- Автор: Виталий Третяков, Россия сегодня
- 10 Sep 2020
- 104
- 2
Няма добри и лоши вестници. Във всяко политическо издание се съдържа пропаганда – въпросът е единствено в адресата: за кого и против кого е насочена тя.
<p> </p>
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/53199_o8yQi3SYJsLsg2fqAeq8bsYJw9EQYT.jpg" style="height:300px; width:530px" /></p>
<p> </p>
<p>Съветът на професор Преображенски „да не се четат съветски вестници до обед“ се превърна нещо като мантра. На него се позовават под път и над път.</p>
<p>А аз, напротив, както и преди, смятам четенето на вестници за увлекателно и полезно занимание. Особено много обичам, получавайки новия брой на един или друг вестник, да се опитам да отгатна върху какво е поставен акцентът в него или темата на коментара на някой конкретен автор. И практически никога не греша. Познавам с почти 100-процентов успех.</p>
<p>На студентите си обяснявам, че не съществуват „хубави“ вестници, в които се съдържат само обективна информация и непредубедени мнения, и „лоши“, в които има или доминира пропагандата.</p>
<p>Всяко политическо издание я включва в себе си – въпросът е в каква посока е насочена тя: за кого и против кого е? Да си отговорим на този въпрос ни позволява в частност методът на контент-анализа – анализ на текста, разглеждайки отделните думи в него, особено епитетите.</p>
<p>Само професионалният читател може да извлече от всяко издание трохите на „обективното“ и „непредубеденото“, които неминуемо са част от съответната пропаганда. Тъкмо количеството на тези „трохи“ е показателят за обективността на конкретната медия на фона на останалите.</p>
<p>Наскоро прочетох поредния брой на един вестник и вниманието ми се задържа върху три неголеми, приблизително еднакви по обем текста. Авторите са различни, а статиите се четат на един дъх. Тоест като че са написани в един стил, от едно перо, от едно съзнание, от един ум, от една и съща ръка.</p>
<p>Реших да обединя тези три текста в един. За целта от всеки от тях отделих това, което може да се отнесе към неутрално-безоценъчното, а останалото събрах в едно цяло – без да променям нито дума, поставяйки само на две места бележки със справочен характер, подписани с моите инициали.</p>
<p>Защо направих това? За да може, прочитайки още веднъж този интегрален вече текст, да отговоря на три въпроса:</p>
<p> </p>
<p><em>1. Добра страна ли е Русия; добър ли е народът ѝ; добра ли е властта, която я управлява?</em></p>
<p><em> 2. Добра политика ли води Владимир Путин?</em></p>
<p><em> 3. Ако политикът Путин е лош за Русия, кои са добрите политици – в Русия или в страни, географски близки до нея?</em></p>
<p> </p>
<p>Предлагам и на вас, уважаеми читатели, първо сами да си отговорите на тези три въпроса, а после да прочетете следващия по-долу текст и да откриете в него отговорите на трите посочени от мен въпроса. Интересно е дали вашите отговори съвпадат с колективната (интегралната) позиция на дадения вестник? А ако не съвпадат, отговорете си на друг въпрос: Къде – във вашите отговори или в предложения текст – е налице пропаганда? Или може би – къде личи тя в по-голяма степен?</p>
<p>И така, можете да четете.</p>
<p><span style="font-size:14px"><strong>За Русия, нейния народ и за това кой ще предпази Русия от катастрофа</strong></span></p>
<p>„В разгара на кризата през 1998 година известният в миналото журналист Виталий Коротич даде интервю за вестник „Вечерняя Москва“… Бе увлекателно четиво, но днес то се помни заради заглавието. А то изглеждаше така: „Светът се научи да живее без Русия“.</p>
<p>„Светът, научавайки се да живее без нас като особена заплаха, въпреки това продължава да се вглежда в нас и да задава въпроси… Сътрудничеството с Русия не е лесна работа: визов режим, абсурдни правила за регистрация, твърде ограничено владеене на английски език и т.н.</p>
<p>Не е и време да се воюва с Русия – не си струва да се харчат пари за това. А и става въпрос за една безкрайна, в голямата си част непригодна за живеене територия, чиито стопани се опитват хитро да маневрират между Европа и Азия, но не успяват особено в това си начинание.“</p>
<p>„След романтичното увлечение по митовете за безграничните възможности на „истинските“ западни хора сред тях тръгнаха вицове, чиито персонажи са образец за неграмотност и глупост. „Истинските“ западни хора започнаха да доставят в нашата страна второкачествени продукти, произведени дявол знае къде.</p>
<p>През 2007 г. шефът на един от отделите на тогавашната ми работа се кълнеше, че не бива да купуваме бира от Германия, защото германците специално добавяли в нея всякакви отрови, та руските мъже да тичат в аптеката за виагра. Разбира се – също немска.“</p>
<p>„В руския сюжет е показателна нормативността на маргиналното, апелираща към вродените ни особености, но по-скоро свързана с някакъв затворнически етикет. Искаме да ни приемат такива, каквито сме, но самите ние не знаем какви сме и се страхуваме да научим това.</p>
<p>Днешното вцепенение и затваряне в себе си предвещава раздяла с инерцията, на която в голяма степен се държеше целият постсъветски живот в Русия.</p>
<p>Най-сетне останахме сами, никой няма да ни помогне. Евтини амбиции, страх от миналото, недоверие към знанието, липса на привикване към самотата, инфантилен нарцисизъм.“</p>
<p>„Че Приднестровието ще се окаже провален проект, беше ясно от самото начало. Чудовищно корумпираният и икономически неефективен, съветски по своята същност модел закономерно доведе до икономически колапс. Но до времето, когато Украйна бе дружески неутрална по отношение на нас, Приднестровието висеше на нишката на жп връзката с Русия и можеше да изглежда, че там се намира нашият челен военен пост, обезпечаващ влиянието на Русия в Южна Европа. Но всичките тези разговори за са интересни единствено за членовете на Изборския клуб.“</p>
<p>„В началото на 90-те ситуацията там бе аналогична на днешната в Донбас: използваше се реториката за румънския и молдовски фашизъм, за необходимостта руснаците да бъдат защитени.“</p>
<p>„Там съветската власт се запази в лицето на „червения директор“ Игор Смирнов и агента на спецслужбите Владимир Антюфеев. Те създадоха твърд сталинистки модел на управление, с монополизиране на икономиката, сложиха ръка на целия бизнес, унищожавайки напълно конкуренцията – като следствие на това икономиката в региона се оказа неефективна. Това бе повторение на икономическата катастрофа, случила се в СССР, но на отделно взета територия.“</p>
<p>„Путин закономерно изяде безплатното сирене в Крим и попадна в миши капан. Стратегическата ценност на Приднестровието е преекспонирана от патриотите, така че това не може да бъде пренебрегнато. Но и не може да се направи нищо: няма как да бъде построен въздушен мост, Украйна не ни допуска във въздушното си пространство.</p>
<p>Сухопътният коридор също не бива да се пробива – за такова нещо бихме получили нова доза санкции. Путин не може директно да присъедини Приднестровието…</p>
<p>Днес патриотичната общност се опитва да раздуха проблема, за да вкара още по-навътре в тази епопея Путин, докато той не се окаже напълно изолиран от цивилизования свят и изцяло зависим от патриотичното крило.“</p>
<p>„Путин безвъзвратно загуби Украйна, тя никога не е била дотолкова ориентирана към Европа, както днес. Загуби Приднестровието: то няма да може да функционира самостоятелно и ще преклони глава пред ЕС.“</p>
<p>„Украйна не иска и не може да започне нова война – затова границата ще бъде укрепена. Саакашвили, чиято Одеска област граничи с Приднестровието, ще направи всичко, за да обезпечи своята безопасност.“</p>
<p>„И Меркел, и Обама разбират, че единствената сфера, в която между Путин и Запада има нещо като паритет, е военната. Във всички останали области той губи.“</p>
<p>„Приднестровието е геополитическият провал на Путин. Единственото, което може да му се противопостави, е истерията – дайте да се държим гуша за гуша, нали така отстояваме високи ценности… Губим Донбас, но все някъде трябва да спечелим. Ако няма други информационни поводи, които да ни позволяват да говорим, какво пък, ще паднем на колене и ще почнем да обясняваме защо трябва да се затягат коланите. А половин година по-късно рейтингът ни ще започне да пада.“</p>
<p>„Защо именно Явлински (може/трябва да стане президент на Русия – бел. авт.)? Първо, той е единственият политик в съвременна Русия, който знае какво трябва да се направи за преодоляването на огромните икономически проблеми на страната.“</p>
<p>„Второ, неговата политическа репутация. Явлински смята, че политиката е възможна единствено ако е основана на морални принципи, в противен случай се превръща в престъпление. При него усещането за морал е много силно развито. Не познавам хора в руската политика, които могат да се сравнят Явлински в това отношение.“</p>
<p>„Трето – огромният управленски и политически опит, който е получил още в съветско време, работейки в правителството на Силаев. Оттук и начинът, по който опонира и на Елцин, и на Путин със създаването на алтернативна програма.“ <em>(Справка за младите и онези, които са забравили: правителството с премиер Иван Силаев просъществува малко повече от година – от лятото на 1990 г. до есента на 1991 г. – В.Т.)</em></p>
<p>„Ябълката“ застава зад европейския път на развитие, за сътрудничество и коопериране с външния свят, за прекратяване на конфронтацията. В частност ние предложихме своя сценарий за решаването на проблема с Крим: необходимо е провеждането на признат в света реален референдум за статута на полуострова, като се има предвид, че до този момент такъв референдум не е имало. Естествено, нашата алтернатива предполага прекратяване на агресивния курс спрямо Украйна и скритото участие на Русия във войната срещу Украйна.“</p>
<p>***</p>
<p>Това е всичко, уважаеми читатели! Сега разбрахте ли какви сте и в каква страна живеете? Осъзнахте ли кой и как ще ви спаси? И накрая, разбрахте ли що е това пропаганда и как се прави тя?</p>
<p><em>Превод от руски: Елена Дюлгерова</em></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
