Няма заговор срещу правителството. КЕВР се опитва да защити максимално домакинствата. Мораториумът е абсурд

Калоян Стайков е главен икономист на Института за енергиен мениджмънт

Отиващата си година минава под знака на множество кризи, но може би ще се запомни най-ярко с рекордния ръст на енергийните цени. От началото на годината петролът сорт Брент поскъпва с около 43%, природният газ, търгуван на холандския TTF – над шест пъти, а квотите за СО₂ – близо три пъти. Всичко това естествено се отразява и върху цените на електроенергията във всички страни от ЕС, независимо от енергийния им микс. Цената за базов товар на пазар „Ден напред“ на Българската независима енергийна борса се увеличава близо седем пъти от началото на годината. В същия период регулираните цени  на тока за домакинствата са повишени веднъж - 1 юли 2021 г., с около 4,4%. 

На фона на стремглаво увеличаващите се цени на енергийните ресурси не би трябвало да е изненада за никого предложението на Комисията за енергийно и водно регулиране за увеличение на цените на еленергията за бита от началото на следващата година. Това е нейно правомощие по силата на чл. 31б от Закона за енергетиката, от което може да се възползва не по-често от веднъж на три месеца. Това е и първият случай, в който регулаторът по собствена инициатива предлага увеличение на цените, като взема предвид обективните обстоятелства, които вече споменахме. 

Ценовото предложение и периодът, в който се прави, не е някакъв заговор срещу новото правителство, а поредният опит на регулатора да защити домакинствата максимално дълго и в максимална степен от неизбежното повишение. Както казахме, въпреки че КЕВР може да изменя цените на всяко тримесечие, това не се случва от началото на октомври, а от началото на януари. С други думи, КЕВР отлага решението максимално дълго в опита си поскъпването да е възможно най-ниско и отложено във времето, дори на цената на натрупване на финансови проблеми в сектора.

Ценовото предложение на КЕВР предвижда увеличение на сметките за електрическа енергия на домакинствата с около 11-12%. Тези разходи включват три компонента – разходи за електрическа енергия, разходи за мрежови услуги (високо и ниско напрежение) и цена "Задължения към обществото". Цената, по която НЕК продава електрическа енергия на крайните снабдители за нуждите на регулирания пазар, се увеличава с 2,7% заради по-високи разходи за закупуване на квоти за СО₂ – прогнозната цена към юли е 50 евро/тон, а сега е 70 евро/тон. Но цената за задължения към обществото се намалява от 7,18 лв./МВтч на 0 лв. Това води и до намаление на цените, по които крайните снабдители продават електрическата енергия на домакинствата, с около 3,3%.

Ситуацията при мрежовите услуги обаче е различна – при тях е предвидено увеличение с между 39 и 61% - в зависимост от нивото на напрежение и региона, в който оперират. На пръв поглед това изглежда стряскащо, но да не забравяме, че цените на борсата от 1 юли до 15 декември са пораснали 2,3 пъти. Това е важно, защото мрежовите компании купуват необходимите количества за покриване на технологичните им разходи[1] от пазар „Ден напред“. При определянето на мрежовите цени, влизащи в сила от началото на юли 2021 г., КЕВР прогнозира, че мрежовите компании могат да ги купуват на цени около 125-132 лв./МВтч, но още същия месец средната борсова цена е 185,55 лв./МВтч, през ноември е средно около 408 лв./МВтч, а в средата на декември – 462,83 лв./МВтч. „Фючърсите за българския пазар на Европейската електроенергийна борса (EEX) за първо тримесечие на 2022 г. (Q1 2022) са на нива от 232,80 €/MWh [455.32 лв./МВтч]“, пояснява регулаторът в доклад към ценовото предложение. С други думи, високите цени се очаква да се запазят и през следващите три месеца.

През това време мрежовите компании натрупват стотици милиони загуби,  защото регулаторът им е признал по-ниски разходи, а няма изгледи цените да се успокоят в близките месеци. Загубите им са проблем и защото тези компании стават неспособни да изпълняват задълженията си към НЕК, ЕСО, ВЕИ и други контрагенти.  Това означава да се увеличи междуфирмената задлъжнялост и да последва проблеми по цялата верига на доставки.

Именно тук идва и забавеното решение на регулатора, на цената на ликвидни проблеми и загуби за мрежовите компании. Ако тези компании бяха получили някаква финансова подкрепа, която да увеличи приходите им (по подобие на помощта от 110 лв./МВтч за небитовите потребители) или да намали разходите им (например, различен механизъм за покупка на технологичните им разходи) регулаторното решение би било с по-ниско увеличение. Мрежовите компании обаче се оказаха единствените небитови потребители, изключени от схемата за подпомагане на бизнеса с  110 лв./МВтч – същата схема, която Европейската комисия не третира като държавна помощ, защото „мярката ще е от полза за всички потребители, различни от тези, които подлежат на регулирани цени“. Стандартната практика при регулирането на цените на естествени монополи е разминаването между прогнозни и реални разходи да се отразява в следващия ценови период при положение, че това не застрашава жизнеспособността на компаниите и изпълняването на лицензионната им дейност. В случая обаче става дума за огромни отклонения - не с 20-30-40%, а с над 3,5 пъти. Включването на тези дружества в схемата за помощ от 110 лв./МВтч е елегантен начин да се избегне шоково поскъпване на услугите им, но две правителства подред проспаха тази възможност.

На този фон реакцията на новия парламент може да се определи като пълен „ъпсурт“. 

При неколкократно увеличение на разходите на мрежовите компании за покупка на електрическа енергия парламентът реши да наложи мораториум върху изменението на цените на топлофикационни услуги, ВиК услуги и електрическата енергия за домакинствата. Но това не е решение на проблема, а  отлагане на решението. Изглежда, че политиците продължават да не разбират ролята на цените в една пазарна икономика.

Решението не е в замразяването на цени, а в осигуряването на помощ на затруднените домакинства и бизнеси. До ноември е натрупан бюджетен излишък от 570 млн. лв. при очакван дефицит от 4.6 млрд. лева, което означава, че правителството разполага с около 5 млрд. лв. за бюджетни маневри. Към тях могат да се прибавят и свръхпечалбите на дружествата в БЕХ, които са резултат от конюнктурното увеличение на цените на енергийните ресурси, а не на нова бизнес стратегия или подобрено управление на компаниите. За първите девет месеца на годината печалбата на компаниите в холдинга доближава 700 млн. лв., а до края на годината ще прехвърли 1 млрд. лв. Дори от нея да извадим предсрочно изискания от държавата дивидент от 450 млн. лв., пак остава огромен ресурс, който също може да се използва за помощи за домакинствата и небитовите клиенти. Могат да се приемат законодателни промени в дейността на Фонд „Сигурност на електроенергийната система“, които да позволят подкрепа за засегнати домакинства и бизнеси. Възможностите и комбинациите от тях са многобройни и колкото по-бързо се мобилизират новите парламент и Министерски съвет, толкова по-бързо може да се намери работещо решение. Но замразяването на цените не е такова.

Освен финансова каша парламентът забърква и сериозна юридическа каша, тъй като не може с ненормативен акт да бъде отменена възможност, възникнала по силата на нормативен акт. Казано по-просто – Законът за енергетиката дава възможност на регулатора да променя цените на всеки три месеца и само законодателни промени могат да отнемат тази възможност. Аналогичен случай беше възможността ценовите решения за сектори „Електроенергетика“ и „Топлоенергетика“ да се отложат с един месец през 2013 и 2015 г. Това става с приемане на нови параграфи в преходните и заключителните разпоредби към Закона за енергетиката. Изненадващо е, че при 38 юристи в парламента и един билюк съветници към парламентарните групи никой не се сети, че решението за мораториум е противоконституционно.

Ако настоящото правителство се отнесе по-сериозно от предните служебни правителства към този въпрос и предостави някаква форма на финансова подкрепа на тези дружества, увеличението от януари може и да е по-ниско. Настоящото ценово предложение на регулатора обаче е в този вид, тъй като решенията се вземат на база на влезли в сила актове, а  обещанията или намеренията на изпълнителната и законодателната власти не играят роля в този процес.

Новите цени обаче не са панацея – в голяма степен те ще предотвратят трупане на нови загуби за мрежовите компании, но няма да помогнат за ликвидните им проблеми. Същите проблеми, които могат да се разлеят към други компании в сектора, но могат да застрашат и самата дейност на дружествата. Липсата на средства поставя под риск инвестиционната им програма, затруднява оперативната дейност, може да доведе до по-чести и продължителни аварии и др.

С други думи, въпросът не е просто да се намери компенсация за загубите на компаниите, а да се гарантира както сигурността на снабдяването с електрическа енергия, така и повишаването на качеството на услугата. Иначе какъв енергиен преход ще правим и как ще привличаме стратегически инвеститори, ако не можем да им предложим дори надеждна инфраструктура и качествено снабдяване с електрическа енергия?

[1] Тези количества включват собствено потребление и търговски и нетърговски загуби

* Статията е публикувана на сайта на ИЕМ. Заглавието е на "Гласове"