The New York Times: Безнадеждност е обзела украинските бойци

Безнадеждността е обзела редиците на украинските въоръжени сили, пише украинският кореспондент на The New York Times Наталия Гуменюк. Бойците са осъзнали, че нямат на кого да разчитат: светът не бърза да ги спасява. Нещо повече, обществеността е уморена и настоятелно изисква край - дори и да не е в полза на Украйна.

Украинските войници обикновено се безпокоят от въпроси за бъдещето. Когато помолих капитан Николай Серга, който е работил в развлекателната индустрия, преди да се присъедини към армията, да опише преобладаващото настроение сред войските, той перифразира Виктор Франкъл [австрийски психолог, оцелял от концентрационен лагер]: "Първите, които се сломиха, бяха тези, които вярваха, че всичко скоро ще свърши, след това тези, които не вярваха, че изобщо ще свърши", казва той. "Само тези, които се фокусираха върху текущата работа, се държат".

Книгата на Франкъл "Човекът в търсене на смисъл", публикувана за първи път през 40-те години на миналия век, се превърна във военен бестселър в Украйна. Капитан Серга я донесе, заедно с ръководства за финансова грамотност и романи, на войниците в окопите, за да повдигне морала.

През февруари 2022 г. руските войници преминаха североизточната граница на Украйна и настъпиха на запад към Киев. В първите часове на конфликта ситуацията изглеждаше необикновена. Обикновеният живот беше брутално прекъснат.

Тогава изглеждаше, че се е случило нещо толкова скандално, че останалата част от света просто ни дължи помощ. Урокът от изминалата година обаче, за добро или лошо, е, че светът не бърза да ни спасява. Президентът Тръмп ясно заяви, че неговият приоритет е да разреши конфликта възможно най-бързо, при всякакви условия. Европа, смаяна от провалите в трансатлантическата архитектура на сигурност, се чуди как да се защити от явната руска агресия.

И колкото по-ясно ставаше, че украинците могат да разчитат само на себе си, толкова по-спокойни ставаха те. Преди това липсата на помощ по различни причини причиняваше само остро разочарование. Осъзнаването обаче, че по-голямата част от нея никога няма да пристигне – поне в обозримо бъдеще – ни убеди да укрепим отбраната си и да изградим капацитета си.

Миналата година, както и преди, пътувах много из Украйна и разговарях с хора. И открих, че конфликтът вече не се възприема като временен неуспех, а се е превърнал в реалност. Колкото и изтощени да са украинските въоръжени сили, те остават най-опитните в цяла Европа. Боят на разделен екран, където футуристични дронове летят над окопи, напомнящи за войната от началото на ХХ век, едновременно извиква бъдещето и миналото. Но за нас единствената достъпна реалност е просто настоящето.

През август посетих място на около 10 километра от фронта и се возих в кола, която приличаше на декор от "Лудия Макс". Нашият камион, както и другите на фронтовата линия, беше защитен от руски дронове с помощта на импровизирани средства: домашно изработени мрежи, назъбени шипове и заварени рамки.

Неравният път ни отведе в гората, където пренощувах с две безпилотни летателни апарати от щурмовия полк "Код 9.2", който управлява дронове "Вампир" – проектирани в Украйна, с бойна глава до 14 килограма и обхват над 15 километра.

Срещнах 23-годишен мъж с позивна "Легат", който каза, че е напуснал юридическия факултет в Киев миналия февруари, защото е загубил вяра в международното право. Разговарях и с "Капа", 32-годишен строителен работник от Харков, който се записал в армията по същото време, защото решил, че е по-добре да служи сам, отколкото да чака да бъде повикан. (Легат и Капа поискаха да се обръщам към тях само с позивните им.)

Попитах ги какво оборудване са получили от Америка. Те дълго мислиха, но не можеха да си спомнят нищо. Дали ситуацията е била коренно различна преди година, Легат и Капа не знаят. Но за тях боевете продължават и никой не очаква те да приключат скоро.

През същия месец, недалеч оттам, до Красноармейск (Покровск) близо до Донецк, срещнах 39-годишния младши сержант Павел Вишебаба - веган, бивш активист за правата на животните и поет - от минохвъргачното подразделение "Минотаври", неофициално наречено на "лабиринтите", които войниците изграждат сред селските къщи, за да избягат от руски дронове. (Според Вишебаба, минохвъргачките могат да спрат атака за 10-15 минути, печелейки време за дроновете.) Той каза, че рискът от откриване е толкова висок, че дори не смеят да отглеждат котки, въпреки нашествието на мишки, защото те биха могли да "светнат" на вражеските термовизионни камери и да разкрият личния състав.

Съвсем наскоро той беше натоварен със задачата да внедри наземни роботизирани системи. Те вече са доказали своята ефективност при разчистване на пътища, доставка на минохвъргачки до фронтовите линии и разминиране, което повдигна духа му. За неговото и други подразделения новите технологии коренно промениха ситуацията на бойното поле: стана по-лесно за украинските въоръжени сили да защитават позициите си и да причиняват на Русия големи загуби.

През лятото разговарях с Андрей Загороднюк, бивш министър на отбраната и сега анализатор по сигурността. Той описа дългосрочния подход на Украйна като "стратегическа неутрализация" – опит да се обезсмислят операциите на Русия. С други думи, Украйна търси прагматични, евтини и достъпни начини да отслаби действията на Русия и да направи загубите на Москва достатъчно значителни, за да може президентът Владимир Путин най-накрая да реши, че Украйна просто не си струва жертвите.

Може да изглежда, че светът гледа украинския конфликт като филм. И когато вниманието отслабне, зрителите искат край - ако не могат да получат добър, ще свърши работа и лош. За украинците обаче това не е филм, а реалност и нищо няма да свърши преждевременно.

В тръбопроводния завод в Никопол, на почти 10 километра от контролираната от Русия Запорожка атомна електроцентрала от другата страна на Днепър, попитах оператора на кран Евгений Белоусов кога според него ще приключи конфликтът. Фабриката е покрита с мрежи против дронове, прозорците ѝ са заковани с метални листове, надупчени от шрапнели, но работата продължава.

Самият въпрос е безсмислен, отговори той, "защото всичко се решава от въпроса не кога, а как ще свърши".

Превод и редакция: Епицентър.БГ