- Автор: Франк Лунц, The Financial Times
- 10 Sep 2020
- 111
- 10
Простата истина е, че колкото по-провокативен става езикът на Тръмп, толкова по-широка и страстна подкрепа успява да спечели. Той не е глупав – в пословичната му лудост има система. На растящите легиони, които ще слушат, господин Тръмп казва това, което десетки милиони американци вече си мислят. Няма значение дали го уважавате или хулите, човекът e ударил в десетката.
Прекарах три часа в задълбочен разговор с 29 поддръжници на Тръмп. Феноменът „Доналд“ се корени в нещо много по-дълбоко и закономерно от президентските избори през следващия ноември. Подкрепата за него е символ на трайното недоверие и неуважение към управляващия елит. Тя идва от онези, които не обичат Вашингтон или Уолстрийт да им казват кое е най-доброто за тях, не харесват посоката, в която върви Америка, и презират Барак Обама и неговия кръг от самодоволни и глухи управляващи партизани.
Избирателите му не само са ядосани – те искат отмъщение.
Господин Тръмп умело запълва вакуума с язвителност, утвърждавайки се като смелия, стремителен рупор на разочарованите маси, воина, който не взема пленници. Те гледат на него като на противоотрова за всичко, което господин Обама е объркал в Америка. Така че за да разберете защо милиони обичат Тръмп толкова много, трябва да се върнете крачка назад и да чуете защо мразят Обама толкова много.
Моята фокус група от поддръжници на Тръмп наистина ме просвети. Част от тях все още вярват, че президентът не е християнин. Мнозина смятат, че той не обича Америка. И почти всички мислят, че не олицетворява ценностите, върху които е изградена държавата. Наистина, според тази растяща фракция господин Тръмп има правото да каже почти всичко. Както сме виждали многократно, колкото по-скандално е обвинението, толкова по-възприемчиво е ухото.
Тези, които го подкрепят сега, ще го подкрепят и следващия ноември
Господин Тръмп се наслаждава, отприщвайки остри атаки срещу Джеб Буш, републиканския истаблишмънт и „мейнстрийм медиите“. Детинската радост, с която се подиграва на критиците си, е като лечебен балсам за милионите, които от толкова време се чувстват заглушени, пренебрегнати и дори унижени от управляващия и медийния елит. Чудно ли е тогава, че обявената от него война срещу „политическата коректност“ е най-убедителната му и аплодирана линия на поведение?
Прямите политически кандидати не са новост в американската политика. От Рос Перо през 1992 година до Джон Маккейн през 2000, от Хауърд Дийн през 2004 до Сара Пейлин през 2008, те се издигат като ракета с горивото на своята привидно свежа и необременена антипатия към традиционната политика. Претендират, че казват това, което мислят, и мислят това, което казват – погазвайки утвърдени електорални тенденции и разрошвайки пригладени политически пера. После претърпяват крах. Медиите се вкисват. Посланието се изхабява. Електоратът се отегчава.
Гласоподавателите систематично заявяват на социолозите като мен, че негативните атаки не работят, че мразят личните нападки. А господин Тръмп? Той се храни от тях. Медийните атаки срещу него бяха бързи и яростни. Но електоралната гравитация не му подейства, защото ударите му бяха нанесени от институция, лишена от доверие, и от политически и бизнес елит, предизвикващ отвращение.
Междувременно гласоподавателите систематично заявяват на социолозите като мен, че негативните атаки не работят, че мразят личните нападки. А господин Тръмп? Той се храни от тях. В очите на поддръжниците си не е негативен. А просто казва истината. И когато отвръща на удара, той раздава крошета от тяхно име. Казал е нещо скандално? „Просто повдига важен въпрос, за който никой друг няма смелостта да говори.“ Обидил е някого? „Такава му е кампанията. Няма да прави така като президент.“ Променил е позицията си? „Онова беше много отдавна. Всеки има право да си промени мнението.“ Не притежава особени качества на политик? „Няма нужда от тях. Ще се обкръжи от умни хора.“ Те ще оправдаят всяко негово действие, ще обяснят всяко противоречие и ще отбиват всяка критика, защото са инвестирали в него лично и страстно.
Следва прогноза, която ще сбърчи веждите от двете страни на Атлантика. Поддръжниците на господин Тръмп днес ще бъдат поддръжниците на господин Тръмп следващия ноември, ако той все още е кандидат – без значение под знамето на коя партия ще се яви. Половината републиканци ще го последват, ако не спази обещанието си и се обяви за независим. За добро или лошо избирателите му ще го следват до края на света – или до Белия дом. Което се появи първо на пътя.
* Авторът е социолог и съветник по комуникациите.
Превод от английски: Филип Каменов
