„Виелица“ – изгубеният глас на Олга Ивинская, музата на Борис Пастернак

Автор: Ирина Емелянова, дъщеря на Олга Ивинская, от книгата „Свеща гореше… Годините с Борис Пастернак“

Тънката папка с делото на Олга Ивинская беше прочетена за първи път едва през 1992 г. В нея напомнят за баща ѝ — белогвардеец, и за майката, арестувана за „антисъветска агитация и пропаганда“, но истинската цел на ареста ѝ (каквото и да твърдят недоброжелателите) е била събирането на компромат срещу Пастернак. Всички разпити се въртяли около него, неговите „предателски настроения“.

Когато на 6 октомври 1949 г. я отвеждат на Лубянка, се решава и съдбата на двете ѝ малки деца, които официално остават сираци. Те знаят, че такива деца често били изпращани в домове. Как бабата успява да защити внуците си в онази нощ остава необяснимо. След ареста на майката те са буквално в ръцете на старци.

Но Борис Пастернак не ги изоставя. Той спасява десетки хора, като работи до изнемога върху преводи, за да изкарва пари — сам висящ на косъм в ужасните следвоенни години. Мнозина му дължат живота си. А писмото му от 1952 г., написано веднага след инфаркт, в коридора на Боткинската болница, с разкривен почерк и със сведения откъде да се намерят пари за децата — остава за винаги пример за християнски подвиг в епоха, разядена от жестокост и тирания, в един истински „калигулски“ век.

Съдбата на Лара в „Доктор Живаго“ до голяма степен повтаря съдбата на самата Ивинская. Всички помнят как героинята е арестувана направо на улицата и загива в лагерите. За щастие, животът не повтаря романа докрай: Ивинская се завръща през 1953 г. по амнистия, а отношенията ѝ с Пастернак продължават до смъртта му — седем бурни, трудни, но щастливи години.

През август 1960 г., два месеца след смъртта на Пастернак, Олга Ивинская е арестувана за втори път и осъдена на осем години лагер. Отново Мордовия. Зад нея остава смъртта на любимия човек, конфискуваният дом, а пред нея — осем години бодлива тел, сурови зими, тежък физически труд и настъпваща старост. Именно от този втори лагерен период произхожда едно от най-сърцераздирателните ѝ стихотворения — „Виелица“.

Глас, върнат от забравата

Литературоведът Наталия Громова издири стара магнитна лента, получена от дъщерята на Ивинская — Ирина Емелянова. Записът, направен на обикновен касетофон, е почти унищожен от времето. Месеци реставрация са били нужни, за да стане поне частично слушаем.

На него за първи път от десетилетия звучи гласът на Олга Ивинская — жената, която стои зад образа на Лара. Тя чете свои стихове, включително и посвещението на Пастернак – „Виелица“.

В интернет съществува отделен запис на стихотворението в по-добро качество, затова в реставрацията не е заменен. Останалите стихотворения, прозвучали на лентата, не са открити никъде другаде. Изследователите търсят информация както за по-добри копия, така и за оригиналните текстове.

Олга Ивинская чете стихове, посветени на Борис Пастернак – -

http://staroeradio.ru/read/p3.php?id=3565

http://staroeradio.com/read/p3.php?id=3502

Записът на гласа на Олга Ивинская е много повече от литературна находка. Той е жива следа от жена, която заплати със свобода и младост близостта си с един от най-големите поети на ХХ век.

„Виелица“ е нейният разговор с Пастернак отвъд времето — шепот от мразовитите години, когато любовта е била и утеха, и вина, и спасение. Ето стихотворението в оригинал, посветено на Пастернак:

 

Метель

Мело, мело по всей земле,

Во все пределы…

Б. Пастернак

 

Я люблю, когда в мире метель

И ко мне ты приходишь с погоста,

Словно это обычно и просто.

Неживым притворяться тебе ль?

 

Я люблю, когда в мире метель,

И я вижу твой профиль орлиный,

Молодые глаза и седины.

Теплых губ твоих чувствую хмель.

 

Я люблю, когда в мире метель,

В белой мгле не отыщешь дорогу,

Словно это усталому богу

На земле расстелили постель.

 

Я люблю, когда в мире метель,

Когда спутаны в небе созвездья,

Нету тропок, машины не ездят,

Только с неба ползет канитель…

 

Я люблю, когда в мире метель,

Когда хлопья валятся без толку,

Словно кто-то вверху втихомолку

Украшает огромную ель.

 

Я люблю, когда в мире метель,

Как любил ты рождественский гомон

И уют деревенского дома,

Где несло через каждую щель.

 

Я люблю, когда в мире метель,

Светят свечи сквозь белые нити,

Когда спутаны в жизни событья

Дальних лет и ближайших недель.

 

Я люблю, когда в мире метель,

И с тобою мы так же, как прежде,

Поддаемся неверной надежде

Кораблей, обреченных на мель.

 

Я люблю, когда в мире метель,

Что ты сделал вселенской забавой,

Все заслоны крамольною славой,

Словно ветром, сорвавши с петель.

 

Я люблю, когда в мире метель…

Мы с тобой тогда ходим по пруду,

И в снегах, навалившихся грудой,

Неживым притворяться – тебе ль?

Олга Ивинская