- 10 Sep 2020
- 49
- 6
Гласове публикува мнението на читателката на сайта Катя Делчева, защото намира позицията й за резонна. Становището си Делчева написа в коментар на рубриката "На фокус" със заглавие "Сляпа бюрокрация рискува хляба на България".
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51816_9xragIzmKwnUnH5iFtWEJxL4gIEYow.jpg" style="height:169px; width:530px" /></p>
<p><em><strong>Златото на Добруджа - нейните плодородни земи. Снимка Лиана Панделиева</strong></em></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Работя от 26 години в Добруджански земеделски институт. Познавам историята му, свидетел съм и на настоящето му. Добруджански земеделски институт е създаден преди повече от 70 години като част от националната стратегия за развитие на земеделието в България чрез създаване на български сортове пшеница с по-добри качествени показатели от най-добрите чуждестранни сортове, владеещи по онова време българския пазар. Тази мисия е успешна и продължава да се изпълнява и днес. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Историята е доказала, че България е била и винаги ще си остане аграрна страна – затова и нейните политика и икономика следва да бъдат приоритетно аграрно ориентирани. Но съвременното земеделие не може да се надява на пълноценно развитие, без обвързването му с аграрната наука – предпоставка и гаранция за конкурентноспособност на европейския пазар и достойно партньорство в преговорите за единна селскостопанска политика на целия Европейски съюз. Неглижирането на земеделската наука означава навлизане и постепенно завладяване на българския пазар от външни продукти със съмнителен произход и качество, отстъпващо на българските сортове и хибриди, създаване на предпоставки за нахлуване на опасни болести и вредители по растенията, което ще доведе до упадък на родното земеделие. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">В тази връзка е редно да се взаимстват положителните практики от развитите земеделски страни със стабилна държавна политика в областта на земеделието и изхранване на населението. Подценяването на аграрната наука е подценяване на една от нейните основни цели - поддържането на български сортове за производството на български хляб за българските граждани. В този ред на мисли развитието на аграрната наука в лицето на Добруджански земеделски институт е въпрос на национална сигурност и следва да се разглежда като национален приоритет, а нейното преднамерено загробване би следвало да се тълкува като национално предателство. Смятам, че в това отношение ролята на Добруджански земеделски институт несправедливо се подценява. </span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Разположен почти на североизточната граница на България – далеч от столицата и от представителите на държавните институции, вземащи стратегическите управленски решения - Добруджански земеделски институт с всяка следваща година е пренебрегван откъм финансови средства въпреки многостранната научна дейност, която развива, въпреки създадените и внедрени в земеделската практика научни продукти за милиони, въпреки значителния принос към бюджета на МЗХ, реализиран ежегодно от продажбата на произведените тук базови семена от собствени сортове пшеница. Дългогодишните осъществени и неосъществени идеи за преструктуриране на ССА рефлектираха изключително негативно върху института, като го превърнаха в обект на необосновани и необмислени съкращения, доведоха до замразяване на трудовите възнаграждения от 2008 г. насам, до влошаване на условията на труд, до непрекъснато орязване на бюджетните средства за издръжка на научно-изследователската и производствена дейност, извършвана от целия научен екип от професори, доценти и главни асистенти, от специалисти, техници и работници.</span></span></p>
<p><span style="font-size:14px"><span style="font-family:arial,helvetica,sans-serif">Крайно време е да се осъзнаят ролята на българската аграрна наука за просперитета на родното земеделие и окаяните условия за нейното развитие. Българската земеделската наука вегетира, тя е пред фалит и ако все още съществува, то е единствено поради посветеността на учените на тази наука. Сега, когато на дневен ред стои решаването на нейната по-нататъшна съдба, призовавам управляващите към повече мъдрост в отношението към българската аграрна наука и не само към нея, а изобщо към науката, като им припомням мъдростта, изречена от Фредерик Жолио-Кюри: “Науката е необходима на народа. Страна, която не я развива, неизбежно се превръща в колония.”</span></span></p>
<p> </p>
<p>Текстът, към който е коментарът на Катя Делчева, може да бъде прочетен тук:</p>
<p><a href="http://glasove.com/politika/51786-slqpa-biurokraciq-riskuva-hlqba-na-bylgariq">http://glasove.com/politika/51786-slqpa-biurokraciq-riskuva-hlqba-na-bylgariq</a></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
