- Автор: "Фигаро"
- 24 Дек 2025
- 2437
- 0
"Като цяло руснаците са завладели приблизително 6000 кв. км територия тази година. Това е колкото размера на френски департамент като Об или Савоя, което не е нищо: ако италианско нашествие беше отнело Савоя от Франция през 2025 г., това нямаше да е смешно. Това е почти двойно повече от онова, което Русия завладя през 2024 г.". Това казва в интервю за "Фигаро" Стефан Одран, историк и консултант по международните рискове. Наскоро той публикува статията «Guerre en Ukraine : les 10 tendances lourdes de 2025» („Войната в Украйна: 10-те основни тенденции на 2025 г.“).
"Русия обаче все още не е възвърнала максималната си точка на контрол, която беше тази от края на лятото на 2022 г., когато държеше значително повече територия, далеч отвъд Донбас. Но трансформацията на фронтовата линия през 2025 г. означава, че понятието за контрол е много по-неясно, отколкото беше миналата година. Видяхме това в Покровск, видяхме това в Купянск. Зоната на съприкосновение е много преплетена, много сложна между позициите на едните и на другите. От тези 6000 кв. км. може би 1000 или 2000 са под повече или по-малко сигурен контрол. Това, което трябва да запомним, е, че през цялата година, почти навсякъде, Русия беше в настъпление- Но и през цялата година Украйна провеждаше контраатаки почти навсякъде по фронтовите линии, което допринесе за задържането и забавянето на руските офанзиви. Днес Украйна не е способна да предприема контраатаки, които биха ѝ позволили да си върне инициативата на която и да е част от бойното поле. Въпреки това, тя е способна да подкопае някои от руските усилия, чието постигане отнема няколко месеца", казва историкът.
Той обяснява, че в Украйна зоната на съприкосновение е с дебелина няколко километра, понякога повече от 30. В тази „зона на смъртта“ най-важното не са въздушните удари, а сензорите. Има хора с радиостанции и бинокли, акустични детектори, които улавят и най-малкия звук, и дронове, които понякога са много упорити. Някои са закрепени с електрически кабел над фиксирана станция и летят непрекъснато, оборудвани с термални и оптични камери, както и акустични детектори. А освен това има и системи за електронна война, самолети за радарна война. Изобилието от сензори в тази малка зона е изумително, отбелязва френският историк. "Този огромен поток от данни се интегрира от двата лагера в компютърни системи, които позволяват сравнително подробна тактическа ситуация в реално време. В началото на войната на руската артилерия ѝ отнемаше 20 до 30 минути между засичането на цел и нейното поразяване. Днес това време е от 3 до 5 минути", посочва Одран. "От гледна точка на логистиката и човешката умора, животът в този район е изключително труден. Условията са наистина на предела на това, което човек може да понесе, с много дълги ротации. В този контекст, наземната и въздушната роботика са станали абсолютно необходими за логистиката на последните метри, за снабдяване или евакуиране на персонала", добавя той.
Украинската армия, която за разлика от гражданското общество не е много гъвкава, най-накрая прие в края на 2024 г. необходимостта от армейски корпус, състоящ се от шест или седем бригади и следователно от 30 000 до 50 000 войници. Тази структура изисква щабни офицери, чието обучение отнема 10 до 15 години, но драстично скъсява комуникационния цикъл и прави заповедите по-достоверни и ефективни. Това е един вид централен възел, който в даден сектор на фронта осигурява координация и съгласуваност на всички части. Бригадите вече не са в пряка комуникация с президента или главнокомандващия; всеки е отново на мястото си. "Това е едно от най-големите постижения на 2025 г. Днес украинската армия разполага със 17 или дори 18 армейски корпуса и един или два, които се обучават. Благодарение на тях някои контраатаки през 2025 г. не бяха толкова зле, колкото през 2024 г., особено около Покровск и Купянск. В близко бъдеще тази структура ще позволи на украинците да се оттеглят в точния момент, когато е необходимо: нито твърде рано, нито твърде късно. И да предприемат по-ефективни контраатаки", смята Стефан Одран.
Той отбелязва още, че това е първата война, в която можехме да видим как системата за противовъздушна отбрана е изчерпала ракетите си. Защото дроновете са умножили 10 или 100 пъти броя на целите, които трябва да се атакуват. Но украинците успяха да адаптират своята система, която варира от отбрана с много малък обсег, където сградите се защитават с оръдия и картечници, до отбрана с голям обсег с ракети или изтребители.
"Настоящата ситуация наистина е като ситуация между двама борци, които са се хванали за гърлото. Теорията за победа и на двата лагера почива на изтощаването на другия. Руснаците искат да разбият украинската армия, защото Украйна преживява демографски спад и тежка кадрова криза в армията, която не е в състояние да набира нови членове. Москва нанася удари по най-чувствителните места, по енергийната инфраструктура, комуникационните пътища, центровете за набиране на персонал, железопътните линии... за да изтощи военния и индустриалния апарат до точката на скъсване. От друга страна, стратегията за победа на украинците не се е променила от четири години: да направят цената на агресията твърде висока за Русия, принуждавайки я в крайна сметка да отстъпи. Но балансът на силите на място продължава да се влошава за Украйна. Неумолимо руската армия се укрепва по-бързо от украинската. Залогът на Киев се състои в ударите му дълбоко в руската територия, насочени към нейния център на тежестта: петролния комплекс. Можем да се надяваме, че Русия ще намали разходите в деня, в който започне да изпитва значителен финансов дефицит", казва още Стефан Одран.
По думите му, "голямата неизвестна за следващата година се крие от другата страна на Атлантика. Докъде ще изоставят американците Украйна? Колко враждебни ще бъдат? Не съм много оптимистичен за началото на 2026 г.".
Превод: "Гласове"
