Пина Бауш: Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи

Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи, казва германската хореографка и създателката на танцовия театър Пина Бауш, от чието рождение днес се навършват 85 години. Нейният танцов театър, често наричан с по-краткото „танцтеатър“, е новаторска форма, повлияла на поколения танцьори. Бауш, чиито корени са в предвоенния германски експресионизъм, помогна да се промени възприятието за това какво може да се включи в едно танцово представление. Нейните спектакли се отличават с дълбок театрален дух, с необичайни декори като например срутваща се стена и сцена, покрита с карамфили или пръст.

„Тя бе абсолютен новатор в танца. С нестандартни идеи и много интересни постановки. В България нямахме такива неща и през 80-те години беше много впечатляващо да гледаме нейни записи“, каза за БТА по повод годишнината на Бауш Маша Илиева, балетен педагог и прима балерина на Софийската опера в близкото минало.

През по-голямата част от живота си Пина Бауш работи във Вупертал, индустриален град близо до Дюселдорф, в Северозападна Германия, но трупата й често гостува в Лондон, Париж и на фестивали по целия свят. 

Бауш започва репетициите, задавайки конкретни въпроси на танцьорите: за техни спомени, за ежедневието им. Тя ги моли да изразят спомените си и създава миниатюри от техните отговорите. Танцът се ражда именно от тези разговори.

„Не знам къде е началото и къде е краят“, казва Бауш в интервю за в. „Ню Йорк таймс“ през 2008 г. „Трябва да го усвоиш. Не знам какво ще излезе“, пояснява тя. Едно от най-популярните й изказвания е: „Не ме интересува как се движат хората, а какво ги движи“.

Пина Бауш е родена на 27 юли 1940 г. в Солинген, също близо до Дюселдорф. Започва да учи танц на 14 години в школата „Фолкванг“ в Есен, ръководена от Курт Йос – важна фигура в германския танц преди Втората световна война, чийто антивоенен шедьовър „Зелената маса“ (1932) се поставя и до днес. След като завършва през 1958 г., получава стипендия да продължи обучението си в САЩ, където работи с Хосе Лимон, Антъни Тюдор и други големи имена в „Джулиард Скул“.

Скоро се присъединява към трупата на Тюдор в Метрополитън опера и работи с Пол Тейлър. В автобиографията си Тейлър описва Бауш като любимка на Тюдор, копнееща за Германия и „едно от най-слабите човешки същества, които съм виждал“. Като танцьорка, казва той, „тя можеше да се движи по сцената както рязко и малко неравномерно, така и по-бавно от запушена помпа за велосипед“.

През 1962 г. Бауш се завръща в Германия и се присъединява към Фолкванг балета на Йос като солистка. Започва да се занимава с хореография и през 1968 г. създава първото си произведение „Фрагмент“. На следващата година наследява Йос като директор на трупата.

През 1973 г. поема трупата във Вупертал, която бързо е преименувана на "Танцтеатър Вупертал" и там създава спектакъла „Фриц“. Но това, което наистина привлича вниманието на танцовия свят, е постановката на „Пролетно тайнство“ от Стравински през 1975 г. на сцена, покрита с пръст. През 1997 г. тя възстановява „Пролетно тайнство“ специално за Парижката опера.

Едно от най-важните ѝ ранни произведения – „Кафе Мюлер“ (1976), е базирано на нейните спомени от детството, прекарано в ресторанта и хотела, управлявани от родителите й.

В средата на 70-те години Бауш поставя две опери на Глук – „Ифигения в Таврида“ и „Орфей и Евридика“. Нейни творби са включени в няколко филма, сред които „И корабът пътува“ (1983) на Фелини и „Говори с нея“ (2002) на Педро Алмодовар.

Бауш поставя отново „Орфей и Евридика“ в Парижката опера през 2005 г. В интервю за „Фигаро“ по това време тя казва, че танцьорите имат много техника, но „аз търся нещо друго. Възможността да ги накарам да почувстват какво означава всеки жест в тях. Всичко трябва да идва от сърцето, трябва да се преживее“.

Не липсват и критици на творчеството на германската новаторка. Арлин Кроуз от „Ню Йоркър“ е особено остра, наричайки хореографията й „мрачна, отчайваща, занимаваща се с театрален дадаизъм, безсмислено повтаряща се, белязана от лесни, но ефектни трикове, напомнящи порнография на болката“. Във всички случаи Пина Бауш оказва влияние на танцьори от цял свят.

Пина Бауш (пълното ѝ име е Филипине) умира на 30 юни 2009 г., само пет дни след като е диагностицирана с рак и само няколко седмици след премиерата на нова нейна постановка.

През 2011 г. именитият германски режисьор Вим Вендерс направи документален филм за нея, озаглавен „Пина“.

Източник: БТА

Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм