- Автор: Рени Нешкова
- 10 Sep 2020
- 196
- 22
„За да опознае човек БНР днес, трябва да е чел „Замъкът“ на Кафка“. Това казва Милчо Левиев. Изказването му е от края на миналата година и се отнася до радиото такова, каквото е днес.
<p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/49997_UQQyeLKxmjbC1GdH7AaQ05Tbg2nBzN.jpg" style="height:328px; width:500px" /></p>
<p> </p>
<p>Не е прав обаче големият музикант. За да опознае човек БНР, достатъчно е да е поработил в тази национална медия, да е бил ентусиазиран да направи нещо и да е контактувал с Георги Лозанов служебно. Този статут притежават журналистите Кин Стоянов и Емил Янев, които със сигурност са чели Кафка, но са се запознали с абсурда от личен и професионален опит.</p>
<p>„В България не разстрелват журналисти – само им отнемат правото да упражняват професията си“, казват самите те. Защото точно това се случва с тях.</p>
<p>През 2014 г. ръководството на БНР, оглавено от възпитаника на ВИФ „Георги Димитров“ Радослав Янкулов, спира без всякакви мотиви и обяснения всички предавания на Екип „Инфохолици“ на журналистите Кин Стоянов и Емил Янев. Защото са слаби и нямат рейтинг? Напротив!</p>
<p>За шестте години в радиото те имат девет награди – три награди „Сирак Скитник“, две награди от медиамикса в Албена, наградата Mtel Media Masters, наградата „Димитър Пешев“ за верска и етническа толерантност, номинация за Берлин, където е световният „Оскар“ за радио и т.н. И четирите предавания на журналистите са били с рейтинг, по-висок от средния на Радио София, и с над 15 000 посещения в сайта.</p>
<p>Съвсем естествено и както повелява законът, те потърсили професионална оценка по казуса от СЕМ. Председателят Лозанов им изпратил „стилен“ по думите им отговор, но иначе образец на чиновническото творчество. В него се казва, че СЕМ „не може да не уважи“ решението на Програмния съвет на БНР да спре „авторските изяви“ на двамата журналисти. Не се били вписвали в концепцията, която трябвало да бъде „младежка“, каквото и да означава това.</p>
<p>Но всъщност очевидно става дума за това, че Кин и Емил не се вписват в личната „концепция“ и „принципи“ на ръководството на радиото. „Знаменитият Граучо Маркс се шегува така: „Това са моите принципи! Ако не ви харесват, имам и други“. Отвъд шегата прозира най-кратката и артистична формула на конформизма. Безсмъртна, за съжаление“, констатират двамата от „Инфохолици“.</p>
<p>Но ето малко предистория. Председателят Гого Лозанов неведнъж е участвал в предаванията на Кин и Емил като един вид съмишленик. Развива концепции за програмното финансиране на обществените медии, които звучат като нова ера в професията. Как всичко ще се разпределя според това какъв обществен смисъл и тежест имат предаванията и прочее. Не може да му се отрече на Гого Лозанов сладкодумието. Макар и повече „сладко“, отколкото „думие“.</p>
<p>Лозанов е и единственият посветен, когато шефовете на БНР тръгват да спират предаванията. За двамата журналисти се застъпват големият съвременен художник проф. Николай Майсторов и съпругата му Стела Димитрова-Майсторова. Когато преди година инфохолиците представят международния фестивал на съвременната клавирна музика „Пианисимо“ – дългогодишна рожба на Стела Майсторова, музиката, която тя донася и пускат, се оказва страшна обида и нечувана мерзост за новия директор на Програма "София" Митко Димитров, доведен от Янкулов в БНР направо от Генщаба на българската армия. Митко Димитров е колекционер на дипломи, сред тях и докторат от Библиотекарския, неговото ухо не е привикнало с подобна музика, обажда се в студиото, нарежда да прекъснат музиката, заплашва с глоби звукорежисьора и музикалния редактор, да не говорим за водещите инфохолици.</p>
<p>Съпрузите Майсторови заедно с Кин отиват при председателя Лозанов да обсъдят нещата, а той малко след това вдигнал телефона и разказал на Янкулов за цялата среща. Ама не като информация и опит да се разбере случаят от двете страни, а повече като донесение. Защото им е казано в прав текст, че са им спрели предаванията, понеже ходят „по инстанциите“. Официално обаче причината е, че не се вписват в замисъла.</p>
<p>И тогава някак нещата си идват на мястото и става ясно как така председателят на СЕМ успява да се задържи в СЕМ цели 12 години, повечето от които като шеф. Той е издържал изпита да не създава неприятности на силните на деня, да вдига рамене, когато се налага, и да защитава „концепциите“ на когото трябва.</p>
<p>„Как ще занимавате вие Георги Лозанов с вашите работи?“, питал Янкулов. Все едно Георги Лозанов е свети Петър, ядосват се двамата: „Ние не сме ходили при него да хленчим и да мрънкаме, ние търсехме оценка за нашите предавания, а не ходатайство“.</p>
<p>И като спират предаванията, започват да звънят хора и да се интересуват защо. Веднъж Кин срещнал бившия президент Петър Стоянов и му споделил за покушението срещу предаванията им, а той се обадил да пита Стефан Димитров каква е тази работа. Димитров обаче побързал да доложи на Янкулов, че се обаждал Стоянов. Янкулов ги вика, за да ги уведоми, че само от канцеларията на римския папа не са му се обаждали. Малко по-късно праща члена на управителния съвет Калин Катев да им съобщи, че ако още някой се обади, ще бъдат уволнени. Ако някой не е забелязал, годината е 2014, мястото е централна българска медия. Но прилича на 1952 г. в кабинета на главния на „Работническо дело“, нали? Страх и мизерия, такава е атмосферата! Който не слуша, няма да яде!</p>
<p>Някъде в дълбокото задкулисие някой дърпа конците на една от най-старите, популярни и особено важното - национални медии, издържаща се от бюджета, тоест от всички ония, които искат да слушат нещо добро и смислено, а не „младежко“, „старешко“, „дамско“ или „футболно“.</p>
<p>Може би е случайно, а може би не е, но Лозанов си е забранена тема за медиите, контролирани от една медийна империя. Какво трябва да ни говори това? Но каквато и да е позицията на шефа на СЕМ по случая с Кин и Емил, той е отговорен за целия този климат, дори за изпадането на България по отношение на свободата на словото на 106-о място. Тези хора от СЕМ би трябвало да са поне малко разтревожени.</p>
<p>Промяната в Закона за радио и телевизия, която предвижда да има принцип на ротация и председателят да се избира за една година, звучи малко комично, ако се погледне светата практика. А тя е, че Георги Лозанов отново е избран за председател на СЕМ.</p>
<p>Кин Стоянов и Емил Янев изпратиха писмо до свои колеги по този повод. Публикуваме го, както се казва, заради непреходната стойност на казуса „избор на председател на СЕМ“.</p>
<p><strong>Писмо до колега</strong></p>
<p>„Георги Лозанов ще бъде председател на Съвета за електронни медии за шести мандат. Това реши регулаторът на заседанието си във вторник. Лозанов беше подкрепен единодушно от всички трима присъстващи...</p>
<p>След като беше избран през 2010 г., Лозанов лансира идеята съставът на СЕМ да бъде намален от девет на пет души. Малко след това парламентът гласува бързи промени в Закона за радио и телевизия.“ Виж: <a href="http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2015/03/31/2502390_georgi_lozanov_beshe_preizbran_za_predsedatel_na_sem/">http://www.capital.bg/biznes/media_i_reklama/2015/03/31/2502390_georgi_lozanov_beshe_preizbran_za_predsedatel_na_sem/</a></p>
<p>Двама от гласувалите членове на СЕМ Анюта Асенова и Анна Хаджиева са с изтекъл мандат. Законът за радио и телевизия го позволява. Народното събрание и президентът на републиката вече месеци наред не излъчват своите нови представители в съвета.</p>
<p>Освен председател на СЕМ доц. Лозанов е и председател на Българската медийна коалиция – сдружение, в което членуват и медии, на които председателят на СЕМ Лозанов е регулатор. Законът го позволява.</p>
<p>Двоякият председател Лозанов е и автор в периодичните мониторинги на Фондация „Медийна демокрация“ за състоянието на българските медии. Сиреч наблюдаваният се самонаблюдава. Законът позволява и това триединство – СЕМ-БМК-„Медийна демокрация“.</p>
<p>Но както вече видяхме, Законът за радио и телевизия позволява на президента и парламента да не упражняват правомощията си по закон.</p>
<p>Какво становище е изразил конституционният съдия Румен Янков за възможността да се упражняват правомощия след изтичане на мандат още през 2006 г.:</p>
<p>„1.1. Кое е основанието Конституцията да определя период от време, след изтичането на който властта не може да бъде упражнявана?“</p>
<p>По правило демократическите тенденции, осъществявани при стремежа към власт, са средства за постигане на успех и щастие за всички. Наред с това историята е показала, че човешката личност след определен период от време престава да осъществява по-високи ценности . Самолюбивият интерес, присъщ на човека на власт, е да дава предимство на собственото си желание за значимост и по правило е склонен да залага делото в името на властта. След време ,,тя става цел на естествените му егоистични импулси”. В крайна сметка човешкият опит е показал, че трайното упражняване на власт от едно лице може да има за последица постигането и на негативни резултати.</p>
<p>Тези в общи линии са основанията Конституцията да определя различни по време периоди от време, през които властта може да бъде упражнявана от едно лице. Като най-сериозна гаранция срещу поменатите негативни тенденции животът е показал, че това е подмяната.</p>
<p>1.2. Допуска ли Конституцията тези срокове да бъдат продължавани или скъсявани със законови нормативни актове?</p>
<p>Реализмът на здравия разум поставя изискването нещата да се възприемат такива, каквито са. Цифрите са закодирани в съзнанието на човека. Те не могат да бъдат четени по друг начин – при тях не може да се разсъждава извън обема на понятието, че срокът е този, който е посочен в Конституцията. В тази връзка може да се постави и реторичният въпрос – след като никой не може да приеме, че тези срокове не могат да бъдат скъсени, на какво основание да се приеме, че те могат да бъдат удължавани? „</p>
<p>На практика Народното събрание и Президентът на републиката улесниха избирането на Георги Лозанов за шестия му мандат като председател на СЕМ, след като не упражниха навреме правомощията си по Закона за радиото и телевизията да обновят състава на медийния регулатор и по този начин да създадат конкурентна среда при избора на председател.</p>
<p>Навремето Бойко Борисов подари на Путин при посещението му в България каракачанска овчарка. Не е ли време с цел подобряване на обтегнатите българо-руски отношения да изпратим доц. Лозанов в Москва, за да съветва Путин как да се радва на шест мандата.</p>
<p><em>С това писмо Екип Инфохолици – Емил Янев и Кин Стоянов се обръщаме към колегите журналисти у нас с въпроса имат ли отношение изнесените по-горе факти към това как България се смъкна до 106 място по свобода на словото, изпреварена от Уганда и Непал?</em></p>
<p>Моля, отговорете ни, дори за да изразите несъгласието си с това писмо!“</p>
<p>Журналистическата гилдия, която рядко е единна поради определени специфики, би трябвало да изрази съгласие или несъгласие по този казус или да постави друг въпрос, но във всеки случай да заяви поне някакво мнение.</p>
<p><strong>Ето част от имената, които подкрепиха писмото на журналистите:</strong></p>
<p><strong>Подкрепям разширяването на територията на предаванията, които се занимават с духа в националния ни ефир!</strong></p>
<p><em>С надежда: Валентин Ганев, актьор</em></p>
<p><strong>Да. Подкрепям!</strong></p>
<p><em>Павел Васев, директор на Народен театър „Иван Вазов“</em></p>
<p><strong>Да! Да! Подкрепям!</strong></p>
<p><em>Теди Москов</em></p>
<p><strong>Това е пълно безумие!!! Посегателство върху известни творци, които в тази нечувана духовна криза се борят за запазване духовността на изявените български творци – артисти, певци, световноизвестни учени, лекари и хора в неравностойно положение. Всичко, което тези двама мохикани направиха, остава в Златната ракла на БНР за идещите след нас. Няма да се учудя, ако бъдат изтрити тези безценни записи, както стана с Милчо Левиев, когато го обявиха за невъзвращенец. Да живее бездуховността и чиновниците й!</strong></p>
<p><em>Академик Николай Николаев</em></p>
<p><strong>Убеден съм в това!</strong></p>
<p><em>Асен Шопов</em></p>
<p><strong>Напълно ви подкрепям!</strong></p>
<p><em>Мая Новоселска</em></p>
<p><strong>Подкрепям и предаванията ви, и творческите ви умения!</strong></p>
<p><em>Живка Ганчева</em></p>
<p><strong>Смятам, че нищо освен расовата, класовата и политическата омраза в България няма място в нашите медии. Подкрепям и се подписвам.</strong></p>
<p><em>Георги Борисов, поет, издател на сп. "Факел" и главен драматург на Народния театър</em></p>
<p><strong>Свободата на словото е всичко, което имаме. Отнемат ли го, оставаме без душа. Подкрепям предаванията на Екип "Инфохолици"!</strong></p>
<p><em>Виктор Лилов (Black Flamingo Publ.)</em></p>
<p><strong>Предаванията на журналистите от БНР Емил Янев и Кин Стоянов ме правят щастлив! Моля, не ни огорчавайте и не накърнявайте достойнството на радиослушателите, които ще се почувстват по-самотни без тези предавания!</strong></p>
<p><em>Стоян Алексиев, актьор</em></p>
<p><strong>Участвал съм няколко пъти във форматите „Трамвай по желание“ и „Часът на инфохолиците“ на екип „Инфохолици“ – предавания за култура, каквито по принцип са рядкост в българските медии. В тях сме развивали сюжети и теми за театъра, за живота и за събития от артистичните среди. Това, че предаванията на екипа бяха свалени, свидетелства единствено за отношението на ръководството на БНР към изкуството и културата.</strong></p>
<p><strong>Тъй като разбрах, че предаванията на Емил и Кин са спрени с мотива, че не се вписват в младежкия облик на програма „Радио София“, мога да кажа личното си мнение: много млади творци като мен намираха истинска обществена трибуна именно когато тези предавания съществуваха, и те поддържаха един смислен и необходим диалог с младите български актьори и с интелигенцията като цяло. Принципно не е лошо да се обясни какво точно се разбира по същество под младежка програма, защото образованите млади хора се нуждаят преди всичко от качествен публичен диалог.</strong></p>
<p><strong>Жалко е, че в днешно време обществените медии бягат от своята основна функция – да налагат и защитават високи културни критерии.“</strong></p>
<p><em>Ованес Торосян - актьор</em></p>
<p><strong>Подкрепям! </strong></p>
<p><em>Георги Кадурин</em></p>
<p><strong>Не само скандалното спиране на „Трамвай по желание“, но дори упражняването на явна или скрита цензура върху подобни предавания – нещо, което видяхме и по повод стоте години българско кино – е рециклиране на стари и до болка познати тоталитарни практики.“</strong></p>
<p><em>Анжел Вагенщайн</em></p>
<p><strong>Напълно ви подкрепям!!!</strong></p>
<p><em>Дочо Боджаков</em></p>
<p><strong><em>Привет, уважаеми колеги! С разочарование посрещнах новината, че предаването на Кин и Емил “Трамвай по желание“ е свалено от ефира на БНР! Културна територия, която срещаше слушателите ви с постиженията, мислите, мъдроста, идеите за възвишено и “неземно“ на много изявени български творци! Един ефир, воден от двама страстни любители на изкуството и културата ни.</em></strong></p>
<p><em>Касиел Ноа Ашер, актриса, режисьор, сценарист </em></p>
<p><strong>Да! Подкрепям ви! Не на бездуховността!</strong></p>
<p><em>Анастасия Ингилизова</em></p>
<p><strong>Всяко издание от предаването бе златна страница от„Златния</strong></p>
<p><strong>фонд“ на Радиото. Спирането му е посегателство върху културата ни,</strong> <strong>върху възможността Българското национално радио да изпълнява основната си функция като национална медия, а именно да съхранява културната ни памет. Да продуцира култура. Спорт и новини имат всички</strong> <strong>медии. Но културата е приоритет и задължение на националната медия.</strong></p>
<p><em>Георги Новаков, актьор от театър „Народна армия“</em></p>
<p><strong>Успех!</strong></p>
<p><em>Елин Рахнев</em></p>
<p><strong>Подкрепям предаването. Удоволствие е човек да разговаря с интелигентни водещи в студиото.</strong></p>
<p><em>Ириней Константинов, актьор, директор на Театър "София"</em></p>
<p><strong><em>Изненадан съм от спирането на "Трамвай по желание"!</em></strong></p>
<p><strong>Нестандартна рубрика, която среща слушателите с колоритни личности, имащи принос в развитието на съвремената ни култура и изкуство.Творци, които непринудено водят диалог за миналото, настоящето и бъдещето с неподправена истинност, чувство за самоирония и критичност. </strong></p>
<p><strong>И докато спонтанно пиша тези няколко реда, чувството ми на изненада преминава в огорчение.</strong></p>
<p><em>Кирякос Аргиропулос</em></p>
<p><strong>Да! Подкрепям ви напълно!</strong></p>
<p><em>Георги Мамалев</em></p>
<p><strong>Напълно подкрепям!</strong></p>
<p><em>Нона Йотова</em></p>
<p><strong>Отвратен и уморен съм да виждам как дори от държавните медии гонят и унизяват всичко, което е свързано с духа. Медиите са завладени от манекенки, блондинки, бойци с няколко М пред името им, футболисти, които не играят на терена, а по баровете, лошо пеещи силиконки и т.н. Държавните медии са именно такива, та да издържат на натиска на пазара, а не да се влекат смазани и безпомощни в коловоза на пошлостта. Спирането на вашето предаване е безобразие. Няма ли ръководство в БНР, което да си дава сметка за своята мисия в тези тежки и тревожни времена. </strong><em>Никола Вандов, драматург в Сатиричен театър „Алеко Константинов”</em></p>
<p><strong>Имате пълната ми и безрезервна подкрепа! Ефирът има нужда от вас! </strong></p>
<p><em>Александър Воронов, актьор</em></p>
<p><strong>Днес единственото предаване за театър „Без маски“ се реализира всеки понеделник по „Алма матер ФМ класик“ от моя СЛЯП приятел, журналиста Йордан Георгиев. Не е ли време Българското национално радио ДА ПРОГЛЕДНЕ и да възстанови „Трамвай по желание“?</strong></p>
<p><em>Боян Папазов, драматург</em></p>
<p><em>Вели Чаушев</em></p>
<p><strong><em>Питате, момчета, имало ли е полза от вашия „радиоформат“? В жълтокафявата буйна река на медийното бръщолевене може би някой ден някой ще отсее златни зрънца – образ, мисъл, идея, прозрение – и това ще е ползата; затова не бива да се спира никой поток към тази река, господа и другари.</em></strong></p>
<p><em>Руси Чанев, актьор</em></p>
<p><strong>Към подписката се присъединиха и участниците в дискусията в СБЖ, както и публиката при представянето на книгата на Емил Янев "200 имена, които промениха света" в Унгарския културен институт на 24 ноември 2014 г. Сред тях са Мая Вапцарова, Иво Инджов, Пауляна Новакова, Величко Хинов, Вихра Баева, Иво Хаджимишев, Кирил Кавадарков, Красимир Минев, ген. Тодор Бояджиев, Латинка Петрова, Емил Андреев, Весислава Антонова, Иван Кулеков, Яница Радева, Зорница Илиева, Божидара Цекова, Донка Петрунова, Мара Чапанова, Цветан Томчев.</strong></p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
<p> </p>
