Петър Воденски при Явор Дачков: САЩ претърпяха стратегическо поражение в Иран, Путин затъва в Украйна, Радев връща въпроса за българския интерес

Явор Дачков разговаря с дипломата Петър Воденски за връзката между дипломацията и шпионажа, стратегическото поражение на САЩ в Иран, войната в Украйна, турското влияние в България, Румен Радев и отношенията с Русия. Разговорът е записан на 15 юни 2026 г. в Ехо Медия Студио.

Израел с остров Епстийн и с други разузнавателни средства събира компромати и държи хора - ако някой не изпълнява това, което му кажат, компроматите ще бъдат извадени. Нетаняху подведе Тръмп, САЩ удариха Иран и спечелиха военно, но претърпяха стратегическо поражение - Техеран не рухна и показа, че може да отговори. Путин затъва в Украйна, а странната му война вече поставя въпроса дали той ще я приключи, или това ще направи някой друг.

Дрескодът в дипломацията не е маловажен, но голото рамо на Велислава Петрова на срещата с Хакан Фидан не е същината на въпроса. По-важното е, че България остави турското влияние да се разраства почти без държавен отговор - през партии, посолства, консулства, религиозни структури, образование, бизнес и зависимости. Ако големите решат да компенсират Турция за бъдещ Кюрдистан, с какво ще плаща България - с Кърджали ли, с Черно море ли?

Още акценти: 

Радев се оказа боец и аз затова разчитам на него. Едни го обвиняват, че е „копейка“, други - че е американски човек. Знам друга история от обучението му в САЩ: завършва като отличник, с позивна „Моузес“, и на прощалния коктейл шефът на академията му предлага да остане да преподава там - с много атрактивна заплата, бонуси, осигуровки и жилище за него и семейството му. Отговорът е: „Много благодаря, но аз съм български офицер и съм положил клетва да служа на страната си. И затова ще се върна в България, да служа на страната си“.

Радев направи доста остър завой спрямо предишната политика към Украйна. Каза ясно: „Ние повече оръжие на Украйна няма да подаряваме. Ако искат да си купуват - нека купуват и наше оръжие“. Пари за американско оръжие България няма - тези пари трябва да се използват за българските граждани. Вижда се и позицията по украинската мафия в България - не тръгна да я защитава, както преди са я защитавали. Това, което липсва на хората в България, е чувство за справедливост. И то трябва да се върне.

Аз съм работил за българското военно разузнаване - това не е тайна. Работил съм не само през 80-те, а и след това. Започнах по време на Възродителния процес, когато турците ни хванаха, както се казва на професионален език, с „ежови ръкавици“ - никъде не можехме да мръднем. Тогава колеги от военното разузнаване ми казаха: „Можеш ли да идваш с нас, да минаваме... ходим на екскурзия“ - и някои други неща, без да влизам в подробности.

Влизал съм в американски военни бази - без да звучи много като „Джеймс Бонд“. Влизал съм в турски военни поделения в Турция, след това в руски военни бази в Молдова и Приднестровието, в Кипър - в английска военна база и в турско поделение. Пак повтарям - работил съм за разузнаването, не за дадена идеология. Работил съм за страната си.

По време на Възродителния процес американският военен аташе в България няколко нощи подред се е крил в канавките около българските летища, за да види каква последна модификация МиГ са ни дали руснаците. Аз в Турция съм вършил подобно нещо. Имахме задача да видим дали американците не са пренесли ядрено оръжие от Инджирлик към Тракия, защото противопоставянето между България и Турция беше много силно. Успяхме да видим, че не са.

Десетина пъти съм получавал препоръчани писма от Комисията по досиетата, че при поредна проверка се е оказало, че съм бил в еди-кои си структури. Преди всички избори го пращат. Аз книга съм написал по този въпрос. Последния път отидох в пощата и изобщо не отворих писмото. Казах: „Ще ми го върнете, ще кажете, че получателят за вас е умрял и повече не иска да му пращате такива писма. Напишете: умрял за вас“.

В Турция се познавахме и с американските колеги. С един американски познат се „бройкахме“ кой кога кого ще вербува - така стават тези неща. Идва американски държавен секретар, турските медии пишат, че заклеймил Възродителния процес, а от София казват: „Вижте какво точно е казал в тоста си“. Питам моя познат: „Какво каза вашият? Дай ми текста на тоста. Това не е секретен документ, нали?“. Той казва: „Не е секретен“. „Еми, дай ми го.“ Даде ми го в един динър салон до американското посолство - един плик. Върнах се, дадох го на посланика, преведох какво се казва, а той го показа на колегите от Първо главно и Военното разузнаване. Питат ме: „Откъде го имаш?“. Казах: „Даде ми го една аптекарка“.

Когато работех в Молдова, говорих с един колега във Външното министерство за гагаузите и бесарабските българи. Питам го: „Кой така е начертал границата, че гагаузите са останали при вас, а нашите българи са останали в Украйна?“. Той ми казва: „Чичо Сталин я е чертал с много дебел молив“. Когато големите чертаят с дебелия молив, не се знае какво ще стане. Ние трябва да го имаме предвид и да се пазим от такова нещо.

С Русия искаме равноправни, равнопоставени и взаимоизгодни отношения. Когато руснаци ни гълчат и питат защо сме отишли в НАТО и ЕС, нека не забравят, че Горбачов и Елцин бяха тези, които казваха: „Отидете в ЕС и НАТО, там ще се видим“. А днес се държат като съпруг, когото е изоставила жена му, и когато тя започне да се оправя, пита: „Ти къде си тръгнала, ти къде си мислиш, че отиваш?“. Ключовите думи са равнопоставени и взаимоизгодни отношения.