Д-р Ивайло Петров: За да се спасим от инсулта, имаме само три часа

- Д-р Петров, достатъчно адекватно ли е лечението на инсултите в България?

- Трудно ми е да обобщя как е в страната, но мога да говоря за това, което се случва в Шуменска област. Мисля, че в региона се прави достатъчно добро лечение, стига пациентите с мозъчни инсулти да пристигнат навреме в болница. Ние продължаваме да твърдим, че това е най-важно за лечението на един инсулт.

- А кога на практика пристигат те?

- Различно е. Водим вътрешна статистика и според нея около 40% от пациентите пристигат до 6-тия час. Останалите идват след това. А има и такива, които идват на втория ден. На практика след 8-мия, даже след 4-тия час, ние можем да бъдем само лечители на инвалидността. Тоест да минимизираме щетите от мозъчния инсулт, да контролираме жизнените функции и да предпазваме от усложнения. Ако пациент с исхемичен мозъчен инсулт дойде още в първия час или два след инцидента, можем да приложим тромболиза и да се опитаме да разрушим запушването.

- Защо идват толкова късно пациентите тогава?

- Много са проблемите. Най-важно е пациентът и неговите близки да осъзнаят, че това е спешно състояние. Симптомите могат и да не преминат! Трябва незабавно да се потърси лекар, ако това е невъзможно, трябва веднага болният да се откара в подходяща болница, където може да бъде проведено това лечение. Имали сме и пациенти, които идват още в първия час, при това от разстояние 60-65 км. от Шумен, но знаят, че това е важно, чували са, чели са. Тоест най-важната причина за закъсненията е късното осъзнаване и разпознаване на симптомите.

- Да кажем тогава, какви са?

- Фундаменталните, тези, които всеки трябва да разпознава, са внезапно настъпваща слабост в ръка или крак. Внезапно настъпващи смущения в речта и също внезапно изкривяване на лицето при опит на пациента да се усмихне или да говори. Ако тези три феномена са налице, статистиката доказва, че в голям процент от случаите зад тях се крие исхемичен мозъчен инсулт. Всяка загубена минута тук означава, че пациентът губи мозъчна тъкан. Затова бързата реакция е много важна.

- Защо според вас хората не разпознават симптомите, макар те да са доста драстични?

- Пациентите са различни и имат различна здравна култура. Затова част от хората първо търсят близки, личния лекар или съседката, за да я попитат какво става. А всичко това води до загуба на време. В света се осъществява здравна просвета по различни начини – от филмчета прожектирани по стадиони, където хиляди хора виждат, какво е това мозъчен инсулт, до клипчета по телевизии, интернет, информационни стикери и така нататък. В Шумен имаме такъв стикер, който разпространяваме непрекъснато. И в общи линии се случват нещата, но не в начина и обема, в който искаме.

- А как седят нещата със Спешна помощ?

- Неприятно ми е да го кажа, но втората причина за късното лечение на хората с инсулт е степента на компетентност на здравните служители, които първи имат досег с тях. Най-често това са служителите на центровете по Спешна помощ. Така че там също имаме задача да ги обучаваме, да обясняваме, че това е спешно състояние и, че може да се направи нещо. Същото важи и са служителите в спешните структури на болниците. В някаква степен самите специалисти невролози, които се докосват до тези болни, трябва да имат културата на спешността. Нещо, което се изгражда с работа и с обучение. И тук аз смятам, че ролята на водещите невролози във всеки един регион е важна като чисто мениджърски и обучителни техники. Разбира се, в условията на натовареност не винаги им остава време, но е също и въпрос на мотивация и желание. Така или иначе много са факторите. Ако вътре в болницата има разработен алгоритъм, всичко е лесно.

- А има ли такъв в болниците?

- Има клинична пътека, която на практика е алгоритъм за работа. Но може да се направи допълнителна справка, в колко болници в неврологичните стационари и ОАИЛ са закупили препарата и имат ли постоянна готовност? Така че опираме и до личната инициатива на невролозите.

- В страната исхемичните инсулти на година са около 50 000. На практика, каква бройка от тях би трябвало да се лекуват с тромболиза?

- Всички инсулти, които пристигнат до 2-3 час трябва да бъдат оценени от невролог. Истината е, че ние сме под 1 на 100 по лечение с тромболиза на исхемичните инсулти. В Шумен сме около 4 на 100 по този показател, но и това е малко. В Австрия например 14-15 процента от пациентите с мозъчни инфаркти получават лечение с тромболиза. Ако то в някаква степен е неефективно се преминава на интервенционално лечение и съсирекът се изважда. Но това иска високо технологични болници. Ние тепърва започваме да правим такива структури. Но няма никакъв ясен алгоритъм, ако пациент от Шумен, получил тромболиза на 3-тия час, на четвъртия вече е оценен, че тя е неефективна, как примерно да стигне във Варна, където ще има такъв център. Трябва тепърва да решаваме вътре в нашата общност правилата.

- Как лекувате онези, при които тромболизата вече е невъзможна?

- Тогава можем да проведем само лечение на инвалидността и на съпътстващите заболявания, които са довели до инсулта. Защото той в голяма част от случаите е следствие на заболявания, които не са били добре контролирани – кръвно налягане, диабет, липидни съставки в кръвта.

- Тоест, само около 300 души на година получават реално лечение на инсулта, така ли?

- Да, само 300 души годишно, след исхемичен инсулт, получават шанса да бъдат изписани на 6-тия ден от болницата и да са напълно самостоятелни с минимален или никакъв дефицит. Това е смисълът – ние да им дадем шанс. Затова, когато аз обучавам нашите млади специалисти казвам, че ние не дължим на пациентите си резултат, ние им дължим поведение. Тоест ние трябва да сме готови, колкото може по-бързо да включим лекарството. Има разбира се и случайни фактори, които предопределят резултата, но правилното поведение е онова, което се очаква от нас. Това лечение е възможно, но не се прилага достатъчно активно в болници, които имат потенциал за това.

- Какво бихте казали на пациентите, за да може те да получат максимално добро лечение?

- Всеки, който има внезапно възникнали симптоми, които възприема като мозъчен инсулт – слабост в ръка или крак, затруднения в речта и изкривяване на лицето, трябва по максимално бърз начин – чрез Спешна помощ, чрез 112 или с личен транспорт, да посети болница, за която знае, че има възможност да лекува чрез тромболиза. Времето е много важно. Протоколът за лечение с тромболиза позволява лекарството да се включи до 4 часа и половина. Но ако пациентът е загубил много време и дойде на 4-тия час, ние нямаме технологичното време да свършим, това което е нужно по протокол, за да го стартираме. Тоест в болницата пациентът трябва да е най-късно на 3-тия час.

Д-р Ивайло Петров завършва висшето си образование през 1982 година в Медицински институт Варна. Няколко години по-късно придобива специалност нервни болести, а през 1999 г. става началник на неврологичното отделение в МБАЛ Шумен. Има квалификация по спешна неврология и интензивно лечение, както и по Доплерова сонография. Член е на няколко български медицински дружества.

Източник: http://m.clinica.bg/