- Автор: dnes.dir.bg
- 18 Яну 2026
- 3231
- 24
Изпълняващата длъжността президент на Венецуела Делси Родригес от дълги години е фигура от най-високите етажи на властта в страната. Възприемана за лоялен на режима функционер, тя изненадващо се превърна от международно изолирана и санкционирана персона в ключов партньор на САЩ. Тя бе избрана от администрацията на президента Доналд Тръмп като основен контакт за управлението на страната в преходния период след военната операция от 3 януари, довела до отстраняването на Мадуро, пише "Уолстрийт Джърнъл".
По време на първия мандат на Тръмп Родригес, тогава вицепрезидент на Венецуела, беше сред най-остро критикуваните представители на режима. САЩ я санкционираха заради корупция и лошо управление, довели до икономическия колапс на страната.
От 2002 година Родригес се занимава в политиката и е лоялна на управляващата Обединена социалистическа партия на Венецуела. Тя сравнително бързо изкачва йерархичната стълбица в нея, като стига до поста министър на външните работи.
От 2018 година тя е не само вицепрезидент, но и управлява разузнавателната служба SEBIN, обвинявана в масови арести, изтезания и изчезвания на политически противници. В международните си изяви Родригес последователно обвиняваше американските санкции за кризата в страната.
Днес обаче ситуацията е коренно различна. След отстраняването на Мадуро, Тръмп залага именно на Родригес като фигура, с която САЩ могат да избегнат директна военна окупация и хаос във Венецуела.
Президентът на САЩ дори я определи като "чудесен човек", с когото Вашингтон е работил "много добре". Родригес вече е разговаряла лично с Тръмп и е провела среща с директора на ЦРУ Джон Ратклиф. Това е първото известно посещение на високопоставен американски представител в страната след падането на Мадуро.
Според дипломати и бивши представители на режима обаче този избор крие сериозни рискове. Родригес е известна като изключително прагматичен и тактически гъвкав политик. Бившият министър Андрес Исара, който днес живее в изгнание, твърди, че за нея и брат ѝ идеологията е второстепенна.
"Единственият им принцип е властта. Ако трябва да бъдат капиталисти, ще бъдат капиталисти", казва той.
Опасенията са, че Родригес може да използва диалога със САЩ, за да печели време, да предлага ограничени отстъпки - като освобождаване на част от политическите затворници или доставки на петрол - докато постепенно консолидира властта си и избягва провеждането на свободни и честни избори. Именно такива избори са основното искане на венецуелците и според социологическите проучвания биха били спечелени убедително от опозиционната лидерка Корина Мачадо, носителка на Нобелова награда за мир.
Досега Родригес обаче изпревари Мачадо в борбата за международна подкрепа. Докато Тръмп проведе дискретна среща с опозиционната лидерка, без публични изяви, Родригес вече е утвърдена като основен канал за комуникация с Вашингтон. Това допълнително засилва позициите ѝ в страната.
Икономическият контекст също работи в нейна полза. Като вицепрезидент Родригес постепенно се отказа от твърдия държавен контрол върху икономиката, въведе частична доларизация, спря прилагането на ценови ограничения и намали публичните разходи.
Това доведе до възстановяване на вноса и до запълване на магазините след години на хроничен недостиг. В същото време политическата система стана още по-авторитарна, по модел, сравняван от нейни приближени с този на Китай или Виетнам - икономически растеж за сметка на политическите свободи.
САЩ и част от петролната индустрия виждат в Родригес фигура, която може да гарантира краткосрочна стабилност и да отвори вратата за възстановяване на силно занемарения венецуелски енергиен сектор. Но миналото ѝ - включително ролята ѝ при потушаването на протестите, игнорирането на изборните резултати през 2024 г. и надзора над репресивния апарат - остава сериозен фактор, който може да отблъсне чуждестранните инвеститори.
В крайна сметка Делси Родригес се очертава като ключова, но противоречива фигура в бъдещето на Венецуела. За администрацията на Тръмп тя е удобен партньор в момент на криза.
Нейната гъвкавост и прагматизъм обаче може отново да доведе до запазване на властта на стария елит под нова форма. Рисковете от провеждане на "фалшив" преход към демокрация ще нарастват паралелно с консолидацията на властта на Родригес. Така може да се окаже, че прозорецът на демократичната опозиция е сравнително малък.
