Bloomberg: Десетилетното управление на Макрон остави Франция най-слабото звено в Европа

Растящ държавен дълг, политическа нестабилност и отлив на инвеститорско доверие — с това Франция навлиза в заключителния етап от президентството на Еманюел Макрон. Вместо да се превърне в двигател на обновена Европа, страната се оказва нейното „най-слабо звено“, е оценката в анализ на Bloomberg. Правителството без парламентарно мнозинство трябва да прокара бюджет, който да намали дефицита и да убеди финансовите пазари, че Париж е способен да овладее задълбочаващите се проблеми с държавните финанси. 

Хаотичният завършек на близо десетилетие икономическо управление контрастира с първоначалната амбиция на Макрон: силна Франция начело на Европа, способна самостоятелно да защитава интересите си. Вместо това президентът се приближава към края на втория си мандат с раздробен парламент и все по-малко възможности да продължи реформите си.
Началото изглеждаше значително по-обещаващо. След идването си на власт през 2017 г. Макрон облекчи трудовото законодателство и намали данъците за бизнеса. Икономическият растеж надхвърляше 2%, безработицата намаляваше, а бюджетният дефицит се свиваше.

През 2018 г. обаче планираното увеличение на данъците върху горивата предизвика масовите протести на „жълтите жилетки“. За да успокоят общественото недоволство, властите насочиха над 10 млрд. евро към данъчни облекчения и допълнителни плащания.

Следващите кризи доведоха до още по-големи разходи. Според данните на френската Сметна палата, цитирани в материала, мерките срещу последиците от пандемията и за стимулиране на икономиката през 2020–2022 г. са стрували приблизително 190 млрд. евро. Мерките срещу енергийната криза са добавили още около 72 млрд. евро.

Проблемът според анализа е, че извънредните разходи не са били ограничени достатъчно бързо след отминаването на непосредствените сътресения. Същевременно политическите разногласия са затруднили намаляването на дефицита.
През 2022 г. лагерът на Макрон загуби абсолютното си мнозинство в Националното събрание. Решението му да свика предсрочни избори през 2024 г. допълнително раздроби парламента. Така оцеляването на правителството все по-често започна да определя бюджетните решения.

През 2025 г. премиерът Себастиен Льокорню замрази прилагането на пенсионната реформа на Макрон и удължи действието на допълнителния данък върху големите компании, първоначално замислен като временна мярка. Според представянето на анализа тези отстъпки са били необходими, за да бъде избегнат вот на недоверие при разглеждането на бюджета. 

Финансовият министър Ролан Лескюр признава, че увеличаването на корпоративните данъци при слаб растеж има икономическа цена. Той обаче защитава компромисите като необходимост за постигането на политическа стабилност.
Сега предложенията му включват замразяване на възнагражденията в държавния сектор и ограничаване на някои пенсионни разходи. Едновременно с това правителството възнамерява да запази част от допълнителното облагане на големите компании и да премахне данъчни облекчения. 

Мащабът на задлъжняването показва колко трудна е задачата. Според Асошиейтед прес в края на юни френският държавен дълг е достигнал 3,596 трилиона евро, или 119% от БВП, спрямо 97,9% през 2019 г. Проектобюджетът предвижда той да доближи 122% през 2027 г. Лихвените разходи догодина се очаква да надхвърлят 90 млрд. евро — повече от планираното за отбрана или училищно образование. 

Напрежението вече се пренася върху финансовите пазари. Ройтерс съобщава, че на 5 октомври еврото е достигнало най-ниското си равнище спрямо долара от 17 месеца на фона на опасенията за френските финанси. В края на предходната седмица разликата между доходността на френските и германските държавни облигации е доближила 150 базисни пункта — най-високото равнище от дълговата криза в еврозоната през 2011 г. Това означава, че инвеститорите изискват все по-висока премия, за да държат френски дълг. 

Лескюр все пак защитава икономическото наследство на Макрон, като изтъква увеличената заетост, развитието на стартиращите компании и натрупания икономически растеж. Според него положителните промени ще бъдат оценени по-ясно след отминаването на сегашната политическа криза. 

Но преди президентските избори през 2027 г. правителството трябва да постигне трудно съчетание: да ограничи разходите, да запази подкрепа в парламента и да възстанови доверието на инвеститорите. В същото време водещи противници на Макрон обещават да отменят или преразгледат ключови негови реформи.

Източници: Bloomberg, РБК, Асошиейтед прес, Ройтерс