- Автор: Портал Култура
- 15 Юли 2024
- 2600
- 3
Автор: Светлана Димитрова, kultura.bg
Ние имаме вече установена българска традиция и автори като Добри Христов, Петър Динев и Апостол Николаев-Струмски. Имаме по-късни автори като Христо Манолов. Днес някои църковници – отец Кирил Попов, както и отец Александър Лашков пишат само и единствено богослужебна музика. В България ситуацията по отношение на църковно-музикалната традиция е по-особена. Съхранена е старата византийска псалтика, която е монодична и преобладаващо анонимна. Често псалтите, които изпълняват тези песнопения, не използват нотиран материал, а прилагат богослужебните текстове по конкретни музикални образци. Заедно с тази традиция обаче е възприета и многогласната хорова църковна музика, която навлиза в православното богослужение най-напред в Русия. Това казва Георги Еленков, диригент на хора на Патриаршеския храм „Александър Невски“ пред Светлана Димитрова и "Портал Култура".
Тази година храм „Св. Александър Невски“ празнува 100 години от освещаването. През септември планираме да направим концерт, с който да отбележим юбилея.
- Един хор, който слушаме на най-хубавите християнските празници – кога започнахте да работите с него?
- След Великден през 2013 г. започнах да работя със състава. Бях поканен за помощник-диригент от главния диригент маестро Димитър Димитров. Тогава диригент беше и Таня Христова. Много музиканти я познават като преподавателка в Музикалното училище. Така станах част от диригентския екип. Хорът има много ангажименти. Участваме в богослуженията в храма. Трудно е човек сам да подготви този репертоар – с репетиции и участия във всички празници. Мой помощник към момента е Мария Вълчанова.
- Знаем, че за нуждите на литургията Бах е написал стотици кантати. При нас репертоарът е по-ограничен – или има и нови творби?
- Православното богослужение е доста по-особено от католическото. Там месата има големи пет части и композиторите са създали най-различни меси. Ние също имаме различни служби. Най-голямата служба в денонощния кръг е Светата литургия, каквато се отслужва всяка неделя, както и на големите празници. Тя е съставена от много различни малки части – песнопения, молитви, ектении, четене на свещените текстове. Както беше казал един християнски богослов: „При християнското богослужение основна част заема четенето на Светото писание, но музиката има преобладаващо присъствие“. Има много дялове, които са включени в нея, а за различните християнски празници те се сменят. Има и такива, които остават постоянни през цялата богослужебна година, други зависят от това коя седмица е в богослужебния календар, трети се менят спрямо празника. Най-краткото определение даде проф. Кристина Япова от Института за изследване на изкуствата към БАН: „съвкупност от множество фиксирани изменчивости“.
За всяка една позиция в богослужението ние имаме различни композиции, тъй като пеем авторски хорови композиции. Например за „Достойно ест“ имаме над десет авторски. Преди службата диригентът решава на кое място да се сложи. Критериите са различни. Дали ще е по-голям празник и ще е нещо по-тържествено, или ще го съобрази с обкръжаващите песнопения, за да са свързани тонално. Може да е свързано и с това, че в деня нямаме достатъчно певци и трябва да е нещо по-лесно. Музиката се композира непосредствено преди службата.
- И певците разбират какво ще се пее, когато дойдат на репетиция. Значи те знаят целия репертоар.
- Репертоарът се поддържа непрекъснато, защото той се забравя. Има неща, които по-често се пеят, но да, на репетицията се възстановяват по-стари неща. Десет минути преди всяко богослужение диригентът казва къде какво ще се изпее и нещата се подреждат, тъй като по време на службата няма време за търсене.
- Има и координация между вас и свещенослужителите в храма?
- Има една много важна книга, която имаме и ние, и те. Казва се „Типик или Църковен устав“. Там е описано всяко едно богослужение и неговите особености, както и за кой празник кои песнопения трябва да се изпеят. Но обикновено преди по-важните богослужения аз минавам през олтара и координираме специфични неща. Иначе имаме свободата чисто музикално ние да избираме как да конфигурираме службата.
- Подчертахте, че това е авторска музика. А използвате ли старите песнопения?
- В България ситуацията по отношение на църковно-музикалната традиция е по-особена. Съхранена е старата византийска псалтика, която е монодична и преобладаващо анонимна. Често псалтите, които изпълняват тези песнопения, не използват нотиран материал, а прилагат богослужебните текстове по конкретни музикални образци. Заедно с тази традиция обаче е възприета и многогласната хорова църковна музика, която навлиза в православното богослужение най-напред в Русия. Нейното повсеместно налагане там се свързва с установяването на т.нар. „Църковен обиход“, който, подобно на образците от византийската традиция, се използва за „прилагане“ на църковните текстове към определени музикални модели. Ние постоянно прибягваме до използването на тези конструкции, особено за неща, които се пеят единично в годината, дори певците от хора често изпълняват определени тропари само по текстове, без да са нотирани. Но за по-разгърнатите песнопения използваме чисто авторски композиции.
- Няколко пъти споменавате авторски композиции. Добре познати са тези на Добри Христов, Сергей Рахманинов, Дмитрий Бортнянски и сигурно те са в репертоара ви. Има ли интерес от страна на съвременните композитори да създават подобна музика?
- Самите тези композитори и техните творби са различни и от различни школи. Бортнянски е още от XVIII в. и пише в класическа, романтична, европейска традиция. По-късно има различни руски школи от края на XIX и началото на XX в., някои от които се връщат към старите ладове и напеви. Църковната музика на московската школа например е по-полифонична, плагална, със старинни заемки. Ние имаме вече установена българска традиция и автори като Добри Христов, Петър Динев и Апостол Николаев-Струмски. Имаме по-късни автори като Христо Манолов. Днес някои църковници – отец Кирил Попов, както и отец Александър Лашков пишат само и единствено богослужебна музика. При по-големите църкви, каквато е руската, има автори, които въвеждат някои по-съвременни чисто музикални похвати. Тях също изпълняваме и се стремим да имаме разнообразен репертоар. Трябва да отбележа, че музика върху богослужебни текстове на църковнославянски език се създава дори със средствата на по-авангарден музикален език. Има такива български композиции, но те много често не са съобразени с каноничните изисквания по отношение на текста, на богослужебната конструкция. Композициите на Иван Спасов, на Велислав Заимов по-трудно биха се възприели в храма. Но ето сега, на фестивала в Поморие хорът на храм „Покров Богородичен“ изпълни едно песнопение на Петър Димов, който е наш млад колега.
- Има ли интерес от страна на млади хора да пеят в хора?
- От години хорът ни няма щатен състав. Всички сме на договори, които се подновяват, но поддържаме постоянен състав. В последно време си позволих да подмладя състава и нека не звучи обидно. Опитваме се да има баланс между по-опитните певци, които са много ценни, тъй като цикълът е всекидневен, а те са свободни през седмицата, когато другите са на работа. Идват и по-млади колеги. Идват солисти от Софийската опера, които имат интерес към тази музика, имаме и певци от хоровете на Операта, на Националното радио, на Хоровата капела. Търся и певци, които да не са ангажирани с тези състави.
- Споменахте фестивала в Поморие – утвърден, уважаван. Там изпълнява ли се друга православна музика освен тази от богослуженията?
- Той остана най-старият. Тази година беше неговото двайсето издание. Освен че е най-стар, той е и по-особен. Организаторите се опитват да показват различни страни на църковномузикалната традиция. Все пак музика сакра е половината от световното музикално наследство. Тя се изпълнява както от строго профилирани състави, така и от концертни хорове. Затова са направили подобно разделение като условие за участие. Хоровата и монодичната традиции са разделени в различни категории. Има и една трета категория за концертни хорове, които не са свързани с конкретен православен храм, но изпълняват тази музика. Точно те представят по-концертни пиеси, които не можем да изпълним в храма. Тази година участваше народният хор на Бураджиев от Музикалната академия в Пловдив, които изпълниха една творба, написана за тях от Стефан Мутафчиев. Аз съм я записвал с Радиохора с класическо звучене, а те я изпълниха така, както е замислена от автора. Прозвуча много интересно.
- Случвало ли се е да подготвите концерт в зала?
- Опитвам се напоследък. Първо в зала „България“ отбелязахме юбилея на нашия дългогодишен ръководител доц. Димитър Димитров, светла да е паметта му. Участваме на такива концерти. Може би не толкова често, колкото би ни се искало. Това участие на фестивала се случва за първи път, въпреки че маестро Димитров беше негов почетен председател. Още приживе го убедихме, че трябва най-накрая да се включим във фестивала. След двайсет години дебютирахме. Участвахме и в концерт в храма „Света София“ по покана на певицата Ина Кънчева. Тази година храм „Св. Александър Невски“ празнува 100 години от освещаването. През септември планираме да направим концерт, с който да отбележим юбилея.
Концерт в храма „Света София“ със солист Ина Кънчева
- А да подготвите Реквием или Стабат Матер?
- Не че няма да се справим, защото всичките ни певци изпълняват и добре познават този репертоар, но не е необходимо. Въпреки че преди време хорът на храм „Свети Седмочисленици“ с диригент Димитър Григоров изпълняваше по великолепен начин фламандска музика и пътуваха на фестивали в Нидерландия и Белгия. И самата институция, църквата, дава възможност хорът да репетира. Но те все пак имаха по-малко ангажименти. Ние сме много натоварени. За мен по-скоро е важно да знаем, че има литургии от православни композитори като „Литургия доместика“ на Гречанинов, или един православен реквием от Касталски, който Капелата изпълни преди две години. Все пак да бъде нещо от нашата сфера, което би могло да бъде изпълнено. Ето, за концерта със солист Ина Кънчева творбите не бяха от нашия репертоар и ние специално ги разучихме. Впечатлен съм от бързината на разучаване на колегите.
- Иска ли ви се да запишете настоящата звучност на хора?
- Когато участваме в концерти, така или иначе се осъществяват документални записи. Що се отнася до издаване на записи, не съм мислил. Започнали сме да променяме тази звучност, но не смятам, че сме достигнали вида, в който да сме достойни за увековечаване. Аз съвсем отскоро ръководя хора и подобна стъпка бих отложил във времето. От друга страна, бих записал неща, с които само ние разполагаме. Предишният диригент Ангел Попконстантинов, който е бил преди доц. Димитър Димитров, има литургия, предадена за печат, но не е отпечатана. Ние изпълняваме голяма част от тези песнопения, създадени именно за нашия състав, но те никога не са записвани, още повече като цялостен цикъл.
Георги Еленков
Патриаршеският акапелен хор е създаден е през 1927 г. от Апостол Николаев-Струмски, който го ръководи до 1936 г. и композира известните и изпълнявани и до днес църковни хорови пиеси. След него до 1941 г. диригент е проф. Добри Христов, който композира по това време св. Златоустова литургия и оригиналните „Херувимски“ песнопения. След него хорът е поет от Ангел Попконстантонов. От този хор започва и певческата кариера на Борис Христов. През 1976 г. са записани и издадени прочутите православни песнопения, осъществени от знаменития певец и хора. Следващият диригент е доц. Димитър Димитров, който поема състава през 1978 г. Татяна Коцева-Христова се включва като втори диригент през 2001 г., а от 2013 д-р Георги Еленков. Хорът е носител на златен медал на Българската православна църква „Св.св. Кирил и Методий“.
Георги Еленков завършва НУИ „Панайот Пипков“, Плевен и НМА „Проф. Панчо Владигеров“ със специалност хорово дирижиране и оперно-симфонично дирижиране. През 2015 г. защитава докторска степен и в момента е главен асистент по хорово дирижиране. От 2012 г. е музикален продуцент в Българското национално радио, като отговаря за записите на оперна, вокална, камерна и хорова музика. От 2013 г. е поканен за диригент на Смесения хор при ПКСХП „Св. Александър Невски“. Дирижира различни концерти в София, Пловдив, Враца, Пазарджик.
Светлана Димитрова е завършила Френската езикова гимназия в София и Българската държавна консерватория, специалност „Оперно пеене“. От 1986 г. е музикален редактор в Българското национално радио. Била е в екипа на няколко музикални предавания, сред които „Алегро виваче“, „Метроном“, както и автор и водещ на „Неделен следобед“, „На опера в събота“, „Музикални легенди“ и др. Създателка на стрийма „Класика“ на интернет радио „Бинар“ на БНР. До януари 2022 г. е главен редактор на програма „Христо Ботев“.
Източник: kultura.bg
