- 10 Sep 2020
- 114
- 5
Вече три месеца научните сътрудници и служителите от Института по социология се опитват да защитят мястото си в общия институционален дом на българската наука – БАН. Или по-скоро да го извоюват отново, защото в проекта за реформа на БАН Институтът по социология номинално и реално престава да съществува. Неговата изследователска проблематика е разпределена между трите нови институционални звена – Институт по икономически и социални изследвания, Институт за изследване на населението и човека и Институт за изследвания на обществата, ценностите и знанието. Веднъж поделена проблематика неизбежно води след себе си разделение на изследователите и сътрудниците, които години са градили това направление.
<p>Оттук пътят към институционалния разпад на Института по социология е широко отворен, а разрушаването на институционалните опори на една наука означава само едно – дестабилизиране на изследователската дейност и подкопаване на универсалните, вътрешни за всяка наука стандарти на практикуването й, за чието опазване и развитие отговорност носят само учените.</p>
<p>Тази проста логика на предлаганото преструктуриране се оказа ясна за интернационалната общност на собствената ни дисциплина, за българската социологическа общност, за просветените граждани на българското общество. На Обръщението на Българската социологическа асоциация и на Петицията в защита на социологията и нейния академичен институт отговориха над 30 международни организации и чуждестранни научни и образователни институции, над 560 граждани и специалисти от различни области на научното знание, оценяващи значението на социологията за съвременните обществени процеси. Защото социологията е не просто най-комплексната наука за обществото! Като такава тя участва във формирането на обществото и в изграждането на критично мислещи граждани, позволява им да провиждат зад очевидностите и повърхността на нещата. Именно социологията ни учи, че всяка научна дейност е неотделима от социалния и политическия контекст на нейното осъществяване, но за да бъде и остане наука, тя се ръководи от вътрешни принципи, норми и стандарти на доказване и обосноваване на истината, различни от политическите и икономическите съображения на заинтересованите от нейните резултати субекти. Именно социологията разкрива науката като поле на борба на различни интереси, колкото научни, толкова и извъннаучни, и показва, че налагането на определена институционална организация, вън и далеч от конюнктурните съображения и шансове за успех, е всъщност налагане на определена визия за правене на науката.</p>
<p>Заличаването на социологията от общия академичен дом на българската наука е всъщност заличаване на критическата социология – тази, която търси и предлага теоретично обосновани анализи и обяснения на съвременните процеси на криза, корупция, безработица, нарастваща несигурност и постоянни рискове; тази, която, подлагайки на свободна и компетентна критика собствените си изследователски резултати и интерпретации, търси пътища към колективното изграждане на едно ‘почтено’ общество в смисъла на Джорж Оруел.</p>
<p>А иначе, както пише един от авторите в последния брой на списание „Социологически проблеми” – първото академично списание по социология, издание на Института по социология от 1969 г. досега – “истината наследява събитието” (Дарин Тенев). Дано след събитието ‘реформа в БАН’, истината не се окаже горчива за българската наука, българската социология, българското общество. <br /></p>
