Европа ври и кипи регионално след неуспешното спасяване на света от СО2

Автор: Калоян Косоров за "Гласове"

Европа ври и кипи регионално след повече от две десетилетия на „net-zero“ политика, която в световен мащаб се оказа пълен провал и даде траен икономически тласък и конкурентно предимство на всички останали. Докато глобалните емисии продължават да растат, европейската система отново демонстрира в реално време цената, която плаща континентът.

Дори в един от най-силните сезони на фотоволтаиците и ВЕИ, дори при рекордна соларна генерация през деня, при рекордна интеграция на Батерийните системи за съхранение на ел. енергия, жегата предизвика скок в потреблението на електроенергия с 6–14 % в ключови държави. Италия отчете +12 %, Испания до +14–16 % (+6 GW пик), Франция +9 %, Германия +6 %. Въпреки това не постигаме нито по-ниски цени на електроенергията, нито реална защита от затоплянето. Спот пазарите достигнаха исторически рекорди в някои периоди на сетълмент – Белгия €1 038/MWh, Нидерландия €902/MWh, Германия €747/MWh.

На фона на това, Европейската комисия натиска за все по-интензивна и мощна електрификация, обещавайки взаимноизключващи се резултати – евтина енергия за бита и индустрията, и силна икономика и добавена стойност. Същото, което обещаваше преди повече от 10 г. Резултатът е видим.

Като панацея се представят годишни инвестиции от над 100–150 млрд. евро в мрежи и инфраструктура. Тези средства няма да постигнат нищо повече от поредното изтичане на капитали към конкурентите. Крайният потребител в Европа – домакинствата и индустрията – ще плати сметката под формата на по-висока инфлация, допълнителни данъци и пренасочване на спестяванията (косвено или директно) в мащабните проекти. А индустрията ще продължи да затваря. Резултатът е по-нататъшна загуба на икономически и стратегически суверенитет.

Европа пропуска дръзките и прагматични маневри на своите конкуренти и партньори, които залагат на това, в което са силни: използват собствените си местни ресурси, не затварят съществуващи производствени мощности на ел. енергия, възползват се от тях и от структурата на своите мрежи, извличат стратегически суровини и развиват производствени мощности за първична преработка. Европа прави точно обратното – затваря базовите мощности, които я направиха най-богатия континент с най-висок стандарт на живот през втората половина на ХХ век, и се подчинява структурно и стратегически, материално интензивно на Китай. 

Цинизмът на Европейската комисия се състои в това, че продължава да обещава крайни резултати, които в реално време се опровергават от метеорологичните условия, рекордните цени на енергията, инфлацията и ускорената деиндустриализация. Едновременно с това прилага още по- фанатично същия структурен механизъм, който доведе Европа до настоящото положение.