В Открито писмо: Искаме да видим отговорни и смели лидери вляво

В Открито писмо: Искаме да видим отговорни и смели лидери вляво
"Във време, когато човешкият живот означава все по-малко, когато сигурността и спокойствието  на човечеството са застрашени, когато то губи ценности, трупани с хилядолетия,  когато  пламват нови и нови огнища на терор и отмъщение, защо мълчим? Защо хората, които страдаме за България, заявяваме родолюбие и хуманизъм само  понякога – и все по-рядко? Защо все така оставяме партийните  страсти, корупцията, беднотията да разяждат т.нар. наше демократично общество? Свидетели сме на постоянно разединяване, а не обединяване, щом заговорим за цели, които трябва да променят битието на българина". Така започва писмото на леви професори, журналисти, общественици и интелектуалци, адресирано до всички, които обичат България и ценят живота.

 

 

Ние, които подписваме това писмо, не можем да мълчим. Подписите ни са обединени под призива към повече мъдрост,  необходима най-вече днес, за да се загърбят личните страсти и конфликти, ограниченото мислене, стигащо до някакъв партиен периметър и не позволяващо да се видят истинските проблеми на страната ни.

Предстоят избори за държавен глава на Република България. Тези избори са от изключителна важност. Регионът около нас ври и кипи и напрежението се засилва застрашително, лавинообразно. На България предстоят трудни времена на външна нестабилност и несигурност. Днес повече от всякога ни е необходимо върховен приоритет да бъдат максималната консолидация, баланс и умереност, ясно дефиниране на националните интереси. Предстоящият избор за президент у нас ще бъде тест за националната отговорност на партиите да издигнат  подходящи кандидати. Българският народ трябва да има възможност да избира между достойни, уважавани и компетентни личности, способни да се справят със задълженията на държавен глава в един труден период за страната ни. Предизборната кампания вече е фатално закъсняла и неяснотата с кандидатурите не позволява да се разгърне обществена дискусия за качествата и приоритетите на държавния глава.

В тази ситуация повече от всякога трябва да се чуе разумът– затова призоваваме лидерите на левите партии да не се затварят в партийни „съображения”, да мислят в една посока и да пристъпят напред с отговорност към съдбата на България.

Прекалената концентрация на власт в една партия, натоварването с всички важни решения само на един човек, не са добри за страната. Необходим е политически баланс. Институциите трябва да бъдат независими не за да воюват една с друга, а за да отразяват многообразието на мнения в обществото и да търсят съгласие.

Не е без значение кой ще представлява страната ни пред света, кой ще има подготовката, опита, дързостта да защити името й. Българският президент трябва  да има самочувствие сред световните лидери.

Лидерите на партиите вляво трябва да предложат на избирателите политическо обединение за тези избори и силна кандидатура, която да бъде убедителна за всички, искащи алтернатива на еднопартийния хегемон. Решението трябва да бъде изцяло подчинено на целта –  успех на изборите.

Не искаме за пореден път чрез тези избори да бъдат решавани вътрешнопартийни или междупартийни проблеми и амбиции. Това е губеща тактика.  Искаме да видим отговорни и смели лидери, които изключват себе си като възможна кандидатура, поемат рискове и вземат най-правилните решения. Нека не робуваме на предварителни условия и на вътрешно партийни процедури. Изборът на кандидатпрезидентска двойка е предизвикателство за всяка съвест. Не е достатъчен подемът на партийните членове , а и на широки кръгове избиратели, които не са партийно обвързани и които ще видят в кандидата своята човешка представа  за държавен глава.

Идеята за това писмо  ни обедини не днес – и предизвиква реакцията ни е от момента, когато в общественото пространство се появиха  предизборни  несъгласия и разнородни сблъсъци в кръга  на левите сили. Днес  то е призив към  всеки, който милее за отечеството ни.

Непрекъснато цитираме Левски, но при тази толкова сложна ситуация за страната ни ви призоваваме – поставете България над всичко, както той я бе поставил.

Проф. Иво Кременски, проф. Димитър Страхилов, проф. Симеон Хаджикосев, проф. Милко Сираков, Трифон Митев, Димитър Костов, Костадин Златков, проф. Огнян Сапарев, Юлия Пискулийска, Ласка Минчева, доц. Благовест Георгиев, Недялка Филипова, доц. Злати Златев,  Зорница Илиева, Христо Георгиев,  Симеон Николов, проф. Стефан Пенев, проф. Донка Стефанова, Таньо Клисуров, Милена Христова, Георги Личев, Георги Готев, Антоний Тодоров, проф., чл.кор. Иван Ангелов.

 

 

 

 

Коментари

  • ГУЦА

    29 Юли 2016 22:29ч.

    Иво Кремнски? И той страдал за българите? Направо да си починеш от смях. Такова нещо не му е кодирано дори и в най-мижавия и залюхан триплет в иначе доста арогантния му и безскрупулен геном.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Мнение!

    30 Юли 2016 10:33ч.

    Има една поговорка:"Късно е чадо, мандалото лопна." Идеята на интелектуалеца е да върви пред събитията, да ги предвижда и анализира, а не да върви след тях и да се вайка! Обикновен човек съм, но разбирам, че отдавна оттървахме каруцата в дерето! Сега трябват сили, много сили, за да се извади или просто да се примирим, че и без каруца останахме! Дотам я докарахте уважаеми първенци! Безмислено е да анализираш робската психика, тя си е такава дори и да градим планове за Луната! Амин!

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • деконструкция

    30 Юли 2016 14:03ч.

    Една националност, едно общество, една страна и държава, се измерват с културата си, и с нищо друго. И пак културата на една страна, е единственото което я прави една страна и една държава, а не икономиката или територията. Една музика, едни филми и спомени, карат един народ да си общува и да се саморазпознава. Убий театърът, музиката и филмите на един народ, и ще убиеш самият народ, като народ, като идентичност. Трите основни закона Закон за единство и борба на противоположностите - идеята на Маркс и Енгелс, взета от природата е, че противоположностите съществуват в единство, макар да са взаимно изключващи се, те виждат единството като временно, но борбата между тях като постоянна и това според тях създава условие за вечно движение, саморегулиране и промяна. Закон за прехода на количествените натрупвания в качествени изменения - идеята е, че в течение на години се натрупват малки, незначителни изменения, които в един критичен момент, изведнъж и скокообразно, водят до появата на нещо качествено ново. Закон за отрицание на отрицанието - елементарно, този закон се обяснява с повтарящия се цикъл на теза, антитеза и синтеза Човешкото битие е материално и обективно. Човешкото съзнание е субективно отражение на обективната действителност. Битието определя съзнанието (социална детерминираност на психиката). Битието на хората е социално и човекът е човек, доколкото съществува като социална единица. Смисълът на битието е в историческата му проекция, т.е. в материалните последствия от нашата дейност в историята. Обществото е класово разделено. Двигателят на историческото развитие е класовата борба, която се води между експлоатираните (пролетариите) и експлоататорите (капиталистите). Предмет на тази борба са оръдията за производство. Техните собственници експлоатират труда на пролетариите, които не притежават оръдия за производство. В резултат на този процес капиталистите все повече забогатяват, а работниците обедняват. На следващия стадий на капитализма (според Ленин) с цел да увеличат своите богатства, като намерят евтина работна ръка, капиталистите започват да нападат и завземат други страни, отнемайки суверенитета им (стадий на империализма). На този етап капитализмът ерозира, класовата борба ескалира и единственият изход е в пролетарската революция и установяване на „диктатура на пролетариата“, която да контролира средствата за производство и да преразпредели справедливо ресурсите и продуктите на принципа "на всекиго според нуждите, от всекиго според възможностите".

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • деконструкция

    30 Юли 2016 14:05ч.

    Corporate Tax Rate : 19% в Полша няма плосък данък, а плоският данък в любимата на десните Естония е 21%........................От ДДС, АКЦИЗИ И ПЛОСКИЯТ ДАНЪК, може да постъпват в държавният бюджет 26 милиарда лева, ако 100% е събираемостта. ДДС постъпленията трябва да са 12 милиарда лева, РАЗПРЕДЕЛЕНИ: 6 милиарда за неработещите пенсионери, 4 милиарда за безработните, 1 милиард за МВР, 1 милиард за армията. АКЦИЗИ постъпленията трябва да са 5,5 милиарда лева, РАЗПРЕДЕЛЕНИ: 2 милиарда лева за 20 безплатни областни болници, 2 милиарда за пътища и пътна инфраструктура, и 1,5 милиарда за екология - РАЗПРЕДЕЛЕНИ: субсидии: 0,5 милиарда за железопътен транспорт, 0,5 милиарда за автобусен транспорт, 0,5 милиарда за ВЕИ с нетърговски цели - безплатен ток. ПЛОСЪК ДАНЪК постъпления трябва да са 8,5 милиарда лева, РАЗПРЕДЕЛЕНИЕ: постъпленията от фирми 3,5 милиарда, да отиват за субсидии, образование, култура и вноската към ЕС, 5 милиарда - постъпленията от частните лица, да отиват в кварталът или селото на платецът. Дългът се изплаща от съответното министерство, за което е отишъл. Бюджетът за култура и образование, се попълва от армия, полиция, фирмен данък и общините, и от остатъкът за болници, пътища и екология.. МИНИМАЛНАТА ЗАПЛАТА - 30-35% ОТ БВП на зает. Акцизи и ДДС - 13 МИЛИАРДА ПРИБИРА ДЪРЖАВАТА ЗА ГОДИНА, ПЛЮС 1,7 МИЛИАРДА КОРПОРАТИВЕН ДАНЪК И 2,8 ДАНЪК ВЪРХУ ФИЗИЧЕСКИТЕ ЛИЦА. Това е общо 17,5 милиарда лева. Парите от корпоративният данък да отиват за субсидии и вноската за ЕС, защото ЕС им спестява митата. Парите - данъците от физ лица, да отиват за общините, където живее физическото лице. За полиция стигат 1 милиард, толкова и за армия. 10 000 полицаи стигат, 1000 на бюро, 1000 гранични - безредици, помощни, 500 патрулни криминални, 500 патрулни пътни, и 7 000 местни шерифи - криминално опазване, пътно опазване, раздаване на документи, и да бъдат пара медици. Всеки полицай и военен да има 100 000 лева, 25хил за заплати, толкова за комфорт на служителят, за техника, за разх техника. За пенсии да отиват 6 милиарда, само за не-работещи пенсионери, като се дава само на тези с доход под минималната заплата. Парите от вноските за пенсии, как ще ги разпределят е друг въпрос. Тук визирам горе изброените данъци. На 10 км път, да има един човек с достатъчно машини за ремонт и чистота, за заплата 20 000 лева, за лизинг техника 20 000 лева, и 20 000 лева за разход техника - горива, айсмелт, асфалт, .. Ако това са 5 000 човека, бюджетът за година ще е 300 милиона. И ПЪТИЩА КАТО ШВЕЙЦАРИЯ. Нека 50% от акцизът на горивата, да отива за пътища, строеж и поддръжка. Другите 50% - 20% за здравеопазване и 30% за екология. Екология - да за е електрическо ЖП, да е за електрически и икономични автобуси - градски транспорт - безплатен и междуселски. От тези пари за екология 30% от акц-гор и за строеж на селски ВЕИ за безплатен ток и отопление. Акцизът от алкохол и цигари, да отива за здравеопазване и образование, за кино 35 милиона и филмите да са безплатно супер достъпни по интернет. Поне 15 безплатни болници с издръжка 60 милиона всяка, с персонал 200 човека от които 50 човека лекари, средна заплата 50хил, а докторите средна заплата 100хил лева, за заплати 10 милиона, лекарствата на едро. Здравните каси само с частници, и работодател, за осигурено работно място, като в Сингапур - мечтаният за десните. ЗА ВСИЧКО ИМА ПАРИ, НО ДЯСНАТА СМРАД СЕ ОПЛАКВА НЕ ОТ КРАЖБИТЕ, А ОТ ПЕНСИОНЕРИТЕ. ЗАЩОТО ДЯСНОТО СА КРАДЦИ И ОЛИГАРСИ

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • деконструкция

    30 Юли 2016 14:07ч.

    Средна заплата 10 000 лева годишно, по 3 милиона работещи. е 30 милиарда, тоест внесени плосък данък 3 милиарда и ддс 5,4 милиарда плюс 3-4 милиарда вноски за пенсии, и от акзиз поне 3 милиарда.. ее Е ВЗЕТО ОТ РАБОТНИЧЕСКАТА КЛАСА! ПЪК И 20 МИЛИАРДА ДА СА ИМ ЗАПЛАТИТЕ - 10 МИЛИАРДА ОТ ТЯХ ДА ВЛИЗАТ В ДЪРЖАВНАТА ХАЗНА Които пари, има право да управлява ръката на работническата каса. Но при 3 милиона работници и 85 милиарда БВП. минималната заплата трябва да е 700 лева, средната 1400 лева, при германските 30% от БВП на зает - да е минималната заплата. И при такава не-окрадена заплата. Постъпленията в бюджета щяха да са 20 милиарда лева от работниците само. И за добра пенсия на не-работещи пенсионери щеше да има, и за държавно здравеопазване, пътища и социални помощи.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • observer

    30 Юли 2016 18:59ч.

    За връщане на комунизма и дума не може да става. Видя се, че зад идеята за равенство и власт на народа едни елити замениха други, а отказа от самоуправляваща се икономика и множественост на властовите центрове породи неефективно бюрократично управление. Но спциалната несправедливост е факт и "деконструкция" го е отбелязъл. Живеем в див капитализъм и е време да се направи нещо. Като начало да се поставят ясни постижими цели. И без носталгия, не можеш да вървиш напред с обърната назад глава.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Тези писачи

    02 Авг 2016 8:37ч.

    като са толкова загрижени за бъдещите избори, защо не се обединят и да натикат в миша дупка "канарчето" дето си въобразява,че е голям "интелектуал" и като такъв злепоставя България, като също пише писмо-донос,че Ирина Бокова не може да оглави ООН, защото общественото мнение в страната е против нея??? Писмата: "искам", "донос" и всички от този род, са само писма и нямат нищо общо с делата на В.Левски. За да искаш, трябва да можеш, гласи една стара мъдрост...

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи
  • Noumenon

    02 Авг 2016 12:13ч.

    Деконструкция, благодарим за лекцията по марксизъм, но точно това обективистко схващане доведе до омразата на хората към комунизма. Човекът не е човек само доколкото съществува като социална единица, човекът е човек доколкото съществува като личност, т.е. като свобода. Социализъм, но персоналистичен. Човекът е част от социално цяло, но сам по себе си той е над него, той е надсоциална единица, а не социална. "Социализирана може да бъде единствено икономиката, но не и духовният живот, не и съзнанието и съвестта на хората." (Н. Бердяев, "За робството и свободата на човека", стр. 220). А чистото разбиране на идеята на Маркс е точно това, социализиране всецяло, всепроникващо, изпълващо духа и човека като такъв. Това е бягство от личността, бягство от субективността в пространството на външното, където единственото, което човекът винаги ще намира е робство. "Въздигането на човека трябва да е преди всичко духовно, а материално на човек е нужно не толкова да се въздига, колкото да се изравнява." (Пак там, стр. 219) Така че нека да е социализъм, но персоналистичен.

    Отговори

    Напиши коментар

    Откажи

Напиши коментар

Откажи