Юли в България е бил най-хладният от 20 години и най-валежният от 2019 г., докато Западна Европа отчете горещини и големи пожари

Юли в България е бил най-хладният за последните 20 години и най-валежният от 2019 г. насам, показват данните на Националния институт по метеорология и хидрология. По същото време части от Франция и Испания бяха засегнати от продължителни горещини, суша и големи горски пожари.

Средните месечни температури в населените места у нас са били между 18 и 26 градуса. Най-високата температура е измерена на 20 юли в село Първомай, област Благоевград – 39,3 градуса, а най-ниската в населено място е отчетена на 26 юли в Драгоман – 4,9 градуса.

На връх Мусала температурата е паднала до минус 2,6 градуса на 23 юли. В София най-топлият ден е бил 18 юли с 33,4 градуса, а най-ниската температура е измерена на 24 юли – 8,9 градуса.

Заради необичайно ниските температури на 24 юли по високите части на Рила и Пирин е превалял сняг, като на места се е образувала тънка снежна покривка.

Месечните количества на валежите са били между 13 и 371% от климатичната норма. Най-голямото количество за едно денонощие е измерено на 22 юли в село Горен чифлик – 107,1 литра на квадратен метър. На 1 юли в село Долна Мелна, община Трън, са паднали 98,4 литра на квадратен метър.

В София месечният валеж е бил 59,9 литра на квадратен метър, или 93% от нормата.

Преминалите над страната студени фронтове са предизвикали силни гръмотевични бури, обилни валежи, градушки и локални наводнения. По Черноморието са отчетени и няколко случая на бързо понижаване на температурата на морската вода.

В Европа картината през лятото е съвсем различна. Горещата вълна, обхванала Франция, Германия, Италия, Испания и Южна Англия, е определена от изследователите като най-тежката, регистрирана досега в региона. Анализ на World Weather Attribution показва, че в продължение на три последователни дни през юни дневните и нощните температури са били между 5 и 12 градуса над обичайните за сезона.

Учените обръщат особено внимание на необичайно ранното настъпване на екстремните горещини. Според изследователите подобни температури още в началото на лятото са били практически невъзможни преди около 50 години, а юни вече се затопля по-бързо от всеки друг месец. Проучването свързва рекордните стойности основно с климатичните промени и отхвърля Ел Ниньо като съществен фактор за конкретната гореща вълна.

Особено опасни са били високите температури през нощта и повишената влажност, които не позволяват на организма да се възстановява след дневната жега. В близо половината от наблюдаваните 854 града в 30 европейски държави са били подобрени или се очаква да бъдат подобрени рекорди за т.нар. температура на влажния термометър – показател за топлинния стрес и за способността на човешкото тяло да се охлажда чрез изпотяване. Изследователите предупреждават, че много жилища, училища и работни места в Европа не са приспособени към толкова продължителни и интензивни горещини. Високите температури и сушата създадоха и благоприятни условия за разпространението на големи пожари във Франция и Испания, където властите предприеха евакуации и мобилизираха допълнителни екипи и техника.

Източници: "Труд", Блумбърг