Имперска демокрация за перифериите – България, Полша, Финландия

<p>Образът на авторитарна метрополия, която болшевиките определиха като &quot;затвор за народите&quot;, е бил стабилно прикрепен за царска Русия от съветските историци.</p> <p>Но по-внимателното отношение към фактите говори за друго: имперският модел не е изключвал компромиси. В нашата история има много примери, когато граждани на присъединени или временно превзети от руските войски територии са получавали значително по-големи граждански и политически свободи, отколкото жителите на Русия.</p> <p><strong>Черноморският опит</strong></p> <p>Русия обяви война на Турция на 12/24 април 1877 г., но Александър ІІ отрано се замисля какво да се прави с освободената страна в случай на успех на военната кампания &ndash; да я включи в състава на империята като губерния или автономно княжество, или да й дари независимост след кратък период на външно управление.</p> <p>Избран е вторият вариант.</p> <p>През ноември 1876 г., половин година преди началото на военните действия, към щаба на върховния главнокомандващ е била организирана комисия за подготовката на система за управление на България. За председател на комисията е бил назначен княз Владимир Черкаски, за негов заместник - полковник Леонид Соболев.</p> <p>Комисията е подготвяла кадри за временното управление на България и нейното правителство и проектозакони. Групата руски чиновници и военни са подготвили за освободената страна конституция - една от най-демократичните в тогавашна Европа. На 10 февруари 1879 г. в старата столица на България Велико Търново тържествено е открито Учредителното събрания.</p> <p>През април 1879 г. депутатите единодушно са приели руския проект, който превръща България в конституционна монархия от европейски тип. Князът се е избирал от парламентарното мнозинство.</p> <p>Конституцията е гарантирала на гражданите всеобщо избирателно право.</p> <p>Може да се каже, че в България в началото на 80-те години на ХІХ век е вървял процес на взаимно обогатяване на административен опит.</p> <p>Българите са се учили да управляват държавата си рамо до рамо с опитните руски чиновници, които дълго време са играли ключови роли в управлението на страната като министри и премиери &nbsp;(руски премиери на български правителства са били Леонид Соболев и Казимир Ернрот &ndash; бъдещият финландски генерал-губернатор), а руските бюрократи са натрупали опит в система, където тяхната власт се е ограничавала не само от прерогативите на монарха, но и от парламент.</p> <p>Не е изключено, че Царят Освободител е искал да докаже на руските ретрогради с примера на България, че в славянска страна е възможно не само самодържавно управление, но и конституционна монархия, на чието обявяване са се надявали много руски либерали.</p> <p>Но както и в случаите с други периферии на империята, за които ще стане дума по-нататък, опитът от построяването на конституционна монархия в България не е бил разпространен в самата Русия.</p> <p><strong>Краткият живот на полската автономия</strong></p> <p>Полските губернии са били държава в държавата в състава на империята. През 1815 г. Александър І подписва конституцията на Царство Полско, утвърждаваща модел на държавност, който съществено се отличава от руския. Полският парламент, избиран от представители на дворянството и другите съсловия, е подготвял и приемал бюджета на страната и местните закони, при това депутатите от Сейма са имали гаранция за неприкосновеност.</p> <p>Даже обикновените поданици на Царство Полско са имали значително по-големи права, отколкото жителите на империята. Например: тях не са могли да ги задържат повече от три дни без съдебно решение. Осъдените полски поданици са излежавали наказанието си само в Полша и са служили в националната армия, която даже царят не е можел да изпрати в Кавказ или Далечния изток. Накрая държавните постове в Полша &nbsp;(с изключение на военните и членовете на Държавния съвет) са заемани от поданици на царството, а административното и съдебното производство са се водили само на полски език.</p> <p>Полската автономия е била ограничена от властта на императора, наместника и Държавния съвет, които са могли да не утвърдят бюджет, закон или числеността на армията.</p> <p>Недоволството на полския елит от ограничаването на правата на Полша, въведени от Николай І, са довели до въстанието от 1830-31 г., след потушаването на което конституцията е била отменена.</p> <p>Впрочем, много от особеностите на местното самоуправление са се съхранили до окупацията на &quot;руска&quot; Полша от германските войски през 1915 г.</p> <p><strong>&quot;Не пипайте финландците&quot;</strong></p> <p>Хронологично първата автономия в състава на Русия е била Финландия: тя се е присъединила към империята след успешната война с Швеция от 1808 -1809 г. През март 1809 г. в Порво, недалеч от Хелзинки, е бил свикан съсловен Сейм на Великото княжество Финландия, на което дворяните са положили клетва пред новия владетел &ndash; Александър І.</p> <p>Монархът е потвърдил съсловните и имуществени права на жителите на страната и законите, които са действали по-рано на нейна територия, освободил е страната от плащането на данъци в имперската хазна и е разрешил да се запази гражданското и съдебно производство на привичния за местния елит шведски език.</p> <p>Но това не са били единствените особености на управлението на Финландия.</p> <p>В Хелзинки представители на дворянството са образували управляващ комитет (съвет), който е можел не само да препоръчва на царя едни или други решения на проблемите в периферната област, но и е ограничавал пълномощията на руския генерал-губернатор в гражданските дела.</p> <p>През 1816 г. съветът е бил преобразуван в Сенат, след което указите на руския Сенат са влизали в сила само след ратификацията им от финландския.</p> <p>Освен това Сенатът е имал пълномощията на висша местна съдебна инстанция. Въпреки това някои петербургски чиновници са искали след смъртта на Александър І през 1825 г. да ограничат финландските привилегии: да се изземат данъците в полза на хазната, да се взимат рекрути (военна повинност), административната работа да се води на руски език. Но Николай І е отговорил:</p> <p>&quot;Оставете финландците на мира. Това е единствената провинция в държавата, която за цялото ми управление, не ми е създала нито минута тревога&quot;.</p> <p>Трябва да се отбележи, че гвардейският финландски батальон е участвал в потушаването на полското въстание (1830-1831 г.) и е бил награден със знаме за &quot;отличната си работа по умиротворяването на Полша&quot;.</p> <p>С епохата на Александър ІІ се свързва втория етап в еманципацията на Финландия.</p> <p>Съществували са планове за учредяването на самостоятелен върховен съд и преобразуването на департаментите на финландския Сенат в пълноценно правителство.</p> <p>През 1863 г. след продължително прекъсване е възстановена работата на Сейма, който постепенно се превръща в пълноценен парламент от европейски тип. Накрая е създадена и малка национална армия.</p> <p>Финландците са били благодарни &ndash; паметникът на Царя Освободител е останал в центъра на Хелзинки, независимо от гражданската война от 1918 г. двете войни между Финландия и СССР.</p> <p>Но ограничаването на правата на Финландия в края на ХІХ &ndash;началото на ХХ век, ликвидирането на армията и манифестът за приоритет на руските закони над финландските са довели до увеличаване на сепаратизма.</p> <p>Историческия опит на Русия показва, че предоставянето на широка автономия на нейните отделни съставни части е напълно възможно.</p> <p>Впрочем очевидно е и това, че отмяната на вече дарувани права заплашва с увеличаване на сепаратизма и въоръжено противопоставяне.&nbsp;<br /> <br /> *<em><strong>Павел Аптекар</strong></em> <em>е историк и журналист, колумнист във водещия руски либерален и бизнес вестник &quot;Ведомости&quot;.</em><br /> &nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>