- Автор: БНР
- 17 Апр 2026
- 4976
- 62
Ако изборите бяха в първата половина на април, декларативната подкрепа сред заявяващите, че ще гласуват за определена партия, коалиция или кандидат, изглежда както следва: „Прогресивна България“ би спечелила 34,6% от гласовете, ГЕРБ-СДС – 18,5%, ППДБ – 11,4%, ДПС („Ново начало“) – 9,1% и „Възраждане“ – 7,4%. БСП-Обединена левица би била на самия ръб с 4%, недалеч от ръба са „Сияние“ и МЕЧ –съответно с 3,6% и 3,5%. „Величие“ би имало 2,2%, АПС – 1,9%, а ИТН би получила 1,4%.
Данните са от национално представително изследване на социологическата агенция „Мяра“ за Българското национално радио. Базата са решили да гласуват за определени формации или кандидати и това е моментна снимка на електоралните нагласи, като стотици хиляди тепърва ще вземат решение за кого ще гласуват.
При цялата условност на изборните списъци както и на декларативната природа на отговорите на респондентите, потенциалната активност е 50,7% т.е. по-висока в сравнение с намеренията на респондентите преди последните избори и с вероятност да е осезаемо над три милиона души. 1,7% от всички заявяващи, че ще гласуват, твърдят, че възнамеряват да гласуват с „Не подкрепям никого“.
5,6% от цялата извадка са онези, които си признават, че биха гласували срещу заплащане или друг стимул на предстоящите избори. Личи, че този процент очаквано е най-висок сред гетоизираните групи. Разбира се, в подобни въпроси винаги има и скрити отговори, така че реалният дял е много по-висок. Явно е обаче, че сега изглежда нисък – може би заради активизацията срещу купуването на гласове. Може би затова и като че ли има известни очаквания за по-честен изборен процес. Очаквано, 41,2% смятат, че тези избори ще са честни, колкото и предходните, но сред тези, които очакват промяна, преобладават очакванията за по-честни избори: 23,5%. По-нечестни избори очакват 15,6%, а останалите се колебаят.
Сред заявилите, че ще гласуват, около две трети предпочитат да гласуват с машини. 19,1% предпочитат хартията, а 13,2% не са решили. Минимален дял не могат да преценят. Тук, разбира се, трябва да се отчита декларативността на отговорите, но като цяло данните потвърждават предишните наблюдения на „Мяра“.
По естествен път, най-големи са надеждите за правителство на една политическа сила – 33,4%, сътрудничество на две сили или някакъв програмен формат правителство биха искали да видят съответно 14,9% и 12,5%. Правителство с динамични подкрепи си представят 9,2%, а повече от три партии за кабинет си представят като добра опция 8,2%. Над една пета се колебаят.
Близо три четвърти не очакват повишение на жизнения си стандарт след изборите. Данните потвърждават и изводите на публикувания преди ден Индекс на общественото напрежение – който сочи, че цените са сред основните тревоги на българите.
Данните са на „Мяра“ за Българското национално радио. Изследването е представително за пълнолетното население в България и е реализирано между 4 и 13 април 2026 г., като интервютата са проведени „лице в лице“ с таблети сред 1002 пълнолетни български граждани. Максималната стохастична грешка е ±3,1 при 50% дялове. 1% от цялата извадка (а не от гласуващите) се равнява на близо 54 000 души.
Първан Симеонов, "Мяра": Има тренд за съживяване на активността
"В момента като че ли, ако изборите бяха вчера, формулата е 5+1+2. 5 сигурни формации в следващото НС - Прогресивна България, ГЕРБ-СДС, ПП-ДБ, ДПС и "Възраждане". На самия ръб е БСП-ОЛ, недалече са "Сияние" и МЕЧ".
Това заяви пред БНР Първан Симеонов от социологическа агенция "Мяра", след като агенцията излезе с последни данни за електоралните нагласи преди изборите. Национално представителното изследване е направено по поръчка на Българското национално радио.
Това са данни към този момент, уточни социологът в интервю за предаването "Преди всички". По думите му по традиция тепърва стотици хиляди хора ще вземат своето решение за гласуване във времето до следобедните часове на неделя. Накрая могат да се получат други резултати, отбеляза той.
Важни са трендовете, подчерта Първан Симеонов. Според него има тренд за съживяване на активността:
"Може да се очаква, че 50,7% от имащите право на глас в България ще упражнят правото си на глас. Това означава, че може чувствително да надминем 3 млн. От тях има и 1,7%, които казват, че не подкрепят никого".
"Съживяването на активността показва и ръстове при първия или отваряне на ножицата между първия и втория. Затвърждават се наблюдения и на другите колеги в последните дни", коментира социологът.
Засега дори при влизане на БСП в НС - това означава възможност за над 100 мандата за формацията на Румен Радев, посочи той и уточни, че при продължаване на този тренд, може да се приближи и до 110 мандата.
"Вече сме виждали влизане на нови играчи. Опиянението няма как да е чак толкова голямо", смята Симеонов. Според него може да се прави сравнение с Бойко Борисов и Симеон Сакскобургготски.
По думите на Първан Симеонов тонът на кампанията се е променил. Според него кампанията не е вяла, просто тече по други начини.
В последните дни водачът в класацията включи в режим "Излез и гласувай", което новост и внесе повече острота в кампанията си, подчерта той и прогнозира, че в момента е по-вероятно да се ходи нагоре, отколкото надолу.
Радев няма много ходове, смята социологът и посочи, че въпросът сега е дали ще успее докрай да си опази вота:
"Радев няма хора в секциите. Ще трябва да разчита на други партии. Другото е колко честен ще е този вот".
Според него усилията на служебното правителство за осигуряване честността на вота и новият политически климат, зададен от протестите в края на миналата година, е в състояние да поограничи периметъра на купения и зависимия вот:
"Ние хващаме 5,6%, които си признават, че биха гласували срещу пари или друг стимул.Моят опит показва, че назад във времето тези проценти са били много по-големи. Тези 5,6 също са много по-голям дял, защото те са поне по 2. Мнозина няма да си признаят. Кои са тези, които си признават - хора от гетоизирани общности. Това отново поставя въпроса за неравенствата в социалното развитие в България. Има и един малък дял от 7,4%, които не могат да преценят".
Като цяло има някаква надежда за малко по-честни избори, обобщи той.
Разговора за машини или хартия за него е пропаганден и политически. Трябва да спре да се говори по този начин и да бъдат оставени хората да го припознаят, изказа мнението си Първан Симеонов. Според изследването повечето анкетирани предпочитат машинното гласуване.
"Големият въпрос е, че изборите са игра на доверие. Каквото и да се прави, ако хората не са убедени, че е ок, значи не е ок".
Той отчете, че част от партиите започват да вярват в собствената си пропаганда, което според него е опасно.
"Единственото, което може да работи в случая, е да активираш собствените си гласоподаватели. За пръв път поне от 5 години насам хората ще са тези, които ще дадат или не един мандат".
Съществува обществено очакване за ясна отговорност, изтъкна Симеонов. По думите му обществото може да вмени тази отговорност.
"Колкото по-висока е активността, толкова по-висока е бариерата и толкова по-трудно влизат част от по-малките, съответно по-малко е пространството за маневра на първия. Трудно ще е и Радев да вдигне доста, и да има необходимите партньори отдолу. Колкото и странна да изглежда ситуацията и колкото и червени линии да има, все пак протестите в края на миналата година могат да доведат до 3 неща. Този импулс може да се окаже, че е жив. Второ - тези протести включиха много други хора. Третото - тези протести задават обществена поръчка. Леко избледня този дневен ред, сега дойде икономически дневен ред. В момента настанаха други теми".
Цялото интервю на Силвия Великова с Първан Симеонов в предаването "Преди всички" чуйте в звуковия файл.
