Френската левица от „Непокорна Франция“ (LFI) обвини президента Еманюел Макрон в лицемерие след острата му критика към действията на Израел в Западния бряг. От трибуната на ООН Макрон заяви, че там ежедневно се извършват нарушения и отбеляза, че „Хамас никога не е действал“ на тази територия. Израел определи думите му като „гротескно абсурдни“, а от френското дипломатическо ведомство уточниха, че президентът е имал предвид, че „Хамас“ не управлява Западния бряг.
В речта си пред Общото събрание на ООН в Ню Йорк Еманюел Макрон отправи едни от най-острите си критики към израелската политика в Западния бряг. Френският президент осъди насилието и действията на израелските заселници и заяви, че международната общност трябва да защитава „легитимните права“ на палестинския народ.
Макрон постави въпроса защо Израел обосновава действията си със сигурността, след като „Хамас“ не управлява Западния бряг. Именно тази част от изказването предизвика остра реакция както в Израел, така и във Франция.
Лидерът на „Непокорна Франция“ Жан-Люк Меланшон заяви, че речта на Макрон е „реч на разкаянието“. Според него президентът се опитва да се дистанцира от предишните позиции на френското правителство по отношение на Израел и палестинския въпрос. Меланшон определи изказването като част от промяна на политическия език на Макрон – от позицията на „едновременно и едното, и другото“ към по-категорична критика на действията на Израел.
Още по-остър беше координаторът на LFI Манюел Бомпар. Той обвини президента във „върхове на лицемерието“, като посочи, че в същия ден Франция е разрешила на самолета на израелския премиер Бенямин Нетаняху да премине през френското въздушно пространство. Други представители на партията използваха още по-остър език. Депутатът Томас Порт нарече Макрон „Тартюф“ – препратка към лицемерния герой от едноименната комедия на Молиер.
Разрешаването на израелския правителствен самолет да премине през френското въздушно пространство се превърна в основен аргумент на критиците на Макрон. Причината е, че Международният наказателен съд е издал заповед за арест на Нетаняху. В същото време Франция е страна по Римския статут на Международния наказателен съд.
Френските власти вече са заемали позиция, че при определени обстоятелства може да се прилага въпросът за имунитета на държавни представители, когато става дума за държави, които не са страни по Римския статут. Спорът около правния статут на Нетаняху обаче остава политически чувствителен. Тъкмо това противоречие използват представителите на LFI, за да поставят под въпрос последователността на френската политика.
Израелското правителство реагира остро на думите на Макрон. Кабинетът на Бенямин Нетаняху определи твърдението на френския президент, че „Хамас“ не е действал в Западния бряг, като „гротескно абсурдно“. Израелските власти заявиха, че членове и привърженици на „Хамас“ са извършвали нападения срещу израелци в района.
Американският посланик в Израел Майк Хъкаби също разкритикува Макрон, заявявайки, че трудно може да си представи реч, която да е „по-откъсната от реалността“. Тези реакции са част от по-широкото дипломатическо напрежение между правителството на Нетаняху и Макрон, което се засили след френските инициативи в подкрепа на признаването на палестинска държава.
След реакциите на Израел френски дипломатически представител уточни пред The Times of Israel, че Макрон не е имал предвид, че „Хамас“ изобщо не е извършвал операции или нападения в Западния бряг. Според уточнението президентът е искал да каже, че „Хамас“ не управлява Западния бряг, за разлика от ролята му в Ивицата Газа преди последните военни събития.
Западният бряг се управлява на части от Палестинската власт, докато израелската армия запазва значително военно присъствие, а израелските заселници продължават да живеят в множество населени места в територията.
В речта си пред ООН френският президент постави ситуацията в Газа и Западния бряг в по-широкия контекст на международното право. Макрон заяви, че Франция продължава да подкрепя сигурността на Израел, но предупреди, че сигурността на една държава не може да бъде основание за нарушаване на суверенитета на съседни държави.
Той отправи критика и към международната общност заради ситуацията в Газа, като постави въпроса каква е нейната достоверност, ако остава бездейна пред хуманитарната криза. Френският президент защити и идеята за решение с две държави – Израел и Палестина – като според него това е необходимо условие за дългосрочната сигурност както на палестинците, така и на Израел.
Речта на Макрон показва и продължаващото разминаване между френското правителство и левицата по въпроса за Близкия изток. LFI настоява за още по-твърда позиция спрямо Израел и за по-активни действия от страна на Франция. Критиките към Макрон обаче показват, че спорът вече не е само за позицията на Париж по палестинския въпрос, а и за последователността между дипломатическите заявления и конкретните действия на френските власти.
В същото време Израел отхвърля голяма част от обвиненията на Макрон и подчертава необходимостта от гаранции за сигурността на израелското население. Така речта на френския президент пред ООН се превърна не само в дипломатическа атака срещу израелската политика в Западния бряг и Газа, но и в нов повод за вътрешнополитически сблъсък във Франция.
Източник: Le Figaro