Патриархът, който живееше като пустинниците

<p>Затова пък чух множество невероятни истории за него от хора, заслужаващи доверие, и бих искал да ги споделя с читателите. Патриарх Павле е уникално явление за нашето време. Би било безсмислено да го превръщаме в еталон за другите патриарси, както и да налагаме примера на св. Филарет Милостиви или св. Алексий Човек Божи като норма за мнозинството от съвременните миряни. Всеки си има своя мяра и свой начин на духовен подвиг. Смятам, че просто трябва да се радваме на това, че по наше време имаше такъм човек в Православната църква.<br /><br />Известно е, че и по времето, когато изпълняваше високата си служба на църковен първойерарх, патриарх Павле продължаваше с аскетичния си подвиг, и се държеше крайно скромно. При него това се получаваше съвсем естествено, без каквато и да е показност. Той вървеше пеш из града или пътуваше в обикновения градски транспорт сред навалицата от хора, беше абсолютен безсребреник и се хранеше толкова, колкото и древните отци-пустинници &ndash; просто защото наистина беше такъв.<br /><br />Г-жа Яна Тодорович ми разказа за една случка, станала с нейната сестра. Веднъж сестра й била приета от патриарха по някакъв въпрос. Докато го обсъждали, тя случайно погледнала краката на патриарха и била ужасена от обувките му &ndash; той носел стари, някога скъсани, а сега позакърпени обувки. Жената си помислила: "Какъв позор за нас сърбите, че нашият патриарх трябва да носи такива мизерни обуща. Никой ли не може да му подари нови?" Патриархът забелязал нейния поглед и казал радостно: "Виждате ли какви хубави обувки си имам? Намерих до кофите за боклук, когато идвах в патриаршията. Някой ги е изхвърлил, а това е истинска кожа. Малко ги позакърпих и сега те могат още доста да послужат".<br /><br />Със същите обувки е свързана още една история. Някаква жена дошла в патриаршията и поискала да говори с патриарха по неотложна работа. За каква, може да каже само лично на него. Молбата била необичайна и не я пуснали веднага, но все пак настойчивостта на посетителката надделяла и аудиенцията се състояла. Виждайки патриарха, жената с голямо вълнение му разказала, че тази нощ е сънувала Богородица и тя й заповядала да занесе на патриарха пари, за да си купи нови обувки. С тези думи посетителката му подала плик с банкноти. Патриарх Павел, без да се докосне до плика, я пита сърдечно: "Кажете ми, моля, по кое време си легнахте вчера?" Жената, учудена, казва: "Ми&hellip; някъде към единадесет". "Знаете ли, аз си легнах по-късно, към четири сутринта &ndash; отговаря патриархът, &ndash; и също сънувах Богородица. Тя ме помоли да Ви предам, че трябва да си ги вземете тези пари и да ги дадете на онези, които наистина се нуждаят". И не взел парите.<br /><br />Веднъж, идвайки в патриаршията, патриарх Павле забелязал, че пред входа са паркирани множество луксозни коли и попитал чии са те. Казали му, че това са колите на владиците. Патриархът с усмивка отговорил: "Гледай ти! Ако те, знаейки заповедта на Спасителя за нестежанието, имат такива коли, то какви ли коли щяха да имат, ако не беше тази заповед?"<br /><br />Друг път патриархът пътувал за някъде със самолет. Когато прелитали над морето, самолетът попаднал в зона на турбулентност и започнал да се тресе. Един млад владика, който седял до патриарха, го попитал какво ще правят, ако самолетът падне в морето. Патриарх Павле невъзмутимо отговорил: "Смятам, че за мен това ще бъде справедливо: през живота си съм изял толкова много риби, че ще е справедливо те да ме изядат сега мене".<br /><br />Може би няма да е излишно да цитираме откъс от беседата на Николай Кокухин с дякон Небойша Тополич:<br /><br />"По милост Божия ние имаме сега духовен пастир от ранга на патриарх Павле&hellip; Той води аскетичен живот. За нас той е жив пример за евангелски пастир. Той живее с Христос в пълния смисъл на тази дума&hellip; Като православен монах пости, тоест не яде изобщо месо, а в понеделник, сряда и петък пази много строг пост&hellip; Всяка сутрин служи литургия в малкия параклис в сградата на патриаршията. Там няма хора, пеят само енориаши&hellip;<br /><br />Той сам се облича преди служба и сам се съблича след нея, сам изповядва енориашите и сам ги причастява. Подрасника и расото носи откакто е приел ангелски чин (а това е станало преди 50 години). И не ги сменя. Сам ги пере, глади и кърпи. Сам си готви храната. Веднъж ми разказа, че от женски ботуши си е ушил хубави обувки; той си има всички обущарски инструменти и може да поправи всякакви обуща. Често служи в различни храмове и ако види, че расото или одеждата на свещеника са скъсани, му казва: "Донеси я, аз ще я закърпя"&hellip; Да си близо до такъв човек е голямо благо за възпитанието на душата ти и за духовното ти израстване".<br /><br />При това патриарх Павле беше доктор по богословие (това звание е получил още преди да стане патриарх), той е автор на няколко книги &ndash; монография за манастира "Св. Йоаникий Девички" и тритомника "За повече ясност по някои въпроси на нашата вяра". Откъси от тях бяха наскоро публикувани и на руски език.<br /><br />Когато почина, патриарх Павле беше на 95 години. Поради слабото си здраве той доста време прекара в болница. През това време функциите на църковното управление изпълняваше Синодът на Сръбската православна църква. Патриарх Павле нееднократно молеше да бъде освободен от задълженията си предвид здравословното си състояние, но по време на последния Архиерейски събор бе решено, че той остава духовен глава на Сръбската църква до самата си смърт. Патриарх Павле бе много близък на народа и народът много го обичаше. Неговата личност е уникална дори за самата Сръбска църква и следващият патриарх вече няма да бъде, разбира се, като него.</p> <p><em><strong>Православие.ру</strong></em></p>