- Автор: Явор Дачков, "Гласове"
- 13 Март 2026
- 2266
- 4
Явор Дачков разговаря с проф. Георги Михайлов - един от най-големите авторитети в българската онкология и хематология, също и педиатър, специализирал във Франция и Германия. Разговорът е записан на 15 март 2026 г. в Ехо Медия Студио.
Болниците станаха дюкяни, пациентите - касички. Никъде в света за дейности, свързани с националната сигурност – полицията, армията, пожарната - не се плаща на бройка: на пожар, на убит престъпник или на ликвидиран противник. България обаче продължава да финансира здравеопазването по логиката на оборота.
При 195 държавни и 180 частни болници, 80% от които са съсредоточени в шест града, страната е на първо място в Европа по предотвратима смъртност и по смъртност от рак. Системата живее в хроничен недостиг на средства и кадри, а нови терапии като CAR-T клетъчното лечение се бавят с години, въпреки че вече се прилагат в стотици центрове по света.
България поддържа най-голям брой болнични легла на глава от населението в Европа, докато строежът на Националната детска болница се превърна в символ на десетилетна безпомощност на държавата.
Още акценти:
Здравеопазването ще се превърне в един от решаващите фактори в политиката през следващите години. Продължителността на живота нараства, а съвременните терапии изискват огромни средства. В същото време медицината преживява революция - нови методи на лечение се появяват с изключителна скорост. Това поставя въпроса дали обществата ще могат да поемат финансовата тежест на все по-скъпото и все по-съвършено лечение.
XXI век няма да бъде век нито на изкуствения интелект, нито на революцията в електрониката - той ще бъде век на биологичната революция. Клетъчните трансплантации са единствената програма в българската медицина, която работи на европейски скорости. Центровете в София, Пловдив и Варна извършват между 140 и 180 трансплантации годишно - лечение за тежки заболявания, което дава възможност пациентите да бъдат върнати към нормален социален живот. Следващото стъпало е CAR-T терапията - нов тип клетъчно лечение, при което клетки от самия пациент се „обучават“ да разпознават и унищожават туморните клетки. В България обаче въвеждането ѝ се бави вече две години поради административни пречки.
Скрининговите програми за масовите онкологични заболявания продължават да се отлагат. При заболявания като рак на гърдата, дебелото черво, матката и простатата ранната диагностика е решаваща. Хиляди жени се разболяват всяка година от рак на гърдата, а възрастта на пациентите с рак на дебелото черво започва да се понижава. В същото време болните от социално значими заболявания живеят все по-дълго, но се нуждаят от комплексни грижи. Такива комплексни грижи в България все още не могат да бъдат осигурени.
Моделът с една здравноосигурителна каса е изчерпан. Необходимо е участие на здравноосигурителни и здравнозастрахователни компании. Всеки тип лечебно заведение трябва да има финансова институция, която да го контролира и да има интерес то да се развива. Смесването на различни форми на собственост при едно и също финансиране създава сериозни проблеми в системата.
Здравната карта трябва най-накрая да бъде приета - тя трябва да покаже къде и какви лечебни заведения са необходими и къде системата има недостиг. Къде и какви лечебни заведения са необходими и къде системата има недостиг. В България обаче болниците са силно концентрирани в няколко големи града. Около 80% от лечебните заведения се намират в София, Пловдив, Варна, Бургас, Плевен и Стара Загора. В същото време страната има най-голям брой болнични легла на глава от населението в Европа. Така цели региони остават без достъп до специалисти и навременна медицинска помощ.
Необходимо е създаването на лекарска камара към Народното събрание - орган от избрани специалисти от различните медицински направления. Такива камари съществуват в редица европейски държави. Подобна структура може да формулира дългосрочни политики за медицината, да оценява новите технологии и да предлага стратегически решения за развитието на здравеопазването.
„Има две неща в България, които ще надживеят историята - строежът на втора атомна централа и строежът на детската болница.“ Идеята за Национална детска болница се влачи десетилетия. Първоначалният проект е предвиждал тя да бъде до „Майчин дом“, където има естествена връзка между неонатологията, акушерството и детската медицина и достъп до множество специализирани клиники. По-късно проектът е преместен в Горна баня - място, откъснато от основната медицинска инфраструктура на столицата. А Бургас построи нова детска болница само за две години.
