Тайните на големите шпиони

“Вече нищо няма да е както преди”, повтарят като мантра от началото на вълната от атентати на “Ислямска държава” в Западна Европа. Това е още по-вярно в сферата на международното разузнаване. И зачестяването на атаките, което много експерти приписват на отстъплението на терористичното движение в Сирия и Ирак под ударите на международната коалиция, на руската авиация и на армията на Башар ал Асад, само ще ускори феномена, започнал преди по-малко от година. 

“Франсоа, мога ли да направя нещо, за да ти помогна?”

В нощта на 13 срещу 14 ноември 2015 г. Барак Обама се обажда по телефона на Франсоа Оланд, за да го увери в своята подкрепа, няколко часа след ужасните атентати, окървавили Париж и Сен Дени.

“Искам да ударя ДАЕШ* в Ракка в Сирия”, съобщава френският президент на американския си колега.

“Ще ти предоставим всичко, от което имаш нужда за това”, отговаря Обама.

Това, от което Франция има нужда? Точни разузнавателни данни за “мишените”, предоставени от американските служби, независимо дали става дума за ЦРУ, Агенцията за национална сигурност (АНС) или Пентагона: складове за оръжия, логистични центрове, тренировъчни лагери и комуникационни центрове на терористичната организация в Сирия. Разбира се, френските експерти от Дирекцията на военното разузнаване (DRM) и от Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE) са подготвили “досиета с целите”, които са предадени на главнокомандването. Но техният списък е ограничен. Американската помощ е решаваща, за да ударят бързо и силно.

Тайно споразумение за обмен на информация

Няколко дни по-късно министърът на отбраната Жан-Ив Льо Дриан отива на посещение във Вашингтон. Среща се с Джеймс Клапър, директор на Националното разузнаване на САЩ. “Вече ще споделяме цялата си сурова информация за ДАЕШ”, обещава човекът, който контролира всички американски агенции. 

Подписано е тайно споразумение за обмен на разузнавателни данни, наречено Spins, което позволява на французите да имат достъп до данни, чрез които могат да бъдат идентифицирани мишените, независимо дали става дума за снимки, подслушване или прихващане в интернет. Така те могат да си изградят собствено мнение, преди да решат да нанесат въздушни удари срещу “Ислямска държава”. 

Вече са отворени вратите във Вашингтон пред шефа на Дирекцията на военното разузнаване (DRM), генерал Кристоф Гомар, пред директора на Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE), Бернар Бажоле, така както и пред техния колега от Генералната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI), Патрик Калвар.

“Всеки пазеше основната информация за себе си”

Настъпва часът за всестранно сътрудничество между главните френски шпиони и техните чуждестранни колеги, за да се опитат да поправят зеещите пукнатини в тази област. 

Европейците вече си сътрудничат в рамките на антитерористичната група на Бернския клуб, място за неформален оперативен обмен, който обединява службите на 28-те страни от Европейския съюз, плюс Швейцария и Норвегия. Други срещи се осъществяват в рамките на малкия “Мед Клуб”, който обединява от 1982 г. италианските, испанските и френските служби с някои партньори от Магреба и Средиземноморието. Но с американците връзките са още по-солидни. 

След 11 септември 2001 г. Жак Ширак е разпоредил на директора на Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE), Клод Кусран, да им предава цялата налична разузнавателна информация за “Ал Кайда”. Една малка съвместна работна група между ЦРУ, DGSE и DST (Дирекция за надзор на територията, предшественик на DGSI), вече наблюдава терористичните мрежи. Подробна информация се събира и в рамките на малък клуб на шест западни разузнавателни служби, наречен Base Alliance, със седалище в Париж от 2002 до 2009 г.

“Но всеки пазеше основната информация за себе си и се споделяше един минимум, винаги на реципрочна основа”, спомня си бивша важна клечка в Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE). 

“Няколко дни по-рано бяхме в течение, че “Ислямска държава” готви нещо”

След атентатите от 2015 г. вратите се отварят по-широко. Не минава и ден без екипите на Бернар Бажоле, бул. “Мортие” в Париж, или на Патрик Калвар, в Левалоа-Пере, да са в контакт с американците, а именно с щабквартирата на Джон Бренън, директора на ЦРУ в Лангли, Вирджиния, или с тази на адмирал Майкъл Роджърс, всемогъщия шеф на Националната служба за сигурност, разположена във Форт Мийд, в Мериленд.

Седалището на Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE) на бул. "Мортие" в Париж

Двете американски служби помогнаха на французите да осуетят няколко атентата през 2015 г., както призна в края на октомври Бернар Бажоле на конференция във Вашингтон с Джон Бренън. Впоследствие Бренън изрази съжаление, че не е могъл да предупреди французите за пристигането на убийците от 13 ноември, поради липсата на достатъчно точна информация.

Оттогава експертите на американската централа работят по-бързо, за да предадат на Париж списъци с джихадисти или радикализирани лица, които трябва да бъдат наблюдавани, по силата на тайно американско-френско споразумение, подписано през февруари. 

Миналия месец Пентагонът получи в Северна Сирия повече от 10 хил. документа и компютърни данни за чуждестранните бойци в “Ислямска държава”, които са проучени и споделени със съюзническите служби, сред които и Франция. От своя страна, Агенцията за национална сигурност редовно предоставя терабайтове данни, събрани от суперкомпютри от наблюдението например на интернет връзките в Близкия изток или от телефонното прихващане. Големите уши на Агенцията за национална сигурност, разположени на покрива на американското посолство в Париж, могат да засекат всички разговори по мобилните телефони в района на френската столица. 

Казват, че Генералната дирекция за вътрешна сигурност (DGSI) била жадна за такава информация. Директорът й Патрик Калвер впрочем е добре познат във Вашингтон: полицейският комисар, който е заемал поста директор на разузнаването в Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE) между 2009 и 2012 г., е допринесъл за развитието на обмена с американските колеги. Що се отнася до необичайния дипломат Бернар Бажоле, той е учил в Харвард и е работил в Ню Йорк преди да отиде в арабските страни, от Йордания до Ирак, където не е спирал да се среща с американци.

Затвореният клуб “Пет очи”

Но въпреки тази трансатлантическа близост, големите френски шпиони все още не са успели да влязат в тесния кръг на шефовете на “Пет очи”, елита на англосаксонските разузнавателни служби. Роден през Втората световна война и затвърден от тайни споразумения между 1947 и 1955 г., този затворен клуб обединява американските, британските, канадските, австралийските и новозеландските експерти. 

Първоначално те се фокусират върху наблюдение на СССР по време на Студената война. Програмата за дешифриране на кодираните съветски съобщения, наречена “Венона”, позволи на членовете на “Пет очи” да установят мащаба на шпионските мрежи, контролирани от Москва, особено в ядрената и научната сфера. 

По-късно този клуб разширява дейността си с наблюдение на телефонните комуникации по цялата планета, посредством мрежа от подслушвателни станции, наречена “Ешелон”. Тя се основава главно на средствата за прихващане на Агенцията за национална сигурност (АНС) и на нейния британски технически партньор, Щаба на правителствените комуникации (Government Communications Headquarters (GCHQ). Сътрудничеството между АНС и GCHQ е пълно, до такава степен, че американците отчасти финансират оборудването на своите “братовчеди”, настанени в ултрамодерна сграда, близо до спа курорта Челтнъм, в графство Глостършир. 

Останалите членове на клуба “Пет очи” също играят роля при събирането на даннии, като всяка техническа агенция отговаря за прихващането в определен регион на света. В замяна на това, те се ползват с почти пълен достъп до разузнавателната информация, натрупана от мрежата “Ешелон”. Няколко приятелски страни, като Япония и Германия, също се ползват от статута на асоцииран член на клуба. 

Барак Обама в Националния център за кибурсигурност и комуникации в Арлингтън 

Изумителни програми за наблюдение в интернет 

От началото на ХХI век “Пет очи” придобиват още по-голяма сила. Те развиват изумителни програми за наблюдение в интернет в световен мащаб, било то чрез източване на подводните кабели, по които преминава основната част от комуникационния поток, или получавайки достъп до данните на големите телефонни оператори или до интернет, като Google, Microsoft, Yahoo! или Фейсбук. 

От френска страна, Генералната дирекция за външна сигурност (DGSE), която е разработила собствена система за прихващане в интернет в международен план, започна да обменя данни със своите американски и британски колеги, по силата на много поверителни споразумения. Но без да бъде интегрирана напълно в англосаксонския клуб. 

През 2010 г. Денис Блеър, по онова време директор на Националното разузнаване при Барак Обама, предложи Франция да се ползва със статут, почти еквивалентен на този на член на “Пет очи”. Той обсъжда въпроса няколко пъти с Бернар Бажоле, който по онова време е национален координатор на разузнаването към Елисейския дворец при Никола Саркози. Но проектът се проваля, главно заради колебанията на ЦРУ.

Разкритията на Едуард Сноудън

През юни 2013 г. бившият консултант на Агенцията за национална сигурност Едуард Сноудън разкри, на базата на хиляди документи в интернет, неподозирания мащаб на програмите на “Пет очи”, чиято интеграция е достигнала невиждано ниво. Повечето от програмите са били управлявани от Агенцията за национална сигурност и нейния голям шеф, генерал Кийт Александър. Наричан “император Александър”, този експерт по електромагнитното разузнаване е приемал своите колеги от “Пет очи” в щабквартирата си във Форт Мийд без да крие от тях своята амбиция: да знае всичко за всичко в целия свят. Новият му център за данни, построен в пустинята в Юта през 2011 г., е проектиран да може да съхранява един век на интернет комуникации. Официално става дума за събирането и обмена на разузнавателна информация за тероризма, изключвайки априори всякакво взаимно шпиониране. Но тези правила бързо са били заобиколени. А икономическите и политическите мотиви на “националната сигурност” на всяка отделна страна са взели превес. Което кара повечето от разузнавателните служби да се наблюдават едни други без никакви скрупули. 

В света на големите шпиони съюзът не премахва подозрението. 

Според документите, разкрити от Едуард Сноудън и организацията “Уйкилийкс”, Агенцията за национална сигурност е шпионирала в продължение на години четиридесетина лидери по цялата планета, сред които телефона на канцлера Ангела Меркел и трима поредни френски президенти - Жак Ширак, Никола Саркози и Франсоа Оланд.

Смутен, Барак Обама нареди на АНС да спре подслушването на “лидерите на страните съюзници”. Много язвителна, Ангела Меркел заклейми този “сериозен удар” по доверието между приятели. Преди да забележи, че собствената й служба за външно контраразузнаване, БНД (Бундеснахрихтендийнст), е правела същото нещо. Тя е подслушвала например авиационната компания EADS, европейските посолства в Брюксел, министъра на отбраната в Лондон, Държавния департамент във Вашингтон или приятели лидери, както и френския министър на външните работи Лоран Фабиюс. 

Ангела Меркел най-вече установи, че БНД е поддържала без реален контрол много тесни връзки с АНС от 2002 г. насам, до такава степен, че е провеждала диво подслушване, включително в Германия, за сметка на американците. 

Анкетна комисия в Бундестага определи тези практики на БНД като “неосъобразени с нейния мандат и законово неприемливи”. Много ядосана, германският канцлер в крайна сметка уволни през април 2016 г. директора на БНД Герхард Шиндлер, виновен, че е бил твърде услужлив към американския си приятел Кийт Александър. И че е следвал буквално любимия принцип на големите шпиони: всичко, което не е забранено изрично, е възможно. Докато това остане тайна.

*ДАЕШ - арабският акроним на “Ислямска държава”

Превод от френски: Галя Дачкова