Задава ли се нова финансова криза

Когато Сорос проговори, всички се държат за масата. За хубаво или лошо, този афоризъм продължава да тегне като мрачна сянка върху целия финансов свят. А в края на 2015 година милиардерът-спекулант взе думата отново и предрече нов световен финансов колапс, при това по-жесток от последния, който все още не е затихнал. Разбира се, всички знаят, че съвременността не познава по-голям специалист от унгарския евреин в предизвикването на кризи и възползването от тях, но след като към неговия  глас се присъедини и този на раздържавяващата се „Роял банк ъв Скотланд“, страховете започнаха да сковават борсите. А когато към хора на предупреждението се присъединиха британският финансов министър Джордж Озбърн и Мин Ли, шефът на китайският банков регулатор, бутонът за алармата светна в ярко червено.

Какъв ще бъде финансовият климат на 2016-та, задават ли се действително тайфуни сред световния паричен океан, има ли готовност за спасителни операции и най-вече – какво трябва да е поведението на българската лодка сред бурното море. Това са въпросите, които очакват своя отговор в една прогноза за финансовото време.

Най-напред следва да си отговорим на въпроса в каква обстановка живеем в момента: в  тих климат, във временно следбурно притихване, в затишие пред буря или пък се намираме в самото око на бурята. За да разберем, трябва да чуем какво нашепва гласът на световните пазари. И ако доловим, че се задават тафуни, редно е да се запитаме какви са причините и поводите за тях, кои ще са акулите и шараните в мътното море. Не е без значение и какъв е профилът на задаващото се изпитание – през 2008 г. сривът беше по-скоро ипотечен. А умните твърдят, че две идентични кризи няма, но пък всички имат общи симптоми: забавяне на икономическия растеж и износа, валутен дефицит по текущата сметка, намаляване и дори обръщане на капиталовите потоци. Според много от анализаторите обстановката в Китай е именно такава, а китайската икономика днес влияе на световната пряко и агресивно

Държавните дългове също растат главоломно, но никак не е все едно коя държава си позволява този лукс. Подобна двузначност има и по отношение на петролните цени: когато петролът е скъп – зле, когато е евтин – още по-зле. Няма потребител, който да разбира тази логика, но експертите казват, че било така…

Най-паникьосаните се провикват: „Продавай всичко!“, но дали това няма да повлече след себе си още по тежка лавина?

В условията на тези очевидни предизвикателства трябва да проследим траекторията на нашата, българската лодка, защото, както казват опитните, едно е да те блъскат вълните, съвсем друго е да хванеш вълната.

За да се запознаете с мнението на експерта, вижте тук: