- Автор: Гласове
- 17 Sep 2026
- 527
- 0
Автор: о.з. полковник, доцент, д-р Гергин Гергинов за "Гласове"
Президентът Тръмп, ако се съди по активните му действия напоследък, проявява желание за постигане на мирно споразумение между Русия и Украйна. Според редица изказвания в Москва, в частност и на Александър Бортников, директор на руската Федерална служба за сигурност, вероятно е така, но според него в ръководните кръгове на САЩ няма единство по този въпрос. Навярно израз на това е и твърдението на „Financial Times“, че е възможно бизнесмените Стивън Уиткоф и Джералд Кушнер да бъдат заменени с директора на ЦРУ Джон Ратклиф. По-активното включване на ЦРУ в преговорния процес може би е израз на нежеланието на САЩ за постигане на компромис в полза на Русия или е опит на Тръмп да балансира натиска на средите, отстояващи приетата стратегия за борба с нея. Смяната на преговарящите не променя нейната главна цел – връщане на Русия в положението от 90-те години на ХХ век и откъсването ѝ от сътрудничество с Китай, което ще позволи на САЩ да се укрепят като водеща сила на планетата.
На пръв поглед политиката на президента Тръмп е непоследователна, променяща се в зависимост от състоянието на фронта. Всъщност това са опити за установяване на слабите места в руската позиция относно предлаганите варианти за мирно споразумение. В същото време тя е последователна в борбата за постигане на посочената главна цел. Отговорът на Русия на промените в американската политика е гъвкав и е съобразен с целите на специалната военна операция (СВО), които са основа за регулиране на отношенията ѝ със Запада. Подобно мнение изказва и твърде информираният, живеещ на Запад и преследван в Украйна украински политолог Константин Бондаренко. Според него по-рано Русия допускаше обсъждане само на мирен договор на нейните условия, докато при последния разговор сRepresentatives на Тръмп е допусната възможност за разработване и съгласуване на общи цели и на пътна карта за постигането им. Преди тя не желаеше да преговаря със Зеленски, защото е нелегитимен президент според украинската конституция, но напоследък в Кремъл не отхвърлят предложението му за тристранна среща, посочвайки, че тя трябва да бъде добре подготвена, защото „няма свежи инициативи по урегулиране на конфликта“. Както Тръмп, така и Зеленски искат тристранната среща да бъде проведена едва ли не веднага. Единият – поради предстоящите избори, а другият – защото руските удари вече му създават огромни проблеми, пък и отказът на Русия ще му позволи да я посочи като противник на прекратяването на конфликта. Затова предложението не се отхвърля, но се поставят изисквания за подготовката на срещата. Така е и с идеята на президента Тръмп за спиране на взаимните удари между Русия и Украйна по енергийната инфраструктура. Русия е съгласна, но при условие че се осигури свободното търговско корабоплаване и се отменят санкциите срещу нея.
Според К. Бондаренко такава гъвкавост е проявена и при посещението в Москва на директора на ЦРУ Джон Ратклиф. Интересно е това, че той е ръководил секретни операции за сваляне на президента Путин, а наскоро отиде в Кремъл да обсъжда пътищата за постигане на мир с него. Вероятно му се е наложило да го направи, защото операциите му са претърпели неуспех. В разговора си със Сергей Наришкин, директор на Службата за външно разузнаване, и с Александър Бортников той казва, че знае за подготвяния руски удар по цели в Европа. Отговорът е, че такъв план се подготвя и ако с ракетите на европейските производители започнат да се нанасят удари по руска територия, той ще бъде задействан. Все пак е обяснено, че до изборите на 20 септември планът няма да се активира, а след тях ще зависи от обстоятелствата. Следователно, ако САЩ не искат задействане на чл. 5 от Вашингтонския договор, т.е. война с Русия, трябва да въздействат на своите съюзници. В Кремъл, проявявайки готовност да обсъждат мирното уреждане на конфликта, са категорични – териториите, включени в Конституцията на РФ, трябва да бъдат руски в пълен обем.
Това потвърждаване на руската позиция няма нищо общо с изразеното съгласие на руския президент с предложението на САЩ, направено на срещата в Анкоридж – руски да останат само завоюваните територии, т.е. съгласие разграничаването да стане по фронтовата линия. То може да има две основни обяснения: първо, президентът Путин признава, че целият Донбас не може да бъде превзет; и второ, познавайки обстановката в Украйна и Европа, е бил сигурен, че САЩ не могат да им наложат такова споразумение. Съдейки по събитията през изминалата вече година и половина от срещата, може да се твърди, че целта на съгласието е компрометиране на САЩ като водеща сила в конфликта. На практика така се получи. Става все по-ясно, че политиката и желанието на президента Тръмп са едно, а реалността е съвсем друга и той не може да преодолее съпротивата на неоконсерваторите от своята партия и на неолибералите глобалисти от двете страни на Атлантика по конфликта с Русия. Споразумение, което да отстрани причините за конфликта, едва ли може да бъде постигнато в близко време. Затова, правейки опити за мирно споразумение, Русия последователно осъществява единствения реален вариант – постигане на военна победа. Той може да бъде осъществен и чрез досега използваната стратегия за демилитаризиране на Украйна и за изтощаване възможностите на стоящите зад нея НАТО и ЕС да я поддържат в жизнеспособно състояние.
Известно е, че не всички в Русия одобряват тази стратегия, особено през 2026 г., когато пораженията от украинските удари с безпилотни летателни апарати (БЛА) засягат чувствителни сектори от руската икономика. Такива мнения има и на Запад. Например Пол Крейг Робъртс, бивш помощник-министър на финансите на САЩ, твърди в свое интервю, че „начина, по който Владимир Путин води войната“, т.е. използваната стратегия, създава у Запада впечатление, че „руските червени линии могат да бъдат прекрачвани без последствия“, и това може да доведе до „неконтролируема ескалация“. Но за да не се стигне до това, Русия не трябва да създава такова впечатление, а да отговори при преминаване на всяка обозначена от нея червена линия. Събитията през изминалите години показват, че това не може да стане с предупреждения, а трябва да се осъществи единствено чрез предизвикване на война със Запада. Излиза, че г-н Робъртс не е прав, като обвинява Владимир Путин, че така води войната, и волно или неволно се присъединява към тези, които се стремят към ескалиране и изнасянето ѝ в Европа, т.е. война с НАТО, включително с тактическо ядрено оръжие. Защото, за да не се ескалира конфликтът, Русия трябва да се предаде и да се остави на милостта на Запада. Тя обаче не е тази от 90-те години на ХХ век и, както се вижда вече четири и половина години, не само че няма да се предаде, но ще продължи да създава условия за поражение именно на Запада, на тези, които организираха и разгарят конфликта.
Защо Русия воюва със Запада по този начин? Че воюва с него, а не само с Украйна, стана ясно още след като с намесата си Западът провали постигнатото споразумение между Русия и Украйна през април 2022 г. По това време нито руските въоръжени сили, нито руската икономика с налаганите ѝ санкции от 2014 г. можеха да си позволят война със Запада. Бойните действия през периода 2022–2025 г. показват точно това. Едва към началото на 2026 г. тя завърши преобразуването на армията, преструктурира и всестранно активизира военнопромишления комплекс, преведе икономиката в съответствие с нуждите на войските и до голяма степен се приспособи към наложените над 30 000 индивидуални и корпоративни санкции.
Вече няколко месеца тя започна да прилага в пълен обем приетата стратегия и вече има видими резултати. Това обаче стана възможно именно след успешното провеждане на посочените промени. Бойните действия на фронта продължават да се водят по цялото му протежение чрез хиляди щурмови групи, което намалява загубите на личен състав и бойна техника. Създадените възможности за масово производство на въоръжение позволяват да се нанасят постоянни групови и масирани удари по цялата територия на Украйна, които разрушават нейната икономика и военен потенциал. Ето данни. След началото на 40-дневната операция на Зеленски за принуждаване на Русия към мир ударите по Украйна с реактивни БЛА са се увеличили със 700%, като само през август са използвани над 2800. През август т.г. руската бомбардировъчна авиация е използвала 8766 модифицирани авиобомби – четири пъти повече в сравнение с цялата 2024 г. Половината от тях са използвани срещу пунктовете за управление на украинските БЛА, които се изграждат в защитени подземни укрития. Така се унищожават най-ценните украински военни кадри, чиято подготовка изисква месеци, докато масовото поточно производство на свободнопадащи авиобомби заема несравнимо по-малко време, да не говорим за запасите от съветско време. С монтиран на корпуса им универсален комплект за планиране и корекция те се освобождават от бомбардировача извън зоната на ПВО и планират вече като високоточно оръжие на 80–120 км. С ракети, планиращи авиобомби и реактивни БЛА Русия планомерно разрушава страната, блокира пристанищата и граничните пунктове със съседните страни, прекъсва постъпленията в бюджета поради невъзможен износ на достатъчно стоки и силно затруднява транспортната ѝ система. Ненапразно преди няколко дни полският премиер Доналд Туск се разтревожи, че Русия ще започне да разрушава и транспортните коридори между страната му и Украйна. Разрушаването им започна още вечерта на следващия ден – под удари се оказва цялата автомобилна и жп транспортна система на Северозападна Украйна, през която от и към полския град Жешув преминава огромен непрекъснат поток от въоръжение и техническо имущество. Край него от години се използва изключително важен приемно-разпределителен център, който придобива още по-голямо значение след блокирането на украинските черноморски и дунавски пристанища.
На тези удари ожесточено реагира бившият британски премиер Борис Джонсън, осуетил споразумението от април 2022 г. В края на миналата седмица влакът, с който той и група политици от ЕС се връщат от посещение в Киев, е спрян близо до полската граница. Настава паника и групата спешно е превозена до Полша. Причината е, че руски БЛА атакува локомотив на композиция, намираща се на два километра от тази на Джонсън. Този случай е красноречив и показва на политиците от ЕС/НАТО, които с посещенията си разгарят конфликта, че с безгрижните им разходки вече е свършено.
Ускореното разрушаване на украинската логистична структура налага на Запада, основно на Европейския съюз, да поеме пълната издръжка на Украйна. Ако не я поеме, поражението ѝ е гарантирано, а ако продължава да я издържа, след време ще получи същия резултат. Проблемът пред него е в това как да доставя произведеното въоръжение до Украйна при унищожени пристанища и гранични преходи със съседните страни. Той има отношение и към целта на „Коалицията на желаещите“. Новият британски премиер Анди Бърнам потвърди, че тя ще въведе окупационни войски на територията на Украйна „веднага след завършване на конфликта“, за което е необходима нормална транспортна и логистична система. Всъщност с това твърдение британският премиер предполага, че готовността за навлизане на войски на коалицията, което може да предизвика война с НАТО, ще принуди Русия да не прекратява конфликта, за да я избегне. Именно към продължаването му до следващите президентски избори се стремят определени среди в САЩ и ЕС, сред които и британският премиер, с надеждата, че ще се върнат в Белия дом и битката с Русия ще продължи с нова сила. Впрочем именно с такава цел групи европейски политици често пътуват до Киев и насърчават президента Зеленски да продължава войната.
Британският премиер сигурно е чул отговора на Русия, даден от президента Владимир Путин по време на посещението му в Индия за срещата на БРИКС: „Появата на натовски войници в Украйна ще означава обявяване война на Русия. Това не е червена линия, това е позиция“. Отговорът означава, че СВО ще продължи до постигане на целите, а Анди Бърнам, като един от основните организатори на коалицията, ще решава дали да започне война с Русия след постигането им. Той обаче ще трябва да се съобрази с казаното от министър Лавров: „Ако Европа предизвика война с Русия, тя ще бъде съвсем друга и много кратка“.
След срещата с пратениците на президента Тръмп президентът Зеленски участва в 36-ата среща на Контактната група по Украйна („Групата Рамщайн“), наброяваща първоначално 53 страни, която събира и предоставя на страната необходимите финансови средства и въоръжение. В 36-ата среща за оказване на помощ се отзовават само 9 европейски държави, като в осем от тях и Канада се разгръща масово производство на БЛА за Украйна. Например Канада, според подписания наскоро 100-годишен договор с Украйна, ще произведе „милиони БЛА за две години“, Лондон ще предостави 150 000, десетки хиляди вече се произвеждат в ЕС. Това количество трябва да се получи в Украйна, да се складира, разпределя и транспортира до фронта. Ето защо, за да намали ефекта от този замисъл, Русия активизира разрушаването на промишлената, складовата и транспортната инфраструктура на Украйна и изправя НАТО и ЕС пред сериозен проблем. Ненапразно германският външен министър Йохан Вадефул посочва, че Германия трябва да бъде готова за „разумни разговори“ с Москва. Това е показателно, защото доскоро в управляващите среди на Германия за преговори с нея изобщо не се говореше. Особено след нашумялата нескопосана провокация с БЛА на летището в Лайпциг. За нея Службата за външно разузнаване на Русия обвини Германия, че игнорира извода на разузнаването на НАТО, според който Украйна е причастна към провокацията. Впрочем, ако Русия е искала да взриви украинския транспортен самолет, сигурно е щяла да го направи. Обвинението, че Русия извършва хибридни атаки в Европа, може и да е истина, но е добре тя да се замисли дали те не са отговор за разрушените обекти на руска територия с нейно оръжие. Защото това е война, която за Русия е реална, а за Европа, макар и непряка чрез използване на украинския народ, все пак е с реално участие в нея.
Не само в Германия, главния европейски спонсор на Украйна, започва да се разбира безперспективността на европейската политика спрямо Русия, но до такъв извод достигат и други страни от ЕС и НАТО. До него достигат и определени кръгове в САЩ. Тези сигнали, посещението на директора на ЦРУ в Москва, срещите с пратениците на президента Тръмп и предложението за среща на президентите на Русия, САЩ и Украйна са резултат именно от успеха на прилаганата руска стратегия в битката със Запада. Струва ми се, че е добре в светлината на казаното дотук да се посочи оценката на Скот Ритър, бивш американски разузнавач, а днес известен геополитически коментатор: „Време е за финала. САЩ, Европа, НАТО и Украйна загубиха войната. Сега въпросът е как САЩ да излязат от тази обстановка, запазвайки авторитета си“. Такъв въпрос стои и пред управляващите ЕС и НАТО.
