След над 40 години борба с турската държава и кръвопролитие военната групировка на Кюрдската работническа партия (ПКК) реши да се разпусне и да прекрати въоръжената си борба, съобщи в понеделник информационна агенция, близка до групата.
Решението на ПКК ще има дългосрочни политически и стратегически последици за региона, включително в съседен Ирак, а също и в Сирия, където кюрдските сили са съюзници на американските сили, коментира "Ройтерс".
Повече от 40 хил. души са били убити в конфликта, откакто ПКК започна въстанието си през 1984 г. Тя е определена като терористична група от Турция и нейните западни съюзници.
- "ПКК е изпълнила историческата си мисия", заяви групировката, според информационната агенция Firat, която публикува това, което според нея е заключителната декларация на конгрес, проведен от ПКК миналата седмица в Северен Ирак, където е базирана. Форумът бе в отговор на призив през февруари от затворения лидер Абдула Йоджалан за разпускане.
- "12-ият конгрес на ПКК реши да разпусне организационната структура на ПКК, като практическият процес ще бъде управляван и изпълняван от лидера Апо, и да се сложи край на метода на въоръжената борба", се казва в изявлението, използвано с прякора на Йоджалан.
- "Борбата на ПКК наруши политиката на отричане и унищожаване на нашия народ и доведе кюрдския въпрос до точка на решаване чрез демократична политика", се казва в изявлението.
Решението на ПКК ще даде възможност на президента Тайип Ердоган да стимулира развитието в предимно кюрдския югоизток, където бунтът е спъвал регионалната икономика в продължение на десетилетия. Йомер Челик, говорител на управляващата Партия на справедливостта и развитието на Ердоган, заяви, че решението на ПКК да се разпусне е "важна стъпка към Турция без терор".
Решението на ПКК да се разпусне отвори вратата за нова ера, но процесът изисква правна рамка, заяви през "Ройтерс" Гюлюстан Килич Кочйигит, депутат от прокюрдската партия DEM. "Нужни са стъпки за изграждане на взаимно доверие и установяване на правна рамка за процеса", заяви тя с надежда, че това ще бъде сигнал за цялостно демократизиране на Турция.
Курсът на лирата към долара остана без промяна, докато основният индекс на акциите се повиши с 2.4%.
През годините е имало периодични усилия за постигане на мир, най-вече примирие между 2013 и 2015 г., което в крайна сметка се провали, напомня още "Ройтерс".