Испания въведе граничен контрол по въздух и море с Италия. До какво може да доведе кризата?

Испания въведе граничен контрол за пристигащите от Италия по въздух и по море на фона на изострянето на конфликта между тези две страни от Европейския съюз, предизвикан от реакцията на неотдавнашния приток на няколко десетки хиляди мигранти от Мароко в испанския ексклав Сеута в Африка. Италия и Испания нямат обща сухоземна граница.

Както става ясно от изявлението на испанските власти, цитирано от Ройтерс, граничният контрол, който включва проверка на паспорти, гражданство и визи за граждани на трети държави, се въвежда за срок от един месец, до 7 септември. Решението е взето "на фона на натиска от страна на нелегалните мигранти", цитира официалното изявление Ройтерс.

Испанското правителство обяви въвеждането на граничен контрол, след като преди седмица Италия въведе подобни мерки по отношение на граждани на трети страни, пристигащи от Испания, като обясни това с неотдавнашния приток на над 70 хиляди мигранти от Мароко в испанския ексклав Сеута в Африка.

На 30 юли тълпи от мигранти от Мароко пробиха в испанския анклав Сеута, разположен на брега на Северна Африка. Оценките за техния брой варират значително: властите в Мароко говорят за 40 хиляди души, докато испанските власти смятат, че те са били над 73 хиляди. Не мина и без жертви: по испански данни са загинали 141 души. И макар че няколко дни по-късно почти всички мигранти се завърнаха на мароканска територия, събитията в Сеута предизвикаха сериозни усложнения в отношенията между страните от ЕС и доведоха до спорове относно миграционната политика в самата Испания. Тези спорове могат да повлияят на бъдещото законодателство и на статута на чужденците, живеещи в страната.

Миграционната криза беше предшествана от решение на Върховния съд на Испания: на 8 юли той постанови, че мигрантите, заловени при опит да достигнат с плуване до Сеута и Мелиля, не могат да бъдат незабавно експулсирани в Мароко. Според испанския премиер Педро Санчес новината за това решение "се е разпространила като горски пожар по мафиотските мрежи, които се занимават с трафик на хора, и е предизвикала лавина".

В мароканските акаунти в социалните мрежи наистина са започнали да се разпространяват съобщения, че "испанската граница е отворена". След масовото пристигане на мигранти на 30 юли, Испания засили граничния контрол, привлече армейски части и разположи допълнителни сили на полицията и Гражданската гвардия. Испанските власти започнаха изграждането на 500-метров плаващ бариерен вал, който да предотврати нови опити за масово пресичане на границата.

Испанското разузнаване предупреждава, че вече има призиви за нов, още по-мащабен пробив, който може да се случи около 15 август.

Събитията в Сеута трябва да се разглеждат в контекста на сложните отношения между Мароко и Испания. Макар официален Мадрид да се въздържа от преки нападки, бездействието на мароканската гранична служба подтикна медиите към извода, че Рабат използва човешките потоци като инструмент за политически натиск.

Кризата разкри и огромната разлика в подходите към миграцията в рамките на ЕС. Страните с десни управления настояват за твърди мерки. Премиерът на Италия Джорджа Мелони обяви временно спиране на Шенгенското споразумение по отношение на Испания (каквото сега стори и самата Испания), мотивирайки се с националната сигурност. Тези действия бяха подкрепени от Финландия и Дания, а датският премиер Мете Фредериксен дори призова за пълно замразяване на Шенген за Испания.

В самата Испания опозицията, в лицето на Народната партия и ултрадясната Vox, разкритикува остро правителството. Алберто Нунес Фейхоо нарече ситуацията "преднамерена окупация", а Сантяго Абаскал я определи като "инвазия" и поиска постоянна милитаризация на границата.

Популярността на десните партии в Испания расте. Следващите парламентарни избори са насрочени за август 2027 г. Дотогава вероятно ще се запази досегашната прогресивна политика на левия кабинет, което означава, че законно пребиваващите мигранти не са застрашени от внезапни промени.

Въпреки това, при евентуална смяна на властта през 2027 г., се очаква сериозно затягане на мерките спрямо нелегалната миграция. Програмата на десните партии предвижда:

Регулиране на миграцията спрямо нуждите на икономиката, въвеждане на квоти за мигранти според тяхната националност (с предимство за страни от Латинска Америка). Както и по-строги изисквания за интеграция.

Ако десните дойдат на власт, може да се предположи, че бюрократичните процедури — като подновяване на разрешения за пребиваване или натурализация — ще станат по-бавни и сложни. Подобен пример вече има в съседна Португалия, където през 2024 г. изискването за пребиваване преди подаване на документи за гражданство беше увеличено.

Източник: dnes.dir.bg