- Африка заема маргинално място във вашата книга. Защо?
- За да се наблюдават неравенствата, са нужни данни за доходите и данъчната система. Досега впрочем разполагаме с числа само за Южна Африка и няколко други страни, по-точно от Магреба за колониалната епоха. Но за последния период сме изправени пред истински проблем с достъпа до данни, който е свързан с по-генералния въпрос за прозрачността и демокрацията.
Единствените налични елементи, за да изследваме Африка, са анкетите за бюджетите на домакинствата. Те често подценяват реалността, най-вече при високите доходи. Въпреки това, картината, която имаме, е за много високо ниво на неравенствата, близка до тази, която откриваме в Латинска Америка.
- Как може това високо ниво на неравенствата да възпрепятства развитието?
- Дълго време сред икономистите на развитието бе на мода идеята, че един силен растеж ще позволи след известно време по естествен начин да се ограничат неравенствата. Ние знаем, че това не е вярно. Нашата работа в частност показа, че намаляването на неравенствата е свързано с данъчни и социални политики, а не с “естествена” еволюция.
Африка, чието население би могло да се увеличи четворно до края на века, ще трябва да се справя с уникални предизвикателства. Но тя може да се поучи от опита на други страни. За развитието е необходимо известно ниво на социално равенство, защото държавата трябва да може да финансира достъпа до образование и здравеопазване за голям брой хора. Не само за малък елит. Много силните неравенства водят впоследствие до политическа нестабилност, която разрушава всяка перспектива за развитие.
- Данъчните системи не позволяват днес да се финансират тези основни услуги на висотата на нуждите.
- Африка дълго време е била опитно поле. Плановете за преструктуриране, наложени от международните финансови институции през 80-те и 90-те г., доведоха до дискурс на очерняне на държавата, който съществува и днес. Впрочем държавата има нужда от средства, за да изпълнява своята мисия. Нито една страна не е успяла по пътя на своето развитие, едно от условията за което е наличието на успешни образователни и здравни системи, удържайки само 10 до 15 на сто от Брутния вътрешен продукт (БВП) за приходите на държавата. В развитите страни данъците представляват 30 до 50 на сто от БВП. Очевидно е, че тези приходи трябва да бъдат управлявани добре.
- Вие сте много критичен по отношение на ролята, която могат да изиграят чуждестранните инвеститори във финансирането на африканските икономики.
- Не става дума да се поставят на разглеждане печалбите от отварянето, което е един от ключовете към успешна стратегия за развитие, а да се запитаме за формата, която то трябва да приеме. Успешните практики през последните десетилетия, а именно в Азия, подсказват, че по-скоро търговското отваряне, отколкото необузданото отваряне към капиталовите потоци, играе най-положителна роля в растежа. Отвъд определен праг на инвестициите, финансирани от чуждестранни актьори, отношенията на собственост, на зависимост, могат да станат много трудни за управление. Днес никой не е в състояние да изчисли с точност мащаба на чуждите инвестиции в Африка.
Знаем, че печалбите и приходите, репатрирани от чуждите компании, достигат между 5 и 10 на сто от БВП на страните, което е значително. И тук става дума само за законните потоци, които не включват всички пари, които изтичат към някакъв данъчен рай. Във всеки случай, това е много повече от официалната помощ за развитието. Има лицемерие зад дискурса, който държат на африканците за модернизирането и борбата с корупцията. Често европейските предприятия са тези, които се възползват от непрозрачните данъчни режими. Вместо да си успокоява съвестта с помощ, която често отива да се плати на златни цени на чуждестранни консултанти, Европейският съюз би трябвало да задължи мултинационалните компании да публикуват по-възможно най-ясен начин реализираните печалби и платените данъци.
- В книгата си сочите нарастващата концентрация на богатството с появата на класа от супербогати. Това засяга ли Африка?
- Засега “олигарсите” в Африка са по-скоро китайци или европейци, дори и да се наблюдава появата на африкански. На този континент това отклонение е много по-сериозно, отколкото в развитите страни, които разполагат със социални, образователни институции, позволяващи на социалната фабрика да продължи да работи. Тук отново не правим нищо, за да попречим на тези богатства да избягат в чужбина. Проблемът с неравенството няма да се реши, само ако изпратим на съд по зрелищен начин някои случаи на незаконни доходи. Имаме нужда от финансова и данъчна прозрачност, която е на висотата на залога.
Превод от френски: Галя Дачкова