- 13 Юни 2025
- 2740
- 0
"За мен моментът не е подходящ за влизане в еврозоната – тя не е в добра кондиция. Тезата, че България влиза в „клуба на богатите“, е обидна и издава комплекс за малоценност. С Фон дер Лайен начело Европа сменя перушината си: от гълъб на мира се превръща в ястреб на войната". Това казва в подкаста на Явор Дачков Меглена Пугчиева, бивш вицепремиер и дипломат, експерт по европейска интеграция.
Според нея проектобюджетът на ЕС за 2028–2034 г. повдига много въпроси и буди тревога. Фон дер Лайен предлага:
- Увеличение на вноската на държавите членки от 1% на 1,7% от БВП;
- Приходите от зелени данъци да отиват директно в бюджета на ЕС, не в националните;
- Отмяна на фиксираното финансиране за селското стопанство и регионите;
- Нов централен фонд „Конкурентоспособност“, който ще управлява парите по всички програми – включително за изкуствен интелект и земеделие;
- Механизъм „пари срещу реформи“, но оценката за успеха ще се прави от Брюксел;
- Предстоящ падеж по COVID заема: ~30 млрд. евро.
Надявам се нашето правителство да осъзнае тези рискове и да защити националния интерес в бъдещите преговори, коментира Меглена Плугчиева.
Разговорът е заснет на 10 юни 2025 г. в Ехо Медия Студио
Акценти от интервюто:
За мен моментът не е подходящ за влизане в еврозоната – тя не е в добра кондиция. Тезата, че България влиза в „клуба на богатите“, е обидна и издава комплекс за малоценност.
Твърдо вярвам, че България нямаше друго по-добро бъдеще от членството си в Европейския съюз. Но това не е онзи ЕС от 2007 г. и малко преди това – има сериозна негативна разлика в развитието му през последните години. Именно оттам идва и моят скептицизъм.
Договорът ни за присъединяване към ЕС предвижда включване на България в еврозоната, при условие че са изпълнени съответните критерии. България ги изпълнява според докладите. Но доколко самият ЕС и еврозоната спазват критериите, по които оценяват нас? Официалните данни на ЕЦБ показват, че през 2023 г. задлъжнялостта на страните от еврозоната е 88,6% – далеч над 60-процентната граница. Ако някой изпълнява критериите, това са България, Люксембург, Финландия и Естония. Този, който печели от нашето влизане, е еврозоната. Ние трябва да имаме самочувствието да изискваме и от останалите членове да ги спазват.
Обидно е, че през последните шест години няма реален дебат – цялото поле е заето от черно-бели становища „за“ или „против“, без място за обективен разговор. Обидна е тезата, че трябва да се гордеем с влизането в „клуба на богатите“ – това показва сериозен комплекс за малоценност и поставя въпроса: къде сме били досега – пред вратата им, като просяци? Това е недопустимо политическо поведение от страна на нашите управляващи.
Дали сега е моментът да се присъединим към еврозоната?
Изведнъж рязко спря да се говори за тежкото финансово наследство на министър Асен Василев. Сега, скоростно и в хор, всички трябва да сме щастливи, че това ще стане на 1.01.2026 г. Това буди подозрение и отслабва възприемането на предимствата на членството. Да – безспорно има предимства: за търговията, за туризма. Но има и рискове. Би било далеч по-честно и достойно пред обществото да се обяснят както ползите, така и рисковете – защото Европа далеч не е в най-добрата си икономическа и финансова форма. Делът на европейската икономика от световния БВП е спаднал до 14%.
Докладът на Марио Драги от есента на 2024 г. представи тежка оценка за последните пет години: демографски проблеми, загубена конкурентоспособност, отстъпление спрямо Китай, САЩ и страните от БРИКС, спад на инвестициите и позиции в сферата на високите технологии. Основната препоръка беше: 800 милиарда евро годишно за инвестиции, ако Европа иска да навакса загубеното и да възвърне тежестта си. Трябва да се запитаме – какво се случи оттогава насам?
Да не забравяме предизвикателствата, свързани с връщането на Тръмп на власт и новото му отношение към Европа – както и митата върху стомана и алуминий.
Къде влиза България в този момент?
Познавайки ЕС и мненията на водещи експерти, изводът е, че рисковете са сериозни, а еврозоната – нестабилна. ЕЦБ отчете задлъжнялост от 7,9 млрд. евро за 2024 г., а Германската централна банка – 19,2 млрд. Това са тревожни факти, които трябваше да се кажат на обществото.
За мен това не е подходящият момент за влизане в еврозоната. Така, както Чехия отказа.
Елементаризирането на темата е обидно, разделя обществото и прави двете страни в спора радикални. Опасността да бъдем въвлечени в дългова спирала е реална. При валутния борд имаше дисциплина. За управляващите е удобно – дългът ни е 24%, а таванът е 60%. Това им дава възможност за заеми. Но ако тези кредити не се използват разумно – за икономическа стабилност – а отидат за пенсии и заплати, рискът е сериозен. Дори държавите, създали критериите, се отклониха от тях. Надявам се да устоим на това изкушение – но опасността е реална.
Хиперинфлацията не е химера.
Смятам, че влизането в еврозоната вече е предрешено и гласуването на 8.07. ще е положително. На 1.01.2026 г. ще влезем. Затова апелирам към всички институции с ангажимент по темата – използвайте времето, за да проведете честен и разумен разговор с обществото.
Как се стигна до днешното положение в Германия?
През 2006 г. канцлерът Хелмут Кол, баща на обединена Германия, ми каза:
„Г-жо Плугчиева, помнете – най-голямата слабост на Европа, включително и на Германия, ще бъде липсата на лидери с визия и смелост.“
Следваха грешки: изоставяне на ядрената енергия, отваряне към мигрантите – вероятно с добри намерения, но с катастрофални резултати. Претоварена социална система, ниска трудова интеграция, радикализация, насилие и рекордна престъпност.
Войната в Украйна и прекъсването на енергийните връзки с Русия доведоха до скок на цените и тежък удар за германската икономика. Германия падна от 6-о на 24-о място по конкурентоспособност от 67 държави.
С изумление следя немските медии. Появяват се все повече кадри от Втората световна война – сякаш обществото се подготвя за милитаризация. Това е тревожно. Позицията на „Алтернатива за Германия“ е различна: диалог с Русия, възстановяване на енергийните отношения, край на войната.
Не се афишира проучване, според което 54% от германците биха приели възстановяване на енергийните доставки от Русия.
Г-жа Фон дер Лайен бе социален министър в кабинета на Меркел, а след това – министър на отбраната. Ако не беше станала председател на ЕК, щеше да има разследване срещу нея за неправомерно разпределение на средства по различни проекти. Първият мандат ѝ беше „спуснат с парашут“. Вторият бе с гласуване.
Всички изброени проблеми на ЕС – включително онези в доклада на Марио Драги – се натрупаха именно по време на нейното управление. Преди избирането ѝ за втори мандат германски представители официално заявиха, че ако тя остане начело на Комисията, пораженията за Европа ще бъдат опустошителни.
В екипа си тя привлече хора, които са противници на дипломацията и привърженици на конфронтацията. Виждаме тенденцията към милитаризация. Но икономическите резултати говорят сами.
Тревожно е, че ЕС при управлението на Фон дер Лайен се отдалечава от корените и ценностите, за които беше създаден: мир, сигурност, солидарност, върховенство на правото. Европа сменя перушината си – от гълъб на мира се превръща в ястреб на войната. Това не вещае нищо добро.
Зигмар Габриел, бивш вицеканцлер на Германия, казва:
„Центърът на геополитическото развитие се измества от Атлантика към Пасифика, където живее две трети от населението и се намират пет ядрени сили.“
Европа демонстрира самонадеяност и високомерие, но реално:
-е военно и технологично зависима от САЩ,
- се конфронтира с Китай, от когото зависи за суровини,
- е на бойна нога с Русия.
Опасността Европа да остане в геополитическа изолация е напълно реална.
