Започват ДНК тестове, химически и изотопни анализи на останките на цар Самуил и рода му у нас и в чужбина

Изследвания в България и чужбина ще търсят родствените връзки между цар Самуил и хората, чиито останки бяха пренесени заедно с неговите от Гърция. Учените ще проверят дали в другите два ковчега са синът му Гаврил Радомир и племенникът му Иван Владислав. Проучванията ще включват ДНК, химически и изотопни анализи, а нови данни ще бъдат представени на 8 октомври, съобщи пред БТА ръководителят на екипа проф. Людмил Вагалински.

Археологът от Националния археологически институт с музей при БАН обясни, че на 3 октомври в България са пренесени три ковчега. В най-големия са останките на цар Самуил, подредени от българските специалисти в анатомичен ред.
„В него царят е в целия си ръст — по гръб, а костите му са подредени в анатомичен ред. Това го направихме с екипа, в който съм аз, доц. Виктория Русева и докторантът Доника Йорданова“, разказа проф. Вагалински.

В другите два ковчега се намират останки, за които се предполага, че принадлежат на членове на владетелското семейство. Именно тяхната самоличност и връзката им със Самуил предстои да бъдат проучени.

„Предстои да изследваме внимателно и интердисциплинарно родствената връзка на тези хора помежду им. Трябва да се изследва дали става въпрос за Гаврил Радомир, който е синът на цар Самуил, и за Иван Владислав, който е племенник на Самуил“, уточни археологът.

Изследванията няма да се ограничат до ДНК анализи. Предвидени са химически, изотопни и други проучвания, които да дадат възможно най-много информация за владетеля и хората, погребани край него. Те ще бъдат извършвани както у нас, така и в чужбина.

 

По думите на Вагалински за Самуил вече са направени два интердисциплинарни анализа. При последното посещение на българския екип в Гърция основният акцент е бил върху физическата антропология и подготовката на останките за пренасянето им.

„Това е дълга процедура, свързана е с много детайли, не са само костите, а има и много други детайли. Сегашното ни посещение в Гърция беше свързано с подготовката за пренасянето на тленните останки на цар Самуил“, обясни той.
Нови резултати и данни ще бъдат представени на 8 октомври от 10:00 часа в Националния пресклуб на БТА в София. В пресконференцията ще участват проф. Людмил Вагалински, доц. Виктория Русева и докторантът Доника Йорданова, както и директорът на Националния археологически институт с музей при БАН доц. Христо Попов.

Вагалински подчерта, че работата ще продължи и след представянето на тези данни, а учените ще информират обществото при всеки етап, на който разполагат с нова информация.

„Обществото се вълнува от темата за цар Самуил и сме длъжни да го информираме за всичко, свързано с него“, заяви той.
Археологът отличи работата на физическите антрополози Виктория Русева и Доника Йорданова и благодари за съдействието на правителството, Министерството на културата и българските дипломати в Гърция — посланик Валентин Порязов и консула в Солун Антон Марков.

„Без такава силна воля за работа и партньорство, без добър екип, правителство, дипломати и експерти, нямаше да се получат нещата“, каза Вагалински.

Официалното предаване на останките се състоя на 3 октомври в Музея на византийската култура в Солун в присъствието на премиерите Румен Радев и Кириакос Мицотакис. По силата на споразумението между двете държави Гърция предаде останките, идентифицирани като принадлежащи на цар Самуил, а България — 48 църковни реликви.

Останките пристигнаха у нас с военнотранспортен самолет „Спартан“. Ковчегът на владетеля беше положен в специално изработен мраморен саркофаг в столичната базилика „Света София — Божия премъдрост“. Изработката му е започнала на 25 септември по инициатива на Министерството на културата и с благословението на патриарх Даниил.

Гробът на Самуил е открит през 1969 г. от гръцкия археолог проф. Николаос Муцопулос в базиликата „Св. Ахилий“ в Малкото Преспанско езеро. Самуил е цар от 997 до 1014 г., а управлението му е свързано с продължителната борба срещу Византия за запазване на българската държавност. Той умира на 6 октомври 1014 г. — дата, чиято годишнина е утре.

Източници: БТА, Dir.bg, „24 часа“