- Автор: Стефан Антонов за "Гласове"
- 28 Март 2025
- 3046
- 19
В кръга на шегата – България все повече заприличва на типична страна от еврозоната: високи разходи и разпасване на публичните финанси, нарастващи дългови потребности и така, докато хиперинфлацията не реши проблема с натрупаните задължения за сметка на спестяванията на гражданите.
Фискалният резерв към края на миналата седмица е бил почти 7.4 милиарда лева – най-ниското му равнище за последните 12 месеца. За последно ликвидният буфер на държавата беше толкова малък през април миналата година, когато Народното събрание спешно забрани на Асен Василев да харчи средства за каквото и да било, освен за заплати. Последва неговата смяна и тегленето на заеми, с които ликвидните проблеми на държавата бяха временно решени. Въпреки това, структурният дефицит остана – разходите с относително фиксиран характер вече не могат да бъдат покривани от приходите при настоящата данъчна система.
Защо положението е тревожно
През април миналата година правителството беше изчерпало почти всички спестявания и се наложи да прибягне до целеви средства, които обаче не бяха достатъчни за всички необходими разходи. Тогава Министерството на финансите изтъкна като аргумент, че поне не се посяга на „Сребърния фонд“, резерв на пенсионната система. Днес ситуацията е сходна, но влошена от факта, че предвидените разходи за тази година са с 18 милиарда лева повече спрямо миналата.
Срещу този ръст на разходите стои амбициозен план за увеличение на приходите със същата сума. Теоретично, ако тази цел бъде постигната, бюджетният дефицит би останал около шест милиарда лева – приблизително три процента от БВП, както и миналата година. Проблемът е, че подобен скок на приходите е безпрецедентен. Като абсолютна стойност и темп на нарастване, това надхвърля в пъти всички увеличения от последните пет години.
Признак за отчаянието на финансовото министерство е връщането към крайни и неефективни мерки, напомнящи тези от времето на Симеон Дянков. В последните дни НАП обяви, че ще засили контрола върху занаятчийските услуги – водопроводчици, фаянсаджии, арматуристи и други. Подобни действия не са новост – преди 15 години на прицел бяха естрадните певци и собствениците на луксозни имоти. В същото време се въведоха и мерки за контрол върху търговията с горива, които преди време се провалиха. Предстои да видим дали сега ще имат по-голям успех.
Ако приходите не се увеличат, държавата си е оставила вратичка за теглене на нови заеми в размер на 17.9 милиарда лева – три пъти повече от официалния бюджетен дефицит, но напълно съответстващи на най-лошия възможен сценарий. Миналата година държавата изтегли 10 милиарда лева заеми, включително 8.4 милиарда под формата на облигации, като за първи път от времето на Милен Велчев емитира външен дълг в долари.
Възможните сценарии
Основният въпрос е как пазарите ще реагират на нарастващия дълг на България. Дефицитите и задлъжняването вече изглеждат като тенденция, а инвеститорите обикновено използват подобни моменти, за да поискат по-високи лихви. Допълнително усложнение е, че сегашната финансова среда е по-неблагоприятна от миналогодишната.
Изтеглянето на цялата сума от 17.9 милиарда лева наведнъж (около 8% от БВП) би било безпрецедентно и би довело до сериозен натиск върху лихвените условия. По-вероятният сценарий е правителството да издаде държавни ценни книжа на вътрешния пазар и паралелно тази пролет да предложи външна дългова емисия за 8-9 милиарда лева – сума, сходна с миналогодишната.
Този ход би решил проблема с официално обявения дефицит и би дал време на правителството да оцени реалните приходи и бюджетния баланс. В края на годината може да се наложи допълнително финансиране, но при по-ясна представа за нуждите.
Ако България получи негативна оценка в конвергентните доклади и стане ясно, че няма да се присъедини към еврозоната от януари 2025 г., изтеглянето на заем през първото полугодие би било по-предвидлив ход. Това би позволило финансирането да бъде осигурено преди евентуално влошаване на кредитния рейтинг и повишаване на лихвите. В обратния случай – ако България получи покана за влизане в еврозоната, бъдещите заеми вероятно ще бъдат при по-благоприятни условия.
Заключение
Проблемът е, че ликвидните затруднения започват още преди да има яснота по въпроса за еврозоната. От май нататък месечните дефицити могат да надхвърлят един милиард лева, което ще наложи спешни мерки.
България е в ситуация, която напомня учебникарския пример за финансов дисбаланс – не защото икономиката е слаба, а защото грешките в планирането водят до изпреварващи разходи спрямо приходите. След 25 години финансова дисциплина (1997-2021 г.), последните няколко бюджета поставиха страната в риск от ликвиден разрив.
Увеличаването на данъците в рамките на годината е почти невъзможно, освен за ДДС. Намаляването на заплатите би било безпрецедентно и политически самоубийствено. Ако тези мерки не бъдат предприети тази година, догодина ще станат неизбежни. Въпросът е дали ще се случат в благоприятна финансова среда или при влошени условия за кредитиране.
В кръга на шегата – България все повече заприличва на типична страна от еврозоната: високи разходи и разпасване на публичните финанси, нарастващи дългови потребности и така, докато хиперинфлацията не реши проблема с натрупаните задължения за сметка на спестяванията на гражданите.
