Татяна Буруджиева: У нас коалиции се правят поради електорална немощ

<p><strong>- Възможен ли е кабинет след тези избори и има ли някаква опция БСП да участва в коалиция с ГЕРБ?</strong></p> <p>- Според мен ще има кабинет, защото са налице достатъчно възможности в този парламент и не би било редно политическите сили да се откажат от тази отговорност. Струва ми се, че най-възможният вариант е споразумение за коалиция център-дясно с &bdquo;Реформаторския блок&ldquo; и &bdquo;Патриотичния фронт&ldquo;, които са готови да участват в правителство. Другият вариант е правителство на малцинството, което като че ли е предпочитано от ГЕРБ, съставено по техен формат и по техни заявки, и което поне две политически сили &ndash; ДПС и АБВ по-скоро биха подкрепили. И двата варианта биха имали достатъчно подкрепа, за да се сформира един сравнително стабилен кабинет. Казвам &bdquo;сравнително&ldquo;, защото стабилността е под въпрос поради ниската избирателна активност, което ще създава непрекъснато възможности за обструкции, критики, искания, тоест няма да е никак лесно на следващия кабинет, по какъвто и вариант да се състави.</p> <p>Що се отнася до участието на БСП, стана много популярно да даваме примера с Германия, макар че има и други страни с подобни коалиции. Проблемът е, че в Германия двете партии &ndash; лявата и дясната, доста сериозно се отличават като електорална подкрепа от останалите и доста са приближени като резултати. Разбирате, че в нашия парламент, както е избран, ситуацията далеч не е такава. Втората политическа сила в лицето на БСП е с два пъти по-нисък резултат отколкото първата, което не би могло да даде възможност за този тип споразумение и този тип управление, какъвто бе направен в Германия &ndash; с приоритети, които са общи между лявото и дясното. Много трудно може да се намери в България подобен баланс, да оставим настрана, че изобщо не може да се сравнява лидерът на германската десница Ангела Меркел с лидера на ГЕРБ.</p> <p><strong>- Като се абстрахираме от лидерите и резултатите, има ли изобщо някакво общо поле, върху&nbsp;</strong><strong style="line-height:1.6em">което е възможно да се изградят приоритети за общо управление?</strong></p> <p><span style="line-height:1.6em">- Разбира се, че има общи точки. Най-обичаме да говорим в България за националните приоритети, които трябва да обединят всички политици. И националните приоритети всички ги знаем &ndash; приоритет ни е енергетиката като основа на икономиката, макар че виждаме различията в подхода между лявото и дясното; приоритет ни е развитието на икономиката като цяло, но и там виждаме повече различия от последните управления. Здравната реформа е такова поле и там може би по-лесно могат да се намерят общи допирни точки, защото онова, което тръгна да прави предходното правителство по отношение на службата &bdquo;Бърза помощ&ldquo;, не срещна някакви сериозни критики, въпреки че има много сериозни различия за това как трябва да се разпределят парите в тази система. Давам пример със здравеопазването, за да стане ясно, че дори когато има разбиране за здравна реформа, практическите действия на едни или други представители от съответните партии са крайно различни. И при положение, че същите фигури ще бъдат номинирани от едната и другата страна, няма как да се получат нещата, защото в политиката и личностите имат сериозно значение. Важно е да се знае кой ще движи цялата тази система? Тоест казвам, че когато няма равновесие между лявото и дясното, няма го както е в Германия, когато няма политическа култура не само при политиците, но и при гражданите, не може да очакваме желания за политически сравнения, за нормален дебат. Много хубави неща, но практически ми се струват трудно осъществими. Споменах гражданите, защото едно такова управление ще бъде подложено на краен негативизъм и от страна на хора от БСП, и от хора на ГЕРБ. И няма да има гаранция, че двете партии няма да загубят собствените си физиономии и своите привърженици при едно такова управление. Предходното правителство бе съставено с цел да се спасят редица сфери в икономиката и да се подпомогне в социалната политика голяма част от населението. Но виждаме, че не срещна сериозно разбиране от страна на гражданите фактът, че ситуацията е критична и има нужда от подобни действия. Защо да очакваме, че сега обществото ще бъде благоразположено към една подобна коалиция? Позицията на хората също е много важно да се отчита, когато политиците тръгнат да правят едно или друго действие.</span></p> <p><strong>- Явно не беше отчетено какво ще последва след внезапното избиране на Делян Пеевски за шеф на ДАНС?</strong></p> <p>- Същото може да се отключи и при следващо правителство, защото у нас дал Господ личности, срещу които да се обединят редица хора. Вярно е, че тогава имаше конкретен повод, но е вярно също така, че и без повод протестите продължиха, което бе деструктивна критика срещу кабинета. За да може да функционира едно правителство нормално, самите граждани трябва да имат критерий за добро и зло. Когато се свърши нещо добро, то да бъде оценявано, защото иначе всеки политик ще бъде демотивиран да върши каквото и да било добро, само да не би да влезе в очите на хората с нещо, което те биха преценили като зло. Това не е демократично управление, тъй като не можем да преценим кое трябва да се свърши и кое не. Защото една стъпка може да ни изглежда като лоша, но да е абсолютно необходима, за да вървим напред. И е толкова трудно да се върви в правилната посока, защото политиците много се пазят да не би някой да ги заподозре в нещо задкулисно, нещо отдолу и отзад. Това блокира в голяма степен възможностите за действия от страна на политиците.</p> <p><strong>- Подозренията за задкулисие са големи, защото у нас политиците не правят нещо много просто &ndash; да обяснят на хората какво мислят да правят, защо, на каква цена и в какви срокове? Делян Пеевски в онзи момент олицетворяваше образно това задкулисие. Имаше ли съпротива от страна на БСП срещу това назначение, никой ли не предугади какво ще последва?</strong></p> <p>- Много голяма част от хората знаеха и казваха, че това ще бъде една много трудно обяснима стъпка и решение пред обществото. Затова ви дадох примера с предходното управление, защото дори в името на много големи каузи има граници на компромиса, който може да се направи. В случая гласуването за Пеевски беше заради обща по-голяма кауза - да може този кабинет да работи и да свърши това, от което хората имаха нужда. И вие видяхте, че трябваше да се плати цената на това решение. Точно затова казвам, че БСП не може да прави повече тези крачки. И не става въпрос само за това социалистите да се заемат със своята партия, защото след този тежък резултат тя има нужда от много вътрешна организационна енергия. Но не е това най-важното, защото много хора ще си кажат &ndash; няма пари, не е ясно какво ще стане с цената на тока, с икономиката, как ще изкараме зимата, а те се занимават с партии. Но истината е, че демокрацията се прави от партии, и то силни партии. Когато преди 10 години се разпадаше СДС, имаше много хора, които злорадстваха и казваха, че не е време сега да се занимават с тях, сега е време да се занимават с държавата. Само че част от държавата са тези партии. Разрухата на класическия вид партии, които се облягат на институциите и на гражданското общество, ражда извращения в политиката и политически субекти, които нямат нищо общо с нормалната предвидимост и с нормалната възможност да преценим какво ще направят. В тази връзка има действия и постъпки, които от гледната точка на днешния ден е било по-добре никога да не са били правени, но те са факт. За тези 25 години има доста такива действия, но хубавото е, че днес гражданското общество е доста по-чувствително и може да реагира незабавно. И винаги съм подчертавала нещо много важно, което също е хубаво &ndash; политиците започват да реагират много бързо на сигналите на гражданското общество, защото едно е да правиш грешки, което е неизбежно, съвсем друго е да реагираш бързо, за да предотвратиш ефектите от тези грешки поне за хората, тъй като партиите си понасят последствията.</p> <p><strong>- Коалициите като че ли се компрометираха в очите на хората като политически образувания. Видяхме как се извиват ръце, как може би в името на добри цели, оставащи обаче неясни за широката публика, се правят огромни компромиси. Визирам конкретно коалицията БСП-ДПС. Какви са поуките?</strong></p> <p>- Проблемът с коалициите в българското общество се корени в две неща. Първото и най-важното е, че самият акт на коалиране произтича от електорална немощ, от невъзможност да спечелиш доверието на мнозинството от хората. И само по себе си това поставя проблема за легитимността и оттам за силата на самите политици и политически партии. В Германия не е така &ndash; и двете партии в коалицията имат много сериозни мнозинства. Тоест те се коалират не защото не могат да спечелят доверието на хората, а за да могат да действат по-радикално, по-мощно за развитието на държавата. При нас коалициите се правят, за да имаш въобще власт и да управляваш, което е много по-различно. Втората голяма причина за негативизма на коалициите е, че нямаме търпението като общество, нямаме търпението, упоритостта и решимостта като политици да водим коалиционен диалог. Германците се договаряха два месеца, но на белгийците им трябваше една година, за да се разберат как да управляват. Това как го виждате в България? Ами те още в нощта на изборите почнаха да се сочат един друг и да си подхвърлят, че, видите ли, тези пък какво искали, не се ли виждали какво представляват и т.н. Истината е, че ни липсва култура, липсват ни демократични навици и т.н. Ние много обичаме да се хвалим как прескачаме цели исторически епохи и това, което за други народи е градено с векове, ние едва ли не сме го постигнали за тези 25 години. Каквато и коалиция да се направи, тя все ще изглежда зле и ще се гледа под и зад нея. Понякога и ние, гражданите, нямаме критерии за оценка и демотивираме политиците да свършат нещо полезно.</p> <p><strong>- Всички се стремим към едно и също &ndash; да живеем по-добре и по-сигурно, но разликата между политическото ляво и дясно е в инструментите за постигане на тази цел. Как може тогава да функционира една ляво-дясна коалиция или има моменти, когато това е необходимо?</strong></p> <p>- Аз смятам, че в зависимост от страната, в случая България, в различните моменти и в конкретния момент има възможни по-ефективни леви или десни решения. Давам конктретен пример &ndash; в икономиката имаме нужда от повече десни решения, но не като крайни кейнсиански идеи. Виждате, че доброто, което се случи в управленията, където е доминирала БСП, се случи при прилагането на тези десни решения. Заради въвеждането на плоския данък БСП трябваше обаче да плати гигантска цена, макар че това подобри финансовата среда и брутния вътрешен продукт в страната. Растежът в икономиката в онзи период беше много силен. В този момент обаче смятам, че е по-добре да има едно подоходно облагане, за да се облегчат младите семейства с по-ниски доходи. Има леви и десни решения, които в комбинация могат да бъдат прилагани в обществото и това е силата на местната власт. На това равнище най-добре се вижда това, но отказваме да го признаваме като национална политика. Десните управления много повече се страхуват да не ги обвинят в леви действия, отколкото левите, че прилагат десни мерки.</p> <p><strong>- Колко време може да изкара един кабинет при парламент с 8 партии и коалиции? </strong></p> <p>- Най-добрият вариант е един кабинет да оцелее за целия си мандат, защото това дава една предвидимост. Проблемът пред българите е, че за тези 25 години у тях се насади усещането за нетрайност и непредвидимост. Дори и след цял мандат те си казват, че е дошло вече времето &bdquo;тези да ги махнем&ldquo;. И затова имаме толкова рокади, промени и недовършени мандати. Може би причината е, че няма ясен хоризонт пред хората. Правителството на Орешарски през първите 6 месеца бе стабилно въпреки протестите, защото имаше ясна програма какво да прави. Така хората имат критерий как да контролират управляващите дали си вършат работата. А сега слушаме едни приказки на едро как ще оправим това и онова, защото ние това го знаем и можем. Хората хем знаят, че това не може да стане, хем им харесва да виждат този хоризонт. И тук стават големите разминавания между управляващите и хората, които искат нещата да се случват тук и сега, а политиците започват с оправданията с предишните, с четирите сезона и т.н. Това правителство има шанс, ако има разписана програма. Проблемът му е, че подкрепата за него не е монолитна и ще трябва непрекъснато да балансира, а ГЕРБ няма търпението и опита освен този да налагат решения. А и фактът, че догодина идват следващите избори за местна власт, изкушава политиците да поискат промяна на политическия пейзаж в национален план по формулата &bdquo;две в едно&ldquo;, което допълнително ще влошава крехкото равновесие на бъдещия кабинет.</p>