Тони Спасов: В СУ има добри специалисти, диалогът е малко

На 17 ноември 2015 г. един измежду професорите Тони Спасов и Анастас Герджиков ще оглави Алма Матер за следващите четири години. В две последователни издания видеоформатът „Инфохолиците в действие“ на сайта „Студия Трансмедия“ ви представя кандидатите за най-авторитетния пост в българското образование – ректор на Софийския университет „Св. Климент Охридски“.

Първото интервю бе с проф. Тони Спасов. Неговата научна кариера започва през 1984 г. в Химическия факултет на Софийския университет, където той защитава всички академични титли до професура през 2005 г. От 1999 г. до днес оглавява катедрата по "Приложна неорганична химия“. Между 1999 и 2002 г. е зам.-декан на Факултета по химия и фармация на СУ, а от 2008 до средата на 2015 г. изкарва два последователни мандата като декан на факултета. Специализирал е в Дортмундския университет и е гостувал като изследовател и лектор в университети в Англия, Испания, Германия и Австралия. През 2012 г. Спасов става член-кореспондент на Българската академия на науките.

Тони Спасов и Емил Янев

Студия Трансмедия: Нека започнем от сегашното състояние на СУ, който се управлява все още от една значителна фигура в нашия живот – научен и не само, проф. Иван Илчев. Самият вие казвате, че той е човек, достоен за уважение, с много висок морал и лични качества. Все пак обаче какво му трябва от тук насетне на нашия университет?

Тони Спасов: Да, университетът продължава да бъде и в момента национално отговорната институция за високо качество във висшето образование, за силна наука и световните критерии за наука са покрити в много от областите и реализацията на нашите специалисти – бакалаври, магистри, доктори, в повечето от специалностите е много добра. Тоест университетът изпълнява основните си функции на институция, създаваща ново знание, което предава на младите хора, и също така е важна част от българската интелигенция – с всички научни, образователни програми и дейности. Така че в момента университетът си е в едно добро здраве, обаче е нужно, тъй като се променят световните условия – ние се конкурираме със световните университети както за студенти, така и в научната си дейност, поради което е време да се ускори темпа на развитие на СУ във всяка една от неговите дейности. Аз бих поставил акцент върху това: иницииране от бъдещото ректорско ръководство на едно ускорено развитие – както на образователната, така и на научната дейност.

С. Т.: Влиза ли в това разбиране един интелигентен натиск върху изпълнителната власт за увеличаване на средствата за университета и за висшето образование изобщо?

Т. С.: Определено да. Има специалности – и педагогически, и природни, и други, които са системно недофинансирани от много години и това може да се докаже: знае се точно какви са разходите и това не са разходи за заплати на много преподаватели, това са разходи за всичко останало – за материално-технически условия за провеждане на обучението. Но освен този минимум, който трябва да осигури държавата, а аз съм съгласен, че държавата трябва да осигури минимума – заплати на преподавателите и служителите и средства за поддържане на материалната база – сгради, лаборатории, зали и т. н. От тук насетне обаче ние трябва да мислим за повишаване на приходите в университета, извънбюджетни приходи. Това не е невъзможно, но иска голяма мобилизация на най-вече човешки ресурси, на човешкият капитал на университета. А тази мобилизация е трудно нещо. Аз успях да помогна тя да се осъществи в един от големите факултети на СУ, но преходът факултет - университет леко ме плаши, тъй като, бидейки много различни, а това се вижда в нашите спорове на академичен съвет или между декани, ние много трудно стигаме до консенсус дори за очевидно необходими за целия университет неща.

С. Т.: Ще стигнем и до магическите думи „европейски програми, проекти, фондове“ и възможностите те да бъдат използвани, но преди това да изчерпим въпроса за възможната симбиоза между бизнеса и университета, защото в Щатите, и не само там, това се практикува масово и основната част от издръжката идва от корпоративния сектор, бизнесът инвестира във висшето образование и поръчва това, което му е необходимо.

Т. С.: Точно така. У нас го виждам на няколко нива. Все още има много какво да се направи, за да се оптимизират, променят учебните планове и програми, особено за магистърска степен, също докторантските програми, но те да бъдат създавани заедно с бизнеса. В България, колкото и да не е силно развит индустриалният сектор, въпреки всичко имаме големи предприятия, и чужди фирми присъстват у нас, те имат интерес да участват, когато се предлага една учебна програма, един учебен план. Много модерни в последно време в цял свят са т. нар. интердисциплинарни учебни планове. Едни от най-търсените специалисти в момента са тези, които са на границите между класическите науки, те са атрактивните специалисти, те много по-лесно биха намерили реализация и ние трябва в тази посока да се ориентираме. И на трето място, казахте, корпоративни програми, пакети от програми биха могли да бъдат предлагани от представители на университета дори в по-общообразователен план: служителите на фирмите се радват, когато им предлагаме една по-богата култура дори по фундаментални дисциплини, и това вече се практикува. Те влизат в академичните среди, вече шест семестъра го правим с фирма „Актавис“, една от най-големите фармацевтични компании. По 20-30-40 човека присъстват и се срещат с академичните условия, които вече са позабравили или изобщо не са били в тях, и запознаването на този тип слушатели с една популярна наука, но наука – в никой случай не става дума за елементарни познания – ги стимулира да бъдат по-активни и на своето работно място – да задават повече въпроси, самите те да мислят дори когато изпълняват по-прости операции, по друг начин се отнасят и към управлението, с хората, които отговарят за интересите на фирмата. Тоест създава се една култура, едно отношение.

С. Т.: Тук ключовият въпрос е не какво, а как. Как ще стане това, какви са способите това да се случи и как са подредени приоритетите на проф. Спасов при едно евентуално управление на СУ?

Т. С.: Точно така. На първо време, за съжаление, трябва да се почне от една финансова стабилизация. Преди да говорим за нея обаче, трябва да се види какви са основните разходи в университета. Без подозренията, че има нещо нечисто, те трябва да станат много ясни, прозрачни за всеки, който се интересува – във и извън университета. Абсолютно трябва да е ясно, че основните разходи отиват за това, това и това. Тъй като ние дълго време основни нужди не покриваме със средства, например рефинансиране, ремонт на лаборатории, оборудване, имаме най-успешните природни факултети в цяла България, които се финансират изцяло от проектна дейност, често пъти на ръба на позволеното. Така че трябва да се види за какво се изразходват тези 10–15 милиона, които можем да наречем по някакъв начин свободни пари, тъй като всичко останало е целево – заплати, стипендии, проекти – те са целеви. Това трябва да е ясно. Тогава бъдещият ректор, ако това съм аз, ще може да направи някаква стратегия и с помощта на икономист, финансист да се мисли за някаква инвестиционна програма.

Виж пълния текст - тук