Таско Ерменков: Сега е моментът Борисов да помоли Москва за рестарт на „Южен поток”

- Точно сега има и много други интересни неща, свързани с енергетиката, но ще ви помоля да започнем с най-елементарното и най-належащото за всички ни – цената на тока. Тези дни министърът на енергетиката Теменужка Петкова първо каза, че при либерализацията на енергийния пазар електроенергията „може“ да поскъпне. После, в друго свое интервю, заяви, че няма как да знае с колко ще поскъпне електроенергията. Вашата прогноза на експерт – ще се вдигне ли цената на тока, в какви параметри?

- Обикновеният гражданин остава на така наречения „защитен пазар“ за поне още една година според мен.

Именно на него се продава скъпият ток. Малките фирми на ниско напрежение излизат от този пазар и се намалява броя на потребителите в него.

Една сума на колкото по-малко се дели, толкова е по-голяма. Освен това загубите на НЕК също трябва да бъдат възстановени във времето, което също товари цената.

Като добавим офиси, служители и прочее – цената се вдига според мен до 35%.

- Обяснете, моля, какво точно представлява либерализацията на енергийния пазар и какво я налага?

- Това е едно от задълженията на всяка страна, членка на ЕС – въвеждане на пазарни отношения между производители, доставчици и потребители на енергия. Проблемът в България е, че около половината от произведената електроенергия не се изкупува на пазарни цени, а на преференциални такива, фиксирани в дългосрочни договори с вече споменатите „Марици” и ВЕИ-та.

Няма как при това положение да не се повиши цената на електроенергията за крайния потребител, което пък от своя страна ще доведе до увеличаване на енергийно бедните. Днес те у нас са около 61%, нищо чудно да достигнат над 70 % след либерализацията.

И веднага следва въпросът какво правим с тези хора. В бюджета пари няма предвидени, а и аз считам, че енергийните помощи през бюджета няма да решат проблемите. По-добре е да се въведе една многотарифна система за отчитане и плащане на потребена енергия, като всяка тарифа започва от 0.

Например в едно бедно семейство има една крушка в кухнята, една в спалнята, една в коридора и една крушка в банята – станаха четири. Трябва да има един хладилник, един телевизор, един компютър, едно радио…

Тоест определя се едно минимално оптимално количество енергия, което задоволява нуждите на най-бедните. И се казва: „Това са 60 киловатчаса“ или каквото е потребление. Тоест: „От 0 до 60 киловатчаса цената ще бъде дотирана и ще бъде еди-каква си“; „От 0 до нормалното средностатистическо потребление, примерно 80, цената ще бъде еди-каква си“.

От 0 до 100, където вече влизаме в малко по-луксозните неща, цената ще бъде съвсем друга. И от 0 над 100 вече ще бъде четвърта цена.

Така тези, които използват електроенергия, за да преживяват, ще могат да си сготвят, ще има къде да си пазят храната и ще им е светло – плащайки поносими цени. А тези, които си имат сауни, осветление в личния си парк, или пък басейн, който нагряват с електричество – също да си плащат съответната цена.

Просто сравнение. Когато се купуваш кола, колкото по-мощна и луксозна е, толкова повече бензин плащаш за нея. Същото е.

Така че това е според мене изходът, защото ако въведем понятието „енергийно бедни“ – над 70% от населението в България е „енергийно бедно“, бюджетът трябва да им плаща и няма откъде да се вземат тези пари.

Освен всичко друго схемата с диференцираните тарифи създава всички стимули за така прокламираната и от президента, и от правителството енергийна ефективност. Всеки ще се стреми да влиза в по-долната граница при потребление на енергия, за да може да плаща по-ниска цена.

Това е напълно реално. При условие, че имаш интелигентни електромери, при условие, че въведеш строгите норми на проверяване какво и как се прави и едно домакинство е един електромер, всичко може да бъде много коректно и точно.

- След отказа на Русия от проекта „Турски поток“ възможно ли е въпросът с „Южен поток“ да дойде отново на дневен ред и България да влезе в „играта“ – подобни мнения вече се прокраднаха. Как би изглеждал такъв един сценарий?

- Да, разбира се. Възможно е, ако поставим икономическите интереси пред политическите и ако настъпи отрезвяване по отношение на сътрудничеството с Русия като икономически партньор. Тоест, ако оставим политиката настрана и разгледаме икономическите дадености, „Южен поток“ е необходим не само на България, но очевидно и на цяла Южна Европа – както „Северен поток“ е нужен на Северна Европа.

В дългосрочен план прогнозите са такива, че ще има увеличение на потреблението на газ. Това става още по-важно в светлината на конференцията в Париж за климатичните изменения. Ние знаем, че природният газ е едно от най-чистите конвенционални горива, които не замърсяват атмосферата. Другото ясно е, че самите европейски източници на газ вече започват да се изчерпват.

Така че трябва да се търсят нови начини на доставка на газ както чрез диверсифициране на трасетата и увеличаване на техния капацитет, така и чрез търсене на нови източници, които да са икономически целесъобразни. От тази гледна точка е съвсем нормално „Южен поток“ да се върне в началната позиция. Дали ще бъде в пълния обем от 63 млрд. куб. м годишно, или капацитетът му ще бъде по-малък, е въпрос на икономически разчети и на решения, които не зависят от нас.

- Смятате ли обаче, че българското правителство, което в момента е на власт, ще направи стъпки към рестартиране на проекта? Онзи ден Мартин Димитров – вие и той бяхте заедно в едно телевизионно студио – каза: „Ама да, разбира се, нямаме нищо против „Южен поток“, стига да се действа по правилата на Европа“. Как се дешифрират такива послания?

- Предполага се, че това, което минава през България, трябва да отговаря на третия либерализационен пакет на Европейския съюз с осигурен капацитет за доставки на газ и от други източници, ако ги има. Това е въпрос, който може да бъде поставен и да се обсъжда. Не е въпрос на санкции, не може да бъде въпрос на предварителни отговори: „Да, може“ или „Не, не може“.

Нещата трябва да бъдат поставени на масата и трябва да започне сериозно обсъждане без предразсъдъци, с поставянето на икономиката – пак казвам – начело.

Що се отнася до това правителство, то самото не знае утре какво ще направи – всеки ден ни изненадва с нещо ново, което противоречи на говореното предния ден. Мисля, че и баба Ванга да беше жива, нямаше да може да предскаже какво ще му дойде на премиера в главата утре да го изтърси в обществото и всички ние да го последваме бодро към поредния крах на държавата.

- Сега искам да ви върна към началото на управлението на кабинета „Борисов 2“. Тогава в едно интервю за БНР Румяна Бъчварова изтъкна като огромна заслуга на премиера втори мандат това, че бил провалил три енергийни проекта. Върнете се, ако обичате, към тези проекти и пояснете плюсовете и минусите.

- Разбира се, става дума за прекратяването на проектите АЕЦ „Белене“, „Южен поток“ и „Бургас – Александруполис“. Колкото до плюсовете и минусите, зависи от гледната точка. Ако тя е свързана с интересите на България, е едно, ако засяга интересите на ГЕРБ, управляващите и лично Борисов, е друга работа.

Ако Борисов е инкасирал нещо, ако е получил нещо – я морално, я материално – разбира се, че плюсовете са за него, а минусите са останали за българския народ.

- Какво точно представлява т.нар. „Северен поток 2“ и случайност ли беше, че първо „Ройтерс” съобщи, че България заедно с още 9 държави е „против“, а после се наложи Теменужка Петкова, а след нея и лично Борисов да обясняват, че това не е вярно. Какво се е случило според вас?

- Има един принцип, „Бръсначът на Окам“ се казва. Общо взето, смисълът на този парадокс е такъв: Недей да търсиш конспирация, там, където просто е човешката глупост. Сигурно го има това нещо.

Но „Северен поток“ е един вариант, при който, ако не се случи „Южен поток“, е изключително в интерес на Словакия. Това означава, че увеличавайки капацитета от север на доставки на газ, той ще тръгне транзитно през Словакия към България, т.е. ще се наложи да бъдем крайна точка на доставки на газ през Словакия и Севера.

Което, разбира се, за Словакия сигурно е много интересно, защото ще печелят и ще имат възможност да си увеличават приходите, докато за България е катастрофа – тъй като първо ще загубим транзит, второ нашите транзитни газопроводи ще се превърнат в ненужни празни тръби, след като нямаме какво да транзитираме по тях.

Ако става въпрос само за строителство на „Северен поток 2“, което да е в противовес на „Южен поток“, естествено е България да има резерви по него. Но ако говорим за равнопоставеност, за доставки на газ на нормални, на прилични цени, и двата газопровода са необходими на Европа – и „Северен поток 2“, и „Южен поток“.

А това, че отпадна „Турски поток“ – за да се върнем пак към началото на проблема с газа – това, както и другите санкции на Русия срещу Турция при умна политика отваря вратите на България за много неща. При умна политика България може например да се възползва от ситуацията на отпадане на Турция като дестинация за руските туристи и да се яви като заместител.

Но пак казвам, нещата тук трябва да бъдат доста по-ясни политически. В това число те са свързани с облекчаване на визите, намаляване на срока на тяхното издаване или намаляване на цената за тяхното издаване или въвеждане на специални безплатни туристически визи, които да се издават автоматично при закупуване на ваучери за български курорти. А не министърката на туризма да говори, че Индия ни е потенциалът за докарване на туристи – които през последните 10 години може би наброяват някъде около 583-ма души…

- Е, министър Ангелкова каза, че България е готова да приеме милион и петстотин хиляди руски туристи през лятото.

- Да, готови сме. Обаче дали ще създадем условията за това – там е проблемът.

- А когато става въпрос за „Южен поток“ и въобще за конструктивни отношения с Русия, кой трябва да направи първата крачка за рестарт на проекта?

- Това са неща, които са тънки и деликатни. Въпрос на дипломатически ходове и решения. Няма рецепта. Но първата крачки би трябвало да направи този, който е отстъпил назад, а по признанието на Бъчварова, това е Борисов.

- Най-новата партия „Българската пролет“ на Велизар Енчев излезе с декларация, че Борисов трябва да направи всичко възможно за възраждане на проектите „Южен поток“ и „Белене“. За „Южен поток“ обяснихте. Кажете, възможно ли е размразяване на проекта „Белене“ и как би се случило това?

- Възможно е, но колкото повече време минава, толкова по-сложно ще бъде. Има строителни разрешителни, оценки за въздействие върху околната среда и други и трябва да се види кои са все още актуални, кои са изтекли.

- Докъде стигнаха реално нещата с американските „Марици“? Каква е вашата оценка за действията на второто правителство на Борисов в тази посока?

- Както всичко, което Борисов прави в държавата – цялата пара отива в свирката. Обещания без покрития, хаотични действия, често пъти противоречащи на здравата логика. Но това е отличителната черта на цялостната политика на ГЕРБ, насочена единствено към задоволяване на интересите на малка група богати за сметка на останалите българи.

А иначе „Мариците” си работят по старите цени и трупат дългове на НЕК, пари още няма за разплащане на старите задължения, мините не са получили своите 300 милиона лева за въглища, доставени на американските централи, но неплатени от тях.

- В новия си състав КЕВР отличава ли се от стария? Доколко е ефективна работата му според вас?

- Нищо ново и тук, за съжаление. КЕВР си изработва някакъв модел на цени, като вместо да залага в него действащите условия и обстоятелства, прави разни допускания при „ен“ осреднени показатели под условие и накрая се стреми да удовлетвори желанието на управляващите да не пипат цените въобще.

- Вие следите възможно най-внимателно и отблизо действията на правителството във всичките му дейности, но все пак сте енергиен специалист. Затова ще ви помоля за прогноза – какво смятате, че ще предприеме експертният екип на кабинета „Борисов 2“ относно доставките на газ, регулирането на цените на тока – енергетиката изобщо. Предстои ли проваляне на четвърти енергиен проект?

- Четвъртият енергиен проект е именно енергийната борса, либерализирането на пазара. Ако я провалят и нея, това ще бъде четвъртият провален енергиен проект.