Дава ли Радослав Янкулов комисиони от получаваните европари?

В продължение на седмица в „Денят започва с култура“ по БНТ всекидневно се изреждаха интелектуалци да громят Слави Бинев с патоса на българските писатели, що навремето заклеймиха Солженицин, без да са чели „Архипелагът Гулаг“. Какъвто и да е, Слави си е автентичен и това качество не може да му се отрече. Но съдбата ни е отредила да живеем сред имитатори. 

Дали не е имитация коалиционният партньор на Слави, евродепутатът Джамбазки? Той сега се сети да скача като книжен тигър срещу липсата на предавания за сънародниците ни в чужбина по Радио „България“ от програмите на БНР. Като забрави, че това посегателство и колко още безобразия бяха благосклонно допуснати от коалиционната партньорка, ГОРД-ата, попаднала в парламента от политическата формация на Слави Бинев и изместила го като председателка на комисията Поли Карастоянова. И тъй като Поли нищо не разбира нито от култура, нито от медии, започна да прави това, от което разбира – да кокетира с шефовете на националните медии и регулаторите. Като истинско момиче на кариерата.  Така Карастоянова проспа не само ликвидацията на средновълновите предаватели, но и практическата ликвидация на Радио „България“, което беше сведено до юбилеен хартиен лист с незнайна периодика, отпечатван, за да бъде разпространен тук-там из посолствата ни. Да върне радиоразпръскването към технологията на Гутенберг е способност единствено на безобразник като гендира Янкулов.

Когато в пряк ефир по телевизия „Скат“ Екип "Инфохолици" пряко запитахме Поли Карастоянова защо бави избирането на представителя от парламентарната квота в Съвета за електронни медии, тя отвърна, че тази работа трябва добре да се обмисли. Изглежда, че мисленето е дейност неприсъща за председателката на комисията, след като и евровойводата Джамбазки също зададе въпроса как така двама членове на СЕМ участват в заседанията, когато след някоя и друга седмица ще удари една година, откак са им изтекли мандатите. Въпрос, който нашият екип отправи пред всички народни представители и президента на републиката в едно Писмо до властта от пролетта. През изтеклата година Екип "Инфохолици" свикахме пресконференция, организирахме дискусия в Съюза на българските журналисти, подготвихме анализи по темите и проблемите на обществените медии, които се обсъждаха на тези форуми. Резилиадата, в която се превърна управлението на гендира Янкулов, бе предвидена в тези текстове. Анализите бяха изпратени до всички членове на Комисията по културата и медиите и можеха да дадат сериозно основание за парламентарен контрол за редица радиобезобразия. Но всичко потъна в опитите на Поли добре да обмисля.

Така че, г-н Джамбазки, Вашата коалиционна партньорка г-жа Полина Карастоянова не е истински председател на Комисията по културата и медиите в 43-тото НС. Тя е една имитация.

Имитация на регулатор е и председателят Лозанов. Георги Лозанов, който разбира либерализма единствено като усилие да бъдеш удобен всекиму. Той така и не откри основание СЕМ да разгледа предсрочното прекратяване на управленския мандат на гендира Янкулов. Явно не е мотивиран. Да се чуди човек какви основания е намерил в „концепцията“ на гендира, та да гласува за него. Изглежда е бил сериозно мотивиран.

Но когато става дума за имитатори и имитации, безспорно Радослав Янкулов е имитация на имитацията. Като гендир на БНР Радко постигна своеобразен личен рекорд. Винаги, когато е заемал ръководна позиция, той така е оплесквал нещата, че са го прогонвали с гръм и трясък. В БНР също оплеска всичко, но засега си стои в кабинета. Целият скандал около Радио „Кърджали“ беше предизвикан от безпросветното му началническо поведение. А сега като посредствен интригант се опитва да прехвърли вината върху управителния си съвет и предишни ръководства на Радиото. Повече за свещената простотия „първо гаражно радио“ прочетете в "БНР ХИЧ НЕ Е ДОБРЕ"

„Как ме мъчи всеки ден тоз въпрос трагичен, хем да бъда откровен, хем да бъда симпатичен“.

Тъй като председателят Лозанов очевидно се измъчва от хамлетовския въпрос ще се отърве ли тихомълком от напастта Янкулов, или тя шумно ще го затрупа, ние ще му дадем приятелски съвет. Студия "Трансмедия" се обърна с искане по Закона за достъп до обществена информация, за да научи получавали ли са служители на БНР комисиони за това, че в изпълнение на трудовите си договори и длъжносттните си характеристики са осигурявали средства от европейските програми за БНР. Ще не ще, Янкулов ни изпрати Скала за размерите на комисионните възнаграждения, изплащани в „Дирекция реклама и маркетинг“ за сключените от тях договори за излъчване на търговски съобщения и/или за спонсорство в програмите на БНР.

Излиза, че Радослав Янкулов третира привлечените от реклама на търговски дружества пари наравно с привлечените по европейските програми средства. Само че Законът за публичните финанси третира европейските средства като бюджетни – чл. 11 „(2) Разпоредители със сметки за средства от Европейския съюз са ръководителите на бюджетни организации или други длъжностни лица в качеството им на органи за финансово управление и контрол на средства от Европейския съюз и/или бенефициенти на съответните средства.“ Какво излиза? Че едни служители по трудово правоотношение в БНР веднъж получават заплатите си от бюджетната субсидия, която парламентът гласува на БНР. Втори път тези служители прибират комисиона за това, че работата им е Радиото да получава европейски пари, които имат статута на бюджетни средства. И колкото е по-голяма сумата, толкова е по-висока комисионата. По силата на тази логика гендирът Янкулов и неговата команда трябва да гласуват всяка година при приемането на бюджета на БНР служителите от финансовата дирекция да получават комисиони върху сумата на одобрената бюджетна субсидия.

До април тази година един кръг от приближени до ръководството служители, чиито имена Янкулов не пожела да разкрие, са получавали комисиона 18% за суми над 10 001 лева. След като през същия месец Янкуловата команда отне 40% от доходите на работещите в БНР и сложи началото на протестите, взеха, че скромно намалиха комисионата на 15%. Което означава, че ако се водим от сътворената гротеска, това означава, че при осигурена от бюджета годишна издръжка в размер на 40 милиона лева някой трябва да прибере 6 милиона комисиона. Много преди всички писахме и за това.

И ако това не е достатъчно основателен мотив в СЕМ да започне процедура по предсрочното прекратяване на управленския мандат на Радослав Янкулов и неговия управителен съвет, то явно членовете на Съвета за електронни медии са били много силно мотивирани при избора им, каквото и да говорят сега.

Какъв може да бъде полезният ход, ако все пак СЕМ се окаже имитация на регулатор и не предприеме нищо?

Студия "Трансмедия" се обърна към Администрацията на Министерския съвет, за да попита получавало ли е БНР пари по европейски програми от лятото на 2013 г. до наши дни. Отговориха ни, че Администрацията на Министерския съвет има два договора с БНР, финансирани по линия на Оперативна програма „Техническа помощ“. Общата стойност на договорите е в размер на 199 888 лева, платени за предоставяне на програмно време. Средствата по договорите, сключени между Администрацията на Министерския съвет и Българското национално радио, се превеждат по сметка на БНР в Българската народна банка.

Това ще рече, че средствата по оперативната програма следва да се третират като бюджетни средства. Тъй като те са постъпили преди април тази година, ако за тези средства е заплатена комисиона по скалата, приета от УС на БНР, тя следва да е в размер на 29 983 лв. Изчисленията правим според предоставените ни от Радослав Янкулов документи. Изплащането на подобна комисиона можем да разглеждаме като длъжностно присвояване на средства от фондове, принадлежащи на Европейския съюз или предоставени от Европейския съюз на българската държава. По същия начин биха могли да се третират комисиони, изплащани за средства по европейски програми, които отделните министерства са превеждали на БНР.

Достатъчно е премиерът да нареди на Инспектората на Министерския съвет да извърши проверка и ако предположенията ни, базирани върху отговора на Радослав Янкулов, се потвърдят, тук може вече да се сезира прокуратурата. Ако тези предположения не се потвърдят, излиза, че гендирът Янкулов вместо достъп до обществена информация ни е осигурил достъп до подвеждаща информация.

Ще предприеме ли този ход министър-председателят, или всичко в тази държава е имитация?

И докато очакваме отговора на този въпрос, нека припомним на нашите читатели една анкета от секцията ни Диалог.

 Статията е публикувана в http://transmedia.bg/650