- 05 Авг 2026
- 1803
- 0
Автор: Radio Classique
"Одисея" е най-големият текст в цялата история на философията, защото е първият, който отговаря на въпроса “Какво е добър живот за смъртните?”, който ще бъде големият въпрос на философията. Историята на Одисей е историята на човек, който е длъжен да отиде на война, но не иска. Той прави всичко възможно, за да избегне отиването на война, но трябва да отиде на прочутата Троянска война. В продължение на 20 години попада в жесток свят. Той върви от войната към мира, от омразата към любовта, от изгнанието към завръщането у дома, където ще намери отново жена си Пенелопа и сина си Телемах. Следователно върви от лошия живот към добрия. Това е историята на Одисеята, историята на Одисей. Ще припомня, че той отказва безсмъртието, защото иска да бъде смъртен, но все пак иска добър живот. Как да помирим смъртността и добрия живот? Това е гениално като проблем, но това ще бъде проблемът на цялото човечеството, казва Люк Фери, френски философ, есеист и бивш министър на образованието по времето на президента Жак Ширак, в ефира на Radio Classique.
6 юли 2026 г.
- Люк Фери, нашият свободен ум в понеделник. Добър ден, Люк!
- Добър ден, Давид! Много се радвам, че съм с вас!
- Вчера имаше митинг на Едуар Филип*, упражнение на един човек пред тълпата, перформативна реч, агора. Откъде идва това упражнение по стил, което води началото си, мисля, от Древна Гърция?
- Да, от софистите. Това е цялата тема на “Диалозите” на Платон, наистина нещо много дълбоко и умно. Платон различава два дискурса: дискурс на съблазняването, който е дискурсът на софистите, на Протагор, Горгий, Антифонт, големите софисти на епохата, а освен това дискурс на истината, който е научният и философски дискурс, който впрочем използва жаргон - лекарски жаргон, жаргон на физиците, математиците и дори на философите, за да бъдат по-строги. Това е идеята да се изрече истината. Докато дискурсът на политиците, дискурсът на поетите също, поезията е много важна, е дискурс на съблазняването. Любовният дискурс е дискурс на съблазняването, който очевидно е пълен с лъжи, както и политическият дискурс, и дискурсът на софистите, но понякога използва истината. Например Едуар Филип произнесе хубава реч за детството и училището, той каза верни неща за детството и училището, защото понякога истината може да бъде и съблазнителна, но тя винаги е рециклирана в дискурса на съблазняването и убеждаването, докато математическият дискурс не е съблазнителен. В него няма нищо съблазнително, само математическа аксиоматика.
- Значи вие бихте поставили философския дискурс редом до научния дискурс в широк смисъл и политическия дискурс редом до съблазняването?
- Разбира се, това е дискурсът на Демостен, дискурсът на софистите.
- Припомнете ни кой е Демостен?
- Той е най-великият оратор в Древна Гърция, смятан за един от най-големите демократи впрочем, защото софистът се обръща към народа. Има един откъс в “Протагор” на Платон. Протагор вероятно е бил най-великият софист в епохата на Сократ, заедно с Горгий и Антифонт. Този откъс е великолепен. Старият ми учител Хайнц Висман ни учеше на това, той самият беше абсолютно гениален професор. Протагор изнася прекрасна реч, разказва мита за Прометей, който е един от най-големите и най-красиви митове в цялата гръцка митология. И той го разказва като Едуар Филип пред тълпата, която е абсолютно очарована от речта му, защото това е поетична, великолепна реч. А Сократ, лошият Сократ - Ницше говори за лошотията на рахитичния, дребен Сократ - нарочно идва със закъснение и казва на Протагор: “Ах, Протагор, съжалявам, че закъснях! Би ли бил така добър да ми обобщиш речта си?”. Очевидно това е все едно да помолите Бодлер да обобщи стихотворението си “Албатрос” - голяма птица, която не успява да полети, но това изобщо не е поетично.
- Да, в този момент всичко се губи.
- Всичко се губи. Или все едно да помолиш Бетовен да резюмира Девета симфония в три ноти. Това няма смисъл! А Сократ го прави нарочно, защото Сократ винаги пита “Какво каза?”. Това развива впрочем Барбара Касен, която също като мен е ученичка на Хайнц Висман, тя разви тази идея да говориш, за да не казваш нищо. Това е голямата тема на софистиката, т.е. те не казват нищо. Едуар Филип казва нещо за детството, за училището, но говори, за да не каже нищо. Това има значение, а не съдържанието на казаното, както във философията или науката. Но това, което има значение, е, че съдържанието винаги се рециклира в убеждаващи жестове. Когато Едуар Филип говори с движещи се юмруци, това очевидно е за да мобилизира тълпата, това са жестове на убеждаване и съблазняване. Все пак има съдържание, но това съдържание е рециклирано в съблазняването.
- Ако вземем за пример лозунгът, видимо разкрит в кампанията на Едуар Филип, и ако го превърнем във философски въпрос, той би могъл да бъде “Трябва ли да вярваме в себе си?”. Това би могъл да бъде въпрос на матурата по философия. Трябва ли да вярваме в себе си? Както бихте разгледали този въпрос?
- Зависи от това дали искам да разбера какво казва Едуар Филип или искам да разгледам философски въпрос в три части.
- Интересува ме второто.
- Трябва ли да вярваме в себе си? “В нас” би означавало във Франция, това иска да каже речта на Едуар Филип, т.е. да не отстъпваме пред песимизма на упадъка. Има голямо проучване на Института по приложна политология и социология (IPSOS) за фондация “Жан Жорес”, което показва, че 90% от французите, девет от десет французи, смятат, че Франция е в упадък. Следователно трябва да се излезе от това.
- Познавали ли сте Франция, която казва “След това ще бъде по-добре”? Има ли поколения, които са смятали, че бъдещето ще бъде по-добро от миналото?
- Моето, това на моите родители. Баща ми излизаше от войната, от нацистките лагери, той се е измъкнал от тях - казвал съм го петдесет пъти - измъкнал се е четири пъти, той е виждал неща, които дори не бих могъл да разкажа пред този микрофон. Толкова са ужасни!
- Значи следвоенното поколение успя да се проектира в бъдещето?
- Разбира се. Когато жените гласуваха за първи път през 1958 г. - спомням си, че майка ми отиде да гласува за първи път -, хората имаха идеята, че е много по-добре, и когато ген. Дьо Гол пристигна в Елисейския дворец, имаше прогрес.
- На колко години бяхте? Спомняте си майка си, която отива да гласува за първи път. През 1946 г. ли гласува или по-късно?
- Първият път, когато гласува, беше през 1958 г. Отиде да гласува на важни избори и аз се държах за баба си и майка си, нагласена с шапка, защото това беше толкова важно за тях, сякаш отиваха на сватба.
- Не ходеха да гласуват с бермуди?
- Не, не, не ходеха с бермуди и по тениска. Те нямаха костюми “Шанел”, защото не бяха достатъчно богати, но бяха нагласени с шапки. Жените имаха право на глас и основателно имаха чувството, че ще има страхотен прогрес.
- Значи жените са вярвали “в нас”, т.е. във Франция и прогреса?
- Очевидно в прогреса. Хората бяха в нов период на Просвещение, вярваха в прогреса, свободата, щастието. А след това, от 2000 г., това спря. Действително нещата западнаха от 2000 г. Ако сега трябва да отговоря в три части, бих казал, че, първо, човек трябва да вярва в себе си. А, второ, внимавайте, това рискува да ви отведе към арогантност и липса на прозорливост.
- А третата част?
- Третата част е синтезът. Теза, антитеза, врели-некипели (смях).
- Ще се върнем към Древна Гърция, защото това ми е последната седмица. Знам, че следващата седмица излиза филмът “Одисей” на Кристофър Нолан с Мат Деймън. Обожавам режисьора, обожавам актьора, но няма да съм тук следващата седмица, ще си взема няколко дни отпуск. Така че много егоистично ви задавам днес въпроса, може би заместниците ми ще го направят следващата седмица, но Одисей е навсякъде. “Плаване по несигурни морета” e лозунгът на „Икономически срещи в Екс ан Прованс“ - цитирам по памет. Често Одисей се завръща, когато се говори за несигурни времена, в които човек трябва да прояви смелост. Защо този текст на Омир продължава да е актуален? Защо го търсят всеки път, защо всеки има своя Одисея? Защо продължаваме да искаме и днес от лидерите качествата на Одисей?
- За мен това е най-големият текст в цялата история на философия, защото е първият, който отговаря на въпроса “Какво е добър живот за смъртните?”, който ще бъде големият въпрос на философията. Каква е историята на Одисей? Историята на Одисей е историята на човек, който е длъжен да отиде на война, но не иска. Той прави всичко възможно, за да избегне отиването на война, но трябва да отиде на прочутата Троянска война. В продължение на 20 години попада в жесток свят. Той върви от войната към мира, от омразата към любовта, от изгнанието към завръщането у дома, където ще намери отново жена си Пенелопа и сина си Телемах. Следователно върви от лошия живот към добрия. Това е историята на Одисеята, историята на Одисей. И в края на историята, той прекарва десет години на война, после десет години в ужасно пътуване…
- Опитва се да се прибере у дома и не успява.
- Не успява, защото е избол окото на циклопа, който е един от синовете на Посейдон, а Посейдон му вгорчава живота, поставя му ужасни препятствия. Накрая пристига у дома, там нещата вървят много зле, защото претендентите са заели мястото му и той е принуден да ги убие, все още е във война. Какво става, след като е убил претендентите? Е, той ще се върне към добрия живот. Този добър живот е първият отговор в цялата история на философията на въпроса “Какво е добър живот за смъртните?”. Ще припомня, че той отказва безсмъртието, което му предлага магьосницата Цирцея. Той отказва, защото иска да бъде смъртен, но все пак иска добър живот. Как да помирим смъртността и добрия живот? Това е гениално като проблем, но това ще бъде проблемът на цялото човечеството. Е добре, има три критерия. Мъдрецът, който постига щастието, добрия живот, е този, който, първо, е победил страховете. Одисей ги е победил. Когато човек е парализиран от тревогата, изпитва страх, може дори да се страхува от една малко насекомо, от малка мишка, което е глупаво.
- Това са собствените му кошмари.
- Или от асансьор, който се разваля. Когато човек има фобия, става егоист и глупав. Тоест страхът ни прави глупави и егоисти. Второ, това е онзи, който разбира Carpe diem (Улови мига), разбира, че трябва да е недоверчив към носталгията и надеждата, към миналото и към бъдещето, че трябва да може да живее в настоящето. И в този момент става гениално. Когато Одисей се връща при Пенелопа, той е толкова остарял, че Пенелопа не го познава и му поставя клопка. Казва му “Одисей, можеш ли да донесеш брачното ложе?”, за да бъде сигурна, че е той. Одисей ѝ казва “Пенелопа, добре знаеш, че съм издялал брачното ложе в маслиново дърво, не мога да го преместя”. И тогава двамата потъват заедно в леглото, вероятно правят любов. Има я тази невероятна фраза: “Боговете накрая разтеглиха времето”. Това означава, че за първи път от двадесет години Одисей вече не изпитва носталгия по Итака и Пенелопа или надежда за Пенелопа и Итака. Той е обзет от любов, която Ницше ще нарече Amor fati, любов към настоящето, любов към съдбата, любов към това, което е.
- Разтеглянето на времето е връщане в настоящето.
- Това е връщане в настоящето. Боговете разтеглят времето, за да бъде дълго настоящето, да бъде зрънце вечност.
- Тоест няма срок в бъдещето, няма срок в миналото, ние сме в този момент.
- Именно и времето е достачно разтеглено, за да можем да обитаваме настоящето, Carpe diem. И третият критерий след побеждаването на страховете и обитаване на настоящето, който е прекрасен, е, след като космосът е вечен - той е бил създаден от боговете, от Зевс - ние се наместваме в космоса, когато се съединим като фрагмент от пъзел, от глобалния пъзел, от голямото цяло, самите ние ставаме част от вечността. А това е учение за спасение спрямо смъртта. Човек побеждава смъртта, защото става част от вечността. Това откриваме при стоиците например, идеята, че смъртта е само преход от едно състояние в друго, но се връщаме към природата и, когато умираме и сме погребани, може би обогатяваме земята и маслиновите и черешови дървета. Следователно не умираме наистина, превръщаме се в частица от вечността, частица от космоса. Това са тези три критерия и това е първият голям отговор на абсолютно гениалния въпрос “Какво е добър живот за смъртните?”. Представих го много набързо, което е жалко, защото всичко в тази “Одисея” е изградено около тази грандиозна проблематика, която ще бъде проблематика на цялата философия.
- Благодаря ви, Люк! Ще се срещнем отново в края на август.
* Едуар Филип е дясноцентристки кандидат-президент на Франция през 2027 г., бивш министър-председател и настоящ кмет на северния град Хавър (бел. пр.).
Превод от френски: Галя Дачкова
Свързани статии: Люк Фери: Спрете да лъжете! Путин не ни е враг, Украйна беше агресорът в Донбас. Войната започна през 2014 г.
Люк Фери: Когато небето е празно, го запълва врагът!
Люк Фери, “Фигаро”: Саркози е прав за Украйна. САЩ печелят от войната
