Няколко месеца по-късно Хилъри продължава да е водещият кандидат на демократите и, според анкетите – кандидатът на партията, който води срещу всички потенциални опоненти-републиканци. И все пак, нещата в нейния лагер не изглаждат толкова розови като това не се дължи само на серията скандали около нейното име, на липсата на доверие сред избирателите в нейната откровеност и честност, но най-вече именно заради тази досадна на пръв поглед кандидатура на сенатора от Върмонт Берни Сандерс.
Трябва да се отдаде дължимото на стария политик за младежкото му дръзновение да оспори водещата кандидатура, за острия му политически нюх, доловил отвращението на много избиратели и в двете партии от статуквото във Вашингтон (при републиканците това изтласка също толкова неочаквано напред Доналд Тръмп) и преди всичко – на ораторските му умения, привличащо хиляди избиратели на неговите предизборни прояви. В три отделни прояви в отделни градове и щати през последните дни той събра общо към 80-90 хиляди участници – нещо много нетипично за американски предизборни прояви, особено в началото на предизборния цикъл и близо половин година преди сезона на първичните избори и предизборни събрания (кокъси).
В тази обстановка много важен индикатор за бъдещата кампания са националните проучвания на нагласите на избирателите, но доста по-симптоматични и важни са регионалните анкети в онези щати, които ще проверят нагласите в реална обстановка в началото на януари – това са първичните избори в Ню Хампшър и кокъсите в Айова.
Публикуваните в сряда резултати от анкета на Университета „Франклин Пиърс“ в Ню Хампшър и в. „Бостън хералд“ показват, че за пръв път откакто обяви кандидатурата си, Сандърс изпреварва Хилари Клинтън в проучване сред вероятните гласоподаватели на Демократическата партия.
От анкетираните 442 вероятни гласоподаватели 44 % процента посочват като свой първи избор именно Сандърс. 37 % застават зад бившия държавен секретар Клинтън.
Трябва да се уточни, че в този ранен за кампанията етап, избирателите все още се колебаят в избора си - 60 % от тях са посочили, че може да си променят мнението преди датата на първичните избори.
В допълнение, в полза на бившата първа дама е фактът, че тя има най-високото равнище на одобрение – 80 % от анкетираните демократи. Сандърс не изостава значително по този показател – със своите 76 %. Освен това 65 % от отговорилите прогнозират, че Клинтън ще спечели номинацията, при само 11 % за Сандърс.
Анкетата е била проведена между 7 – 10 август и статистическата грешса е плюс-минус 4.7 %.
Сандърс успя да събуди интереса на част от редовите демократи именно чрез привличането на хиляди участници в неговите предизбори прояви и събирането на милиони долари чрез дребни вноски на хиляди избиратели директно онлайн. Основна тема в неговата кампания е социалното неравенство, опозицията на Уолстрийт и корпоративна Америка, която загърбва нуждите на средния американец.
Онова, което екипът му трябва да осъществи е да трансформира този ентусиазъм в структурирана кампания, способна да излъчи печеливш кандидат. Мнозина се съмняват, че това въобще е възможно с оглед финансовото преимущество на Клинтън и сериозната подкрепа на демократите на изборни длъжности из цялата страна и във Вашингтон.
Изключително сериозен проблем е, че Сандърс трудно печели поддръжка сред такива ключови за демократите групи като негриге и испаноговорящите. Клинтън води сериозно в националните анкети – проучване на Си-би-ес от началото на август посочи, че Клинтън събира 58 % от избирателите на национално равнище при само 17 % за Сандърс.
Анкетата в Ню Хампшър най-малкото показва, че Сандърс има шанс. При добро развитие на кампанията щабът му се надява да използва евентуална победа или силно представяне в близкия до родния му щат Върмонт Ню Хампшър като плацдарм за развитие на офанзива за спечелването на номинацията.
Други анализатори продължават да считат, че шансовете на Сандърс за краен успех са съвсем минимални като според тях, ако някой има шанс срещу Хилъри Клинтън – това е вицепрезидентът Джо Байдън, който засега обмисля и не е разкрил докрай намеренията си.
Текстът е публикуван в сайта transmedia.bg