Защо враговете на ИД купуват нейния петрол?

Това е земята на Ислямската държава в Сирия – джихадската организация, която контролира значителна част от територията на Сирия и Ирак. Търговията с петрол беше обявена за основна цел на международната военна коалиция, която се бори с групировката. И въпреки това, търговията продължава ненакърнена.

Петролът е черното злато, което финансира черният флаг на ИД – тя е горивото за военната машина, осигурява електричество и дава на фанатизираните джихадист .

Повече от година след като американският президент Барак Обама сложи началото на битката с ИД оживената търговия в ал-Омар и в поне още 8 други петролни находища се превърна в символ на дилемата, пред която е изправена кампанията – как са се свали „халифата“ без да се дестабилизира живота на около 10 млн. цивилни араби, живеещи според оценките на експерти в районите под контрола на ИД и без да се накажат приятелите на Запада?

Твърдостта на ИД и слабостта на ръководената от САЩ кампания дадоха на Русия претекста, за да започне своя собствена и смела интервенция в Сирия.

Въпреки всички усилия, десетки интервюта, направени със сирийски търговци и петролни инженери, както и със западни разузнавателни и петролни експерти разкриват разширяващата се дейност на една почти държавна по характера си петролна компания, която се разрасна като обем и експертиза въпреки опитите на международната общност да я унищожи.

Скрупульозно менажирана, петролната компания на ИД активно рекрутира работници – от инженерите до мениджърите и обучителите.

Според оценките на местни търговци и инженери производството на суров петрол от територията под контрол на ИД е около 34 – 40 хил. барела на ден. При цена на барел, варираща между 20 и 45 дол., това дава на бунтовниците приход от средно 1.5 млн. дол. на ден.

„Това е ситуация, която те кара едновременно да се смееш и плачеш“, каза един от командирите на сирийските бунтовници около Алепо, който си купува дизелово гориво от зоните на ИД в момент, когато неговите части се бият с групировката на фронтовата линия. „Но ние нямаме друг избор – живеем в условията на революция на бедняците. Има ли кой друг да ни продаде горивото?“

Петролът като стратегическо оръжие

Петролната стратегия на ИД се е подготвяла дълго време. След като групата се появи на сцената в Сирия през 2013 г. – доста преди тя да стигне Мосул в Ирак, джихадистите припознаха петрола като основата на тяхната визия за една бъдеща Ислямска държава. Ръководният съвет на групировката – Шурата го идентифицира като основополагащ за оцеляването на бунта и, още по-важно – за финансирането на тяхната амбиция да се създаде халифат.

По-голямата част от петролните находища, които ИД контролира да в богатите на петрол източни провинции на Сирия, където тя си създаде плацдарм през 2013 г., малко след като се оттегли от северозападните райони – една област от стратегическа важност, но без никакви петролни кладенци. Тези предмостия бяха впоследствие използвани, за да се консолидира контрола върху цяла Източна Сирия след падането на Мосул през 2014 г.

След офанзивата си в Северен Ирак и завземането на Мосул, ИД завзе петролните полета в Ажил и Алас в североизточната иракска провинция Киркук. Денят   , в който са завзети тези находища бунтовниците осигуряват охраната им и по думите на местните хора веднага изпращат на другия ден инженери, които да започнат да помпат петрол и да изнасят петрол на пазара.

„Те са били готови, те са били запознати с финансовата част, имали са техници, които могат да се справят с помпането на петрола и съхраняването на добитото“, каза местен шейх в град Хавиджа край Киркук. „Те докараха стотици камиони от Киркук и Мосул и започнаха да помпат петрол и да го изнасят“. Средно на ден се пълнят около 150 цистерни, всяка с товар петрол на стойност от 10 хил. дол. ИД загуби контрола над тези находища през април, когато иракската армия си възстанови контрола, но вече бяха реализирали доход от около 450 млн. дол. от там за 10-те месеца, през които контролираше района.

Докато Ал-Кайда – глобалната терористична мрежа разчита на даренията от богати чужди дарители, ИД извлича финансовата си сила от статута си на монополист – производител на същностна стока, потребявана в голямо количество в районите, които контролират. Дори и а не можеха да го изнасят, петролът, който се добива има огромен осигурен пазар в Сирия и Ирак.

И наистина, дизеловото гориво и петролът, произвеждан в контролираните от ИД територии се консумира не само в районите от ИД, но и в райони, които технически са в състояние на война с нея – например контролирания от сирийските бунтовници северни райони – регионът е зависим за своето оцеляване от петрола, добиван от джихадистите. Болници, магазини, трактори и машини, с които се извличат жертви изпод руините работят на генератори, захранвани с петрола на ИД.

„Във всеки момент, дизелът може да бъде спрян. Без дизеловото гориво – нашият живот е напълно прекъснат и ИД знае прекрасно това“, заяви за „Файнаншъл таймс“ един търговец на петрол, който идва от контролирания от бунтовниците район около Алепо всяка седмица, за да купува петрол.

Национална петролна компания

Стратегията на ИД се основава на това да се представи като страна в период на възникване като се опитва да гради своята петролна индустрия, наподобявайки дейността на националните петролни корпорации. Според сирийци, които казват, че ИД се е опитвала да ги привлече, „ловците на глави“ за групировката е предлагала високи заплати на квалифицирани и опитни инженери като е насърчавала евентуалните наемни работници да се ориентират и подадат заявление към съответния отдел „Човешки ресурси“.  

Специализирана комисия от специалисти проверяват състоянието на петролните полета, контролира обема на производството и интервюира работници за състоянието на добива. Освен това тя назначава членове на ИД, които са работили в петролни компании в Саудитска Арабия или другаде в Близкия изток като „емири“ или принцове, за да управляват най-важните им обекти – това е информация от търговците, които купуват петрол от ИД и инженери, които са работили на контролираните от ИД петролни находища.

Някои от техниците са били активно ухажвани от агентите на ИД. Рами – това не му е истинското име – е работил в сирийското находище в провинция Дейр Езор преди да стане командир на бунтовниците. По-късно с него влиза във връзка един военен емир на Ирак чрез WhatsApp.

„Аз можех да избера какъвто и да пост, който бих поискал, ми обеща той“, каза Рами. „Освен това ми каза – назови сам размера на заплатата си“. Скептично настроен за проекта ИД, Рами отказал предложението и избягал в Турция.

ИД набира поддръжниците си от свои симпатизанти в чужбина. В реч, която произнесъл след падането на Мосул, лидерът на ИД Абу Бакр ал-Багдади призовал да се присъединят към ИД не само бойци, но и инженери, доктори и други квалифицирани специалисти. Групировката наскоро назначила египетски инженер, живеещ в Швеция, като новия мениджър на рафинерията Каяра в Северен Ирак по данни на иракски петролен инженер от Мосул, който отказал да бъде цитиран.

Централната роля на петрола се отразява и в статута, който му се дава във властовите структури на ИД. Подходът на групировката към управлението на териториите под неин контрол е силно децентрализиран. В по-голямата си част той се основава на местните губернатори – валии, които администрират териториите си по рецептите, предписани от централната шура.

Петролът обаче, заедно с военните операции и дейността в сферата на сигурността и свързаният с тях медиен оборот е централизиран в ръцете на ръководството на ИД. „Те са много организирани по отношение на подхода си към петрола“, твърди висш западен разузнавач. „Става въпрос за ключ, който се държи от центъра. Това е въпрос, за който отговаря централната шура“, твърди той, имайки предвид ръководството/“правителството“ на ИД.

Доскоро, емирът на ИД, отговарящ за петрола е бил тунизиецът Абу Саяф, чието истинско име, според Пентагова, е Фатхи Бен Аун Бен Джилди Мурад ал-Тунизи, който беше убит при операция на американските специални части през май т. г. Според европейски и американски разузнавателни източници, в него е открито истинско документално съкровище, свързано с петролните операции на ИД. Документите разкриват една педантично ръководена операция, с доходи от отделните кладенци и производствени разходи, които са надлежно осчетоводени. Това показва прагматичен подход и към ценовата политика, като ИД внимателно използва разликата в търсенето вътре в нейните територии, за да максимализират печалбите.  

Контролът над петролните кладенци се контролира най-внимателно от тайната полиция на ИД Амният, която прави всичко възможно приходите да пристигнат там, за където са предназначени – включително и с брутални наказания в случаите, когато това не става. Специални охранители пазят периметъра на помпените станции, докато самите кладенци се защитават със специални преградни пясъчни пояси, а всеки търговец се претърсва внимателно, влизайки да налее цистерната си.

 В петролното находище ал-Джибса в провинция Хасакех в Североизточна Сирия, което произвежда 2 500 – 3 000 барела дневно, „около 30 – 40 големи цистерни се пълнят ежедневно, като всяка от тях има капацитет 75 барела“, според един местен търговец.

Мрежата за разпространение на петрола на ИД

Най-много петрол се извлича в ал-Омар. Според един търговец, който редовно купува петрол оттам, системата с дългата 6 км. Опашка е бавна, но играчите на пазара вече са се адаптирали към нея. Шофьорите показват на представителите на ИД документ с номера на колата и обема на цистерната, които влизат в съответната база данни на ИД и получават от тях пореден номер за опашката.

След това те се връщат в селата си и се връщат през два-три дни обратно, за да преместят цистерната напред и така, докато им дойде редът. Според търговците, към края на всеки месец, някои от търговците се връщат обратно и разпъват палатки и чакат там своя ред.

Веднъж напълнили цистерните си в ал-Омар, търговците или го носят в местните рафинерии, или го продават на по-дребни посредници-прекупвачи с малки цистерни, които след това го транспортират към градовете на запад като Алепо и Идлиб.

Късметът на ИД с петрола може да не продължи дълго. Бомбите на коалицията, руската интервенция и ниските цени на петрола оказват натиска си върху печалбите. Най-голямата опасност за производството досега обаче, се оказва изтощаването на вече застаряващите петролни полета на Сирия. ИД не разполага с технологиите на големите чужди компании, с които да противодейства на онова, което местните хора наричат бавното спадане на добива на петрол. Нуждите на самата ИД от петрол за осъществяването на нейните военни операции означава също по-малко петролни продажби.

Засега обаче, на контролираната от ИД територия именно джихадистите контролират добива и определено търсенето е налице. „Всеки се нуждае от дизелово гориво – за напояване, за фермите, за болниците, за офисите. Ако притокът на дизелово гориво спре, тук просто няма да има живот“, казва един бизнесмен от Алепо. „ИД знае, че петролът е нейният печеливш коз“.

Статията е написана от репортерите на „Файнаншъл таймс“ Ахмад Мхиди – независим журналист, базиран на границата с Турция и Геоф Дайър от Вашингтон.

Превод от английски: Костадин Грозев

Материалът е публикуван в "Студия Трансмедия"