- Автор: Гласове
- 14 Sep 2025
- 685
- 0
Следвайте "Гласове" в Телеграм и Инстаграм
Днес се радваме с радостта на света царица Елена, която през 326 година намери Кръста Господен в Йерусалим, каза българският патриарх и Софийски митрополит Даниил пред храма "Въздвижение на светия Кръст Господен" в столичния квартал "Лозенец". Той възглави света литургия за празника Въздвижение на честния и животворящ Кръст Господен (Кръстовден).
"Най-вече се радваме с тая радост на светите апостоли, които, макар че се ужасяват, когато гледат Господа, разпнат на кръста, след това, когато го видяха възкръснал, се възрадваха. Тази радост никой не бе в състояние да им я отнеме", допълни патриарх Даниил.
Той припомни, че когато свети апостол Петър е осъден на смърт, на разпятие, казал: "Аз не съм достоен да бъда както Господа и е пожелал да бъде разпнат с главата надолу".
„Днес, покланяйки се на Честния и Животворящ Кръст Господен, се радваме с радостта на св. равноапостолна царица Елена и всички жители на Йерусалим, когато през 326 година бе намерен Кръстът Господен. Тогава, виждайки как патриарх Макарий го издига, народът възкликвал: „Господи, помилуй!”, и се изпълвал с неизказана радост“, каза патриарх Даниил.
Той припомни и видението на св. цар Константин, когато Господ му явил знамението на Кръста с думите „С този знак ще победиш“. „След победата Константин заповядал знамето с Кръста да бъде изобразено и със своето свидетелство укрепил делото на Църквата, така че православната вяра да се утвърди в империята“, отбеляза патриархът.
Патриарх Даниил посочи, че през VII век император Ираклий върнал от плен Честния Кръст, след четиринадесет години в Персия. „Тази велика светиня отново се завърна в Йерусалим и стана извор на радост за християните“, каза той.
Най-голямата радост обаче е тази на светите апостоли, които преживяха ужаса на разпятието, но след това видяха Христос възкръснал.
„Те имаха възможност да се докосват до Него, да говорят, да ядат и да пият с Него след Възкресението. И се изпълни казаното от Господа, че тази радост никой няма да им отнеме“, подчерта патриархът.
Той отбеляза, че оттогава Кръстът престава да бъде символ на срам и смърт и става знак на живот.
„Хиляди хора са били осъждани на кръстна смърт в Римската империя, но след Христовата жертва Кръстът вече има друго значение и не случайно го наричаме Животворящ“, каза още българският патриарх.
Силата на Кръста, по думите му, е онази, която превърна уплашените ученици в безстрашни проповедници. „Те получиха от Бога сила и благодат, живяха със словото и нищо вече не можеше да ги отдели от Христовата любов“, каза той.
В словото си патриархът припомни и мъченичеството на св. апостол Петър: „Когато беше осъден на смърт, той рече: „Не съм достоен да простра ръцете си на това дърво така, както моят Господ”, и помоли да бъде разпънат с главата надолу“.
„Вижте силата на Кръста: вместо ужас и страх – дръзновение и радост. „Страданията на това време са нищо в сравнение с радостта, която Господ е приготвил за онези, които го обичат”, казва св. апостол Павел“, отбеляза патриарх Даниил.
Той подчерта, че радостта от Кръста може да се вкуси и днес, когато вярващите водят духовна борба с греха. „Когато сме последвали Господа и сме разпнали плътта си със страстите и похотите, тогава в нашите тела се открива животът на Христос“, каза предстоятелят на БПЦ.
Патриархът изтъкна, че Христовите заповеди са „гвоздеите на Кръста“, чрез които и днес вярващите се прикрепват към Христос. „Макар душата понякога да кърви, когато се противим на греховните желания, ако устоим, неизбежно чувстваме в нас утехата и силата на Възкресението“, каза той.
В заключение патриарх Даниил призова:
„Да възлюбим Бога с целия си ум, душа и сили, да проявяваме любов към ближния и когато се появи помисъл, противен на тази любов, да му се противопоставим с молитва. Така, носейки своя кръст, ще вървим след Господ Иисус Христос по пътя от мрака на смъртната сянка към Небесното Царство“.
По повод началото на учебната година на 15 септември патриархът отбеляза, че знание без добродетел може да се прояви в много опасни и вредни дела, а знание с добродетел е „велико благословение“ и гаранция, че човекът ще бъде полезен и за себе си, и за обществото. „Това да имаме предвид – заедно със светските науки, да възрастваме и във вярата и познанието към Бога“, призова той.
По повод предстоящия 15 септември патриархът отбеляза, че знание без добродетел може да се прояви в много опасни и вредни дела. А в същото време знание с добродетел - това е велико благословение, това е гаранция за едно добруване на самия човек - ще бъде полезен и за себе си, и за обществото. "Това да имаме предвид - заедно със светските науки, да възрастваме и във вярата и познанието към Бога", призова патриарх Даниил.
Източници: БТА, СПЖ
