Васил Терзиев превръща главния архитект на София в бушон

Автор: CorruptionBG

Докато софиянци вероятно събират тен на плажа, в коридорите на градската управа се разиграва безпрецедентен институционален театър, в който освен обявения конкурс за чисто нов главен архитект, се определя и бъдещето на зеленото сърце на града – Борисовата градина, в която стотици милиони от обществения ресурс и съдбата на най-голямата община са хвърлени на масата в най-мрачната политическа рулетка.

Арх. Богдана Панайотова при Явор Дачков: Васил Терзиев още не знае къде се намира. Няма екип, не познава законите и не спира корупцията

Нека първо разгледаме ситуацията напълно рационално.

Новото политическо ръководство на Столична община, начело с кмета Васил Терзиев въведе модерен европейски модел на управление: Чрез мащабна структурна реформа, считано от 1 февруари 2026 г., институцията на главния архитект е освободена от тежката политическа отговорност, за да се фокусира изцяло върху експертните си задължения по издаване на строителни разрешения. Стратегическото планиране премина в ръцете на нов заместник-кмет по градско планиране в лицето на арх. Любо Георгиев. Тези дни, в края на юли, в разгара на летния сезон и годишните отпуски, общината внезапно обяви открит конкурс, за да запълни важния пост на главен архитект на София само въз основа на професионални качества чрез обективен тест и интервю. Звучи като перфектния план за прозрачно и ефективно управление на града, нали?

Истината зад фасадата обаче мирише на класически институционален преврат. Реформата всъщност представлява брутално „обезкървяване“ на апарата на главния архитект, чийто екип е редуциран от 165 на едва 56 служители, а основните му правомощия са драстично орязани от 53 на 6 – предимно технически функции. Целта изобщо не е ефективност, а създаване на послушен фигурант. Сътворен е юридически парадокс, при който главният архитект носи цялата персонална и наказателна отговорност по Закона за устройство на територията за актове, които физически не може да провери, защото са подготвени от служители, йерархично подчинени на политическо лице – заместник-кмета. А спешният летен конкурс с минимален 14-дневен срок за кандидатстване е толкова „прозрачен“ и лишен от изискване за стратегическа визия, че Съюзът на архитектите в България го обяви за подигравка и отправи ултиматум за пълен бойкот. Ако гилдията не излъчи свои представители в комисията, всяко строително разрешение, подписано от бъдещия победител, ще бъде напълно нищожно, което неминуемо ще накара банките да спрат финансирането на проектите и буквално ще парализира икономиката на София.

Гората като банкова гаранция: Кой залага зеленото сърце на столицата и прокарва асфалт под дърветата?

За да разберем защо е необходима тази административна парализа, трябва да погледнем към Борисовата градина, където битката за зеленото сърце на София разкрива смразяващи мащаби на задкулисие. Новата администрация на Терзиев се опитва да прокара същите – и дори по-опасни схеми за нов Подробен устройствен план (ПУП), завещани от предишното управление. Докато в луксозни брошури общината тиражира пропагандата, че в парка има едва 5 частни имота, официалните документи от Министерството на регионалното развитие и благоустройството разкриват съществуването на цели 42 частни имота. Това грубо прикриване на мащаба на частните апетити доказва, че ПУП обслужва скрити интереси. Нещо повече, чрез порочни схеми със заменки и смесени дружества, гъсти лесопаркови гори във вътрешността на парка са заложени като обезпечение за кредити в банки от строителни дружества и лица с прякори. Природата ни се третира като обикновен финансов актив за задоволяване на частни дългове в директно нарушение на закона.

Създателят на групата „Да спасим Борисова градина“, Гергана Пирозова, сразява илюзиите напълно: „За да може да се строи в Борисова градина, трябва да има ПУП… Ако няма подробен устройствен план, не може да се строи.“. А какво предвижда този план? Зад фасадата на благоустройството, заместник-кметът арх. Любо Георгиев цинично заявява, че трябва да се „удовлетворят желанията на гражданите за съоръжения“, подменяйки автентичната нужда от спокоен парк с изграждане на огромни двулентови асфалтови пътища във вътрешността, нови стадиони и над пет подземни паркинга. Върхът на институционалната импотентност е съзнателното прикриване на държавен сондаж с лековита минерална вода в зоната на частната „Къпалня“ – безценен ресурс, до който общината, въпреки че притежава 42% от обекта, безпомощно твърди, че собственикът просто „не я пуска“.

Култове, сиви кардинали и изкуствена криза: Как корпоративното его се превръща в най-скъпата сметка за софиянци?

Управлението на двумилионния град в момента се описва като парализирано от своеобразното „корпоративно его“ на своя кмет, довело до цели десет оставки на заместник-кметове и създаване на изключително токсична административна среда. Зад кулисите на почти изтеклия кметски мандат изплуват смущаващи скандали с арестувани заместник-кметове като Никола Барбутов, намесата на „сиви кардинали“ и дори абсурдно финансиране с четвърт милион лева на сектата „Sky Dharma„. Онези политически представители, които преди изборите водеха протестите за защита на парка, днес демонстрират „многозначителна тишина“ пред план, който се прокарва скоростно и арогантно. Този морален срив и административен ступор не са просто бюрократично неудобство. Чрез изкуственото задушаване на прозрачността, общината директно катализира задкулисното разграбване на обществения ресурс. Подобно на кризата с боклука, кметът Терзиев доказа, че може да работи здраво запретнал ръкави за разрешаването на проблема, но както се оказа… не точно в обществена полза. Градът е превърнат в мълчалив заложник на мандат, който стартира с гръмки обещания за прозрачно европейско развитие, но днес се намира в реанимацията на собствените си схеми и институционален разпад.

Софиянци, да не слънчасате…

Разговор на Явор Дачков с бившия главен архитект на София Богдана Панайотова от 15 февруари 2026 г.: