Среща с руския цигулар и диригент Владимир Спиваков: Основното, което съм направил, е да сближавам хората

Автор: Димитър Сотиров, classicfm.bg

Ексклузивна среща с Владимир Спиваков: "Основното, което съм направил в живота си – по някакъв начин съм сближил хората"

"Владимир Спиваков е личност, за която трябва да се мисли и да се говори поне в няколко плана. Когато го срещнах за първи път през лятото на 1987 г., най-напред опознах виртуозния цигулар и диригент на Камерния ансамбъл „Московски виртуози“. Състав, който бе създаден по негова идея след едно гостуване на „Виртуози ди Рома“ в Москва през 70-те на миналото столетие". Това заяви пред Classic FM журналистът Димитър Сотиров. Той разговаря с изтъкнатият руски цигулар и диригент в Международния дом на музиката в Москва преди броени дни.

Снимка: Личен архив на Димитър Сотиров

"През 1987 дори не подозирах какви нови подаръци, свързани с тази личност, ми е подготвила съдбата. Знаех, че в началото на 90-те целият ансамбъл замина за Испания по покана на принца на Астурия, където прекара няколко животоспасяващи години за музикантите в сложното време след разпада на Съветския съюз. Но, както символично ми разказа Владимир Спиваков по-късно, от няколкото фиданки, пренесени на испанска земя, не всичките се бяха прихванали. Същото се случи и с „Виртуозите“ – част от тях предпочетоха живота и удобствата в Испания, докато други се завърнаха в Русия в края на 90-те. Тогава, образно казано, се появи второто издание на „Московски виртуози“. Именно то гостува у нас през 2007 г. със същото неповторимо качество на музициране, на талант и на вдъхновение. При срещата ни тогава Владимир Спиваков ми разказа за сбъднатата му мечта – създаденият няколко години по-рано по негова инициатива Московски международен дом на музиката – в началото с три зали, а отскоро и с четвърта, на името на Алфред Шнитке", каза още Сотиров.

"Междувременно, Спиваков бе създал и Националния филхармоничен оркестър на Русия, който оглавява и до днес и който в наши дни е сред най-престижните състави за класическа музика в страната. В актива от дейности на тази неповторима творческа личност са още: 32 години творчески директор на Международния музикален фестивал в Колмар, Франция, повече от 20 години на собствения му фестивал, който дава зелена светлина на млади таланти от цял свят, „Владимир Спиваков кани“. По-неизвестна, но изключително важна част от активностите на този несъмнен визионер и човек с поглед в бъдещето е дейността на фонда на негово име, който съществува повече от 30 години и за който става дума в разговора, откъси от който ще чуем след малко", припомни Димитър Сотиров.

 

 

По думите му, "когато наблюдаваш отблизо удивителната енергия на 80-годишния днес Владимир Спиваков, няма как да не останеш поразен от неговата скромност, човечност и неспирни планове за бъдещето – кой от кой по-мащабен и със значимост, която надхвърля границите на страната. Този път, освен предвидените 20 минути за интервю, които аз, признавам това, съумях да разтегна с въпросите си до почти 30, ме очакваше непредвидена изключително вдъхновяваща разходка из пространствата на Московския дом на музиката с личен гид Владимир Спиваков. Бях толкова смаян от видяното и чутото, че през цялото време на разговора трябваше да вложа огромен самоконтрол, за да не забравя някой от важните въпроси, които му бях подготвил. 

Разбира се, започнахме с повода за нашето запознанство – „Московски виртуози“. Когато споделих удивлението си от поддържаната вече с десетилетия висока класа на вече третия състав от музиканти, в която се бях уверил няколко вечери по-рано на концерт в чест на 90-годишнината от рождението на Алфред Шнитке, ето какво каза Владимир Спиваков:

- Когато отбелязвахме 40-годишнината на оркестъра, осъществихме турне в Европа с японската пианистка Шио Окуи, която е възпитаничка на моя фонд. Тя живееше тук, в Москва, и учеше при сестрата на Владимир Ашкенази. Отначало в Токио, а след това дойде при нас, в Москва. Победи в конкурса на името на Владимир Крайнев. С нея осъществихме това турне. Спомням си концерта във виенската Музикферайн, когато при мен дойде един човек и каза: аз съм критик във вестник, но за съжаление не ми възложиха да напиша статия за вашия концерт. Въпреки това считам за свой дълг да дойда. Вече дълги години посещавам тази зала и мога да Ви кажа следното: по-голямата част от концертите са fast food. А вашият концерт е hand made. Беше ни приятно! В Австрия да чуеш това означава много!

Владимир Спиваков допълни, че не оценява своята работа като труд, а като служение. И доразви казаното за дейността на благотворителния фонд на негово име:

- Фондът, който вече ръководя повече от 30 години, заедно с много предани хора, които са до мен през всичките тези години, спаси много животи и то на деца, казано най-простичко, макар това да не е записано в устава на фонда. Но не бива да сме равнодушни – това е голям грях. И когато виждаме болно дете, особено ако става дума за талантливо дете, правим всичко възможно да го върнем към живота. Има твърде много такива случаи.

По-нататък в разговора ни Владимир Спиваков засегна темата за благотворителната дейност на „Московски виртуози през годините, която обхваща много най-различни инициативи и държави:

- Навсякъде, където сме били с „Московски виртуози“, сме се стараели да провеждаме хуманитарна, човешка линия. Това е незрима връзка от сърцето към сърцето. След атомните бомбардировки в Япония от американците, ние бяхме там години след случилото се и направихме безплатен благотворителен концерт в болницата за хората, които се намираха там заради последствията от радиацията. Когато казаха на пострадалите, че ние сме хората, които им помогнаха, те започнаха да ни аплодират.

Навсякъде, където е имало повод, например пристигаме в Португалия след пожар, подпомогнахме жертвите от бедствието, тъй като много хора бяха загубили домовете си. В Турция свирихме за деца без родители, което бе съобщено от всички местни вестници. Когато наши хора отиваха на пазар на следващия ден, търговците автоматично им правеха отстъпка от 50 %, казвайки: „Как, вие помагате на нашите деца!“

Така е навсякъде. Разбира се, отнася се и за Русия. Струва ми се, това е основното, което съм направил в живота си – по някакъв начин съм сближил хората.

Споделих с Владимир Спиваков, че по данни отпреди години неговият фонд е подпомогнал около 8000 талантливи деца. Вероятно цифрата се е удвоила?:

- Не знам, не броим тези случаи. Със сигурност сме подарили много инструменти, на музикални училища в далечни региони също така. Например в Североморск, в Ташкент подарихме два инструмента на двете училища, за да няма ревност. В Грузия, когато четиричленно семейство живееше със 100 долара месечно, изпращах хора и когато в Москва имаше голямо напрежение с грузинците, дори започнаха да наричат под друго име традиционно тяхно ястие, за да знаят, че не всички мислят по този начин, им изпратих три инструмента като подарък – в Консерваторията, в една школа и в едно училище.

Трябва да не се променяме – това е най-трудно, но е най-почетно.

В разговора ни с Владимир Спиваков стана дума и за творчеството в неговия живот, за срещите, в това число със знаменити български артисти като Николай Гяуров, Анна Томова-Синтова и Емил Чакъров, които са го вдъхновявали. Той сподели, че пази като скъпоценност палката, която Ленърд Бърнстейн му подарява след техен съвместен концерт в Залцбург. Показа различни плакати на знаменитости в кабинета му, оставили автографи и послания към него, сред които Евгений Светланов, Пласидо Доминго и други. И тогава аз го попитах нещо, свързано с личния му творчески процес: Кой повече помага на другия – диригентът на цигуларя или цигуларят на диригента?

- Всичко е заедно. Това, че все още мога да свиря, си е цяло чудо. Защото на 80 г. никой не свири на цигулка, във всеки случай не и на сцената. Вкъщи – за съпругата, за кученцето и за детето може би свирят, но на сцената никой не свири. Това ми помага защото, когато изисквам нещо и музикантите казват, че така не може да се изсвири, вземам цигулката и го изпълнявам. Оказва се, че е възможно. Често пиша щрихи за оркестъра, което много помага бързо да се свърши работа.

- Единствено от композирането се отказахте?

- Композирането е Божи дар. Може би не е възможно и да се научи както трябва, необходимо е да се родиш с такова послание от Бога.

В края на сърдечния и изключително наситен с информация разговор стана дума и за посетения от мен дни по-рано концерт на Камерния ансамбъл „Московски виртуози“ в зала „Алфред Шнитке“ на Дома на музиката, който бе посветен на 90-годишнината от рождението на големия композитор. Попитах Владимир Спиваков с какво Шнитке е толкова важен за него?:

- Мисля, че той е композитор на днешния ден. Точно както великите поети са предвиждали 20-30-40 години напред какво ще се случва, така и композиторите са го чувствали. С някакъв свой особен вътрешен нерв Шнитке е усещал времето, в което той е живял и времето, което ще дойде. Затова хората възприемат по този начин неговата музика до днес.

- Целият концерт, включително бисовете, също по музика на Шнитке, беше изграден по особен начин на въздействие. Как се роди идеята?

- Винаги съм смятал, че програмата трябва да е издържана като театрална пиеса по отношение на драматургията. Това е много важно - с какво да се започне, какво да бъде по средата, с какво да се завърши. Какви да са бисовете, ако се стигне до тях. Показахме Шнитке като портрет в три лица. В древността е имало такива портрети. Във Франция е имало художник на име Филип де Шампан, нарисувал портрет на Кардинал Ришельо също в три позиции. Показах Шнитке от различни гледни точки – какъв беше той, какво умееше, как е предвидил бъдещето.

Източник: classicfm.bg