harta.bg

 

 

Коментари

  • Helleborus

    02 Дек 2024 8:47ч.

    Молитвата най-често е рефлекса на вярващия при нужда и дискомфорт - като плача при бебето! С възрастта става по-фокусирана и кратка. Копнеж човек трудно може да изпитва по неща, които не е виждал и не разбира, копнежът по Бога най-често се явява като копнеж по Правдата и Истината точно в ежедневието, затова и Господ изрече блаженствата в този смисъл, че ще Той ще бъде намерен от гладните и жадните за тези неща и ще поеме товара на обременените от злото... Ние търсим явлението Му в напълно временни и ежедневни ситуации, което, обаче, определя кои сме ние. Понеже сме изградени от Негово слово, разбирайки в душите си концепциите за добро и зло, животът ни всъщност явява доколко искаме да ги потиснем, понеже не ги ценим и ги считаме безполезни и доколко искаме да видим тържеството на Доброто около нас, в отрязъка от време, който визираме като Днес.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • един от малкото истински християни сред духовниците на Запад

    02 Дек 2024 10:23ч.

    Един от най-задълбочените философи на ранното Средновековие, гений на изповедния жанр, историософ, есхатолог, автор на концепцията за двата града.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аменеменема

    02 Дек 2024 13:53ч.

    В какъв смисъл заспива молитвата? В смисъл, че върви гладко, безпроблемно? „На шест“, така да се каже.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аменеменема

    02 Дек 2024 19:15ч.

    @02 Дек 2024 18:00ч.: Омръзна ми да се правиш на неразбрал. Какво „по слухове“? Посоченото от мен е цитирано и коментирано в безброй посветени на Августин текстове, които на свой ред цитират него самия. Като ти е много важно, намери си го „в оригинал“ – което, да те осведомя, значи на латински. А за най-сигурно намери ръкописа. Също за твое сведение, Августин не е средновековен автор, въпреки представите ти. И не писанията на това лице са в тон с представите и морала на Средновековието, а обратно – мракът на Средновековието е настъпил благодарение и на старанията на такива извратени типове като Августин. Имало е кой да ги вее като знаме, докато унищожава много друго написано.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • ти направо отрече Писанието и завета на Христа

    02 Дек 2024 20:31ч.

    Св. Августин Блажени е първият голям средновековен философ. Консултирай се със специалисти от катедра "История на философията" в СУ, или отвори някоя философска енциклопедия и прочети, вместо на стари краставичари да се опитваш да продаваш краставици.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Св. Аврелий Августин пише за скопците заради Царството Небесно, а не спрямо всички хора

    02 Дек 2024 20:37ч.

    Господ Иисус Христос, от Матея свето Евангелие, глава ХІХ - чети внимателно: "10. Казват Му Неговите ученици: ако е такова задължението на човека към жената, няма полза да се жени. 11. А Той им рече: не всички възприемат тая дума, но ония, на които е дадено; 12. защото има скопци, родени тъй от майчина утроба; има и скопци, скопени от човеци; и има скопци, които сами са се скопили заради царството небесно. Който може възприе, нека възприеме".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • аменеменема

    02 Дек 2024 21:08ч.

    Не ми пробутвай „авторитети“, по-добре помисли с главата си. Например може ли да е „средновековен автор“ някой, който е изгнил десетилетия преди падането на Рим. Че и автор, който бил, моля ви се, повлиян от средновековните нагласи. Кога почна това Средновековие, кога и вследствие на какво се утвърдиха нагласи в него, че да влияят на лицето Августин. Обръщаш нещата наопаки, както вече казах. А пък мен най-малко ме е грижа дали отричам което и да е писание. Писания (и религии) много, ако не си забелязал – нелепо е да се взима което и да е от тях за абсолютна истина и да се вардим да не го „отречем“.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • той не е повлиян от средновековни нагласи, той самият ги създава, бидейки един от първите (про)мислители на новата епохалност (след античността)

    03 Дек 2024 10:17ч.

    Средновековието не е някакъв статистичен, твърдо фиксиран период. Например християнската църква и до днес си е средновековна институция - тя внася късче от средновековния свят в нашата модерност. Августин Блажени поставя начало на християнското философстване в Европа, а това си е промисляща прелюдия към нова епохалност. По същия начин през ХІV век, когато в Европа е още Средновековие, поетите Данте и Петрарка, повлияни от шедьоврите на персийската суфи-поезия, се оказаха предтечи на едно ново, ренесансово изкуство.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    03 Дек 2024 10:45ч.

    Относно плътските страсти, разискването в коментарите, тялото на човека е инструмент, даден да бъде употребяван според нуждата на по-висшето, йерархията вътре в нас е първо дух, после душа и накрая тяло. Духът може да е чист или нечист, към който се накланяме за съвет и водителство. Част от измамата на нечистите духове е да проповядват обръщането на йерархията, в посока тялото да диктува и да вземе връх и че това е нормалното естество. Само че това означава човекът да бъде постоянно подчинен не само на повика за секс, глад и жажда, но подчинен по начин, че да не може да постави каквото и да било съображение над тях, превръщайки се в звяр. Може да си гладен, но ако си Човек по Божи образ, може въпреки това да разделиш храната си с друг гладен или да оставиш повече на децата си, може да се страхуваш от болка и смърт и все пак да подчиниш живота си на подвиг в национално освободителна война или пък да се хвърлиш в огъня и да извадиш жертви. Така че учението за подчинението на плътта е дотолкова, доколкото можем да употребим инструмента както ние искаме, а не той да употреби и пороби нас, докато заприличаме на зверове. В тоя смисъл, ляволибералното учение, че е лицемерие да НЕ следваш всеки подтик на плътта и то без да го направляваш, а напротив, да му се подчиняваш напълно, е учение за превръщането на човека в нещо изключително низше и грозно, но по животински „свободно“. Радостта от храната, водата, любовта, в крайна сметка са вложени пак от Твореца, т.е. никой вярващ не би ги коментирал като нещо зло само по себе си. Колкото до определени хора, които са вземали решение за себе си, да се отдадат на монашески живот и същевременно са се превръщали в скопци, това е по-скоро тяхната собствена немощ да подчинят себе си на Духа и да управляват себе си, вероятно са се чувствали по-сигурни, ако се освободят от изкушението. Със сигурност това не може да се проповядва за масова практика. Нямам смелост да кажа какво наистина е мислил конкретният проповедник.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • не е нужна буквализация

    03 Дек 2024 11:44ч.

    При всички случаи Господ има предвид духовното скопяване - напр. спираш да пушиш, защото, от много пушене в миналото, ще си причиниш рак на белите дробове. Това не означава, че не можеш да запалиш една цигара на някое празненство с колеги, но това означава твърдо решение да не го правиш. Т.е. това не е доброволен скопец по неволя, а по воля.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Никуй Отникадеяну Наникадеску

    07 Дек 2024 6:09ч.

    Известно е, че по време на своята бурна младост Блаженият Августин е бил развихрен хомосексуалист. Хомосексуализмът е содомски порок, който едва ли оставя след себе си шанс на пактикувалият го да се утвърди след това като светец. Един „светец“, който има в предисторията си хомосексуализъм, не може да бъде нищо повече от лицемерно сатаническо изчадие, каквито са повечето „колоси“ на ИНСТИТУЦИЯТА, наречена „църква“ — която и църква да е тя. То е същото като с КОМУНИЗМА: комунизмът е прекрасна идея докато е просто само една идея. Превърне ли се в система и институция, превърне ли се в държава и „закони“, комунизмът става мракобесие. Религията — която и да е тя — също е сама по себе си нещо прекрасно, докато не се институционализира. Тогава тя неизбежно се превръща в мракобесие. Причината за загниването на прекрасните идеи — било то религия или комунизъм — не е в самите идеи, а в парчетата месо, наречени хора, които превръщат идеите в практика. Човеците смърдят и чрез загниването си карат и изповядваните от тях идеи да засмърдяват. Нещо е сбъркано в МЕСОТО, от което е направено човешкото тяло. Вероятно наистина е нужен някакъв „рестарт“, при който МЕСОТО да бъде анихилирано (например, в газови камери, изпълвани с бързодействуващ газ ЦИКЛОН-Б), а след това Някой да се погрижи и създаде НОВО ЧОВЕЧЕСТВО (или ЗЕМНОВОДНИЧЕСТВО, ТРЕВОПАСНИЧЕСТВО, НАСЕКОМНИЧЕСТВО и т.н.), което да подеме осиротялите идеи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • "Известно е"

    07 Дек 2024 13:35ч.

    Всяко обвинение без доказателства е клевета.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Helleborus

    10 Дек 2024 10:18ч.

    Християнската трактовка на това е, че тъй като Човекът и Дяволът са едновременно изгонени от Рая, единият, че измамил зле, другият, че му харесала лъжата, те, т.е. ние, сме изпъдени заедно тук, във външния тленен свят, продължавайки тази колаборация. Всеки човек, наречен в словото „естествен“, си е естествено леко демоничен и по природа измамен за много неща. Божието спасение от това положение не е да станем земноводни, а то е явено чрез Светата Дева - Божият Дух ражда съвършно естество, в несъвършения човек, въпреки неговите обсесии и страсти, ако той повярва. Всеки повярвал е като една Мария, в когото има нещо заченато от Духа, с природа, подобна на тази на Отца и Сина. Въпросът е колко души ще изберат това.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Amo повярва и се кръсти,

    11 Яну 2025 4:35ч.

    според думи на Христос

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи