- 10 Sep 2020
- 178
- 7
Разбира се, че не! На Цветница единствените грозни хора са продавачите на цветя, мислех си, докато чаках госпожица К. А. на ШИШМАН до църквата СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ. Бяхме се уговорили. И аз назначих срещата на гърба на църквата, пред гроба на господин КАРАВЕЛОВ, два пъти премиер-министър на България и един път бит в същата тази църква, когато е била турски затвор... Госпожица К. А. дойде точно на секундата, разбира се, бяхме различни като две капки вода. Тя каза, че искала да запали свещ в църквата. Аз се измях. Посочих й опашката, която се губеше нейде към Попа. Беше фрашкано със сънародници, които се сещат за църква само на празник. Пред църквите в града днес беше още по-зле. Гледах продавачите на цветя и за пръв път си обясних метафората ПЛАЧЕЩА ВЪРБА, така се чувствах.
В един превъзходен бар с госпожица К. А. си поговорихме като винаги чудесно, разговорът беше красив и любопитен като повреден килим от поема. По едно време жена ми ми се обади и госпожица К. А. загуби бас, беше се обзаложила че само аз, крайният консерватор и донякъде пияница, ще й честитя именния ден, но загуби, прекрасната ми жена също й честити и аз се огорчих, че с К. А. не се бяхме хванали на вързано. Както и да е, седнахме в единствения изключителен бар в лайняната столица. Аз пих уиски с бира, К. А. чай и минерална вода, беше прекрасно. Прекрасно, прекрасно. След това отскочихме до катедралата, К. А. искаше да запали свещ, аз бях свършил това същата сутрин в една бутикова църква в Редута. В катедралата беше фрашкано с объркани сънародници дето не знаят, че всички, които най-силно викат ОСАНА, след седмица по същият начин пеят РАЗПНИ ГО, обикновено нещо. Повечето палеха стотици свещи – за колата, къщата, червилото, и други неща, като на последно място слагаха децата и себе си. Много се смяхме. Аз бях обут в джинси на Гарет Пю, и носех палто на Рик Оуен, а госпожица К. А. беше облечена още по-добре от мен, което е естествено като водата. Разделихме се пред господата Христо и Евлоги Георгиеви, онези които много отдавна похарчиха пет милиона златни лева, за да построят Софийския Университет, кой сега би направил подобно нещо днес, мислех си аз... Братята седяха и ни гледаха, беше чудесно. Вкъщи – всичко, както всеки ден: It’s in the water baby, it’s in the special way we fuck... Узнах, че всеки втори българин в някаква анкета поставил на премиер-минисъра оценка 2 за управлението. Всеки втори ли, учудих се. Но после с огорчение установих всеизвестното – всеки първи е глупак. И оттам – нещастник.<br /><!--[if gte mso 9]><xml> <w:WordDocument> <w:View>Normal</w:View> <w:Zoom>0</w:Zoom> <w:HyphenationZone>21</w:HyphenationZone> <w:PunctuationKerning /> <w:ValidateAgainstSchemas /> <w:SaveIfXMLInvalid>false</w:SaveIfXMLInvalid> <w:IgnoreMixedContent>false</w:IgnoreMixedContent> <w:AlwaysShowPlaceholderText>false</w:AlwaysShowPlaceholderText> <w:Compatibility> <w:BreakWrappedTables /> <w:SnapToGridInCell /> <w:WrapTextWithPunct /> <w:UseAsianBreakRules /> <w:DontGrowAutofit /> </w:Compatibility> <w:BrowserLevel>MicrosoftInternetExplorer4</w:BrowserLevel> </w:WordDocument> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 9]><xml> <w:LatentStyles DefLockedState="false" LatentStyleCount="156"> </w:LatentStyles> </xml><![endif]--><!--[if gte mso 10]> <mce:style><! /* Style Definitions */ table.MsoNormalTable {mso-style-name:"Table Normal"; mso-tstyle-rowband-size:0; mso-tstyle-colband-size:0; mso-style-noshow:yes; mso-style-parent:""; mso-padding-alt:0cm 5.4pt 0cm 5.4pt; mso-para-margin:0cm; mso-para-margin-bottom:.0001pt; mso-pagination:widow-orphan; font-size:10.0pt; font-family:"Times New Roman"; mso-ansi-language:#0400; mso-fareast-language:#0400; mso-bidi-language:#0400;} --> <!--[endif]-->
