Съдия Стамболова: Когато членове на ВСС твърдят, че Камен Ситнилски е избран спорно, това може да се отнесе и до тях самите

<p><strong>- Какво стана ясно от появилите се в публичното пространство записи на разговори между Камен Ситнилски, който е член на ВСС, и други магистрати?</strong></p> <p>- Две неща искам да уточня, преди да започнем разговора по същество. Първо, говоря в лично качество, а не като представител на съсловна организация, не членувам нито в Съюза на съдиите, нито в алтернативни организации. Второ, моят над 20-годишен юридически стаж, при това само съдийски, ме е научил да боравя и правя оценка на доказателствата, както и да не се влияя от общественото мнение. Защото когато човек позволи да се налага общественото мнение, спира да се съобразява с доказателствата, т.е. спира да бъде съдия.</p> <p>В конкретния случай не знам какви са всичките доказателства. Има една римска максима: Дай ми фактите, за да ти дам правото. Що се отнася до фактите, запознах се с разпространените в медиите записи от телефонни разговори между двама колеги прокурори от провинцията, между Камен Ситнилски и единия от тях, и една колежка съдийка в лично качество, също с единия от тях. Без съмнение такива разговори между тези лица с това съдържание са проведени, това беше потвърдено. Нямам представа обаче дали това е всичко, което те са си говорили, нито дали контролирано са пуснати точно тези разговори в медиите. Така че коментирам единствено това, което съм прочела.</p> <p>Разговорите се въртят около избора на г-н Ситнилски за член на ВСС от квотата на прокуратурата, тоест става дума за пряк избор на едно от вече номинираните от цялата прокурорска гилдия лица. Тук искам да припомня, че последният избор за членове на ВСС от професионалните гилдии беше свързан с предварително представяне на сериозни концепции, с които всеки можеше да се запознае и респективно да хареса или да не хареса. С други думи, имаше някаква форма на състезание, последващо изслушване и събеседване, с възможност за задаване на всякакви въпроси. Мисля, че в този контекст е съвсем нормално хората от всяка една гилдия да коментират помежду си отделните кандидатури. Без значение дали по телефон, дали на маса или в нечий кабинет. Това не би трябвало да е изненада за никого.</p> <p><strong>- В случая обаче именно съдържанието на изтеклите разговори се смята за компрометиращо, споменава се за &bdquo;търговия с влияние&rdquo;.</strong>&nbsp;</p> <p>- Не виждам нещо сериозно злепоставящо в този разговор между колеги прокурори от провинцията със самия Камен Ситнилски, ако това изобщо може да се счете за търговия с влияние. Истината за мен е, че всяка една от квотите във ВСС се избира с публичност, но без всякаква прозрачност. Това важи колкото за прокурорската квота, толкова и за съдийската, а най-вече за парламентарната квота. У нас хората търсят да издигнат &bdquo;свой&rdquo; човек да ги управлява. Последното си пролича и покрай тефтерчето на Филип Златанов, което извади самата прокуратура. По този начин се управлява както държавата, така и всяка отделна система в нея.</p> <p>Аз бях излъчена от квотата на ВКС и участвах в събранието на съдиите. Като член на изборната комисия мога да кажа, че въпреки изключително лошото представяне на определени хора, те бяха безапелационно избрани във ВСС от съдийската квота. Тоест възможно е и при тях тогава да е имало някаква форма на въздействие, без да твърдя, че е негативно въздействие. В този смисъл важното за мен е, че не чух в тези разговори да се обсъждат професионални качества, почтеност и принципност. Не казвам дали г-н Ситнилски притежава такива качества или не, просто казвам, че това не се обсъжда. Оттук насетне големият проблем е оказвана ли е някаква форма на принуда, на натиск върху хората, които са гласували. Ако не се установи такова нещо, едва ли може да бъде отправен някакъв упрек към г-н Ситнилски.</p> <p><strong>- Но според единодушното мнение на Етичната комисия, обявено от нейния председател Ясен Тодоров, и за тримата има достатъчно данни, че са нарушили принципите за независимост на магистратите, задължението да не се поддават на външни влияния и да спазват поведение на благоприличие.</strong></p> <p>- Запознах се с казаното пред журналисти от г-н Тодоров. От думите му стана ясно, че тези изводи са направени на базата на въпросните СРС, подкрепени обаче от обществените нагласи, които очакват да има наказания. Беше казано, че ВСС не може да остане глух за общественото мнение. Споменаваха се и някакви допълнителни данни, които не знам какви са.</p> <p><strong>- Разбра се, че Ясен Тодоров и Галя Георгиева са се запознали с делата, към които са прилагани тези СРС, явно знаят повече от нас. </strong></p> <p>- Аз правя изводите въз основа на това, което е известно на обществото. Но моят доказателствен стандарт по обясними професионални причини е просто малко по-висок. И в живота така реагирам &ndash; трудно обвинявам някого, без да имам доказателства. Затова говоря, че в случая са налице едни спорни процесуални инструменти, които трябва да се оценяват от спорно избрани хора. Начинът на избор на членове на ВСС е един. Щом като те твърдят, че г-н Ситнилски е избран спорно, това може да се отнесе и към самите тях. И пак ще кажа, особено към членовете на ВСС от парламентарната квота. В този смисъл аз действително не знам как може да бъде направена оценка специално за Камен Ситнилски дали е нарушил Етичния кодекс на магистратите по отношение на независимост, неподаване на външен натиск и благоприличие. Така, както г-н Тодоров се позовава на общественото мнение, и аз биха могла да се позова на това, което се говори сред хората.</p> <p><strong>- Какво имате предвид?</strong></p> <p>- Че става дума за разчистване на сметки във връзка с избора на ръководител на Софийска градска прокуратура (СГП)...</p> <p><strong>- А на Апелативна прокуратура &ndash; София?</strong></p> <p>- И на Градска, и на Апелативна прокуратура. И в нашата гилдия се разнася информация, ще го кажа направо. Твърди се, че главният прокурор подкрепя един кандидат за ръководител на СГП, а г-н Камен Ситнилски подкрепя друг кандидат. Вярно ли е това, не знам. Но колкото г-н Ясен Тодоров и цялата Етична комисия могат да се позоват на това, на което се позовават, аз твърдя, че мога също да го направя.&nbsp;Подчертавам, че говоря само за г-н Ситнилски и не влагам нищо лично в това. Познавам го разбира се, но нито ми е драг, нито ми е враг. Говоря за принципи.</p> <p>Действително стандартът на доказване в едно наказателно производство се различава в голяма степен от стандарта на етиката и морала. Въпросът е дали когато излезе нещо такова в публичното пространство, човек не трябва сам да си подаде оставката. В този контекст смятам, че по манталитет нашето общество има дефицит на достойнство в такива случаи. Колкото до санкциите, единственото дисциплинарно наказание, което може да бъде предложено и наложено на г-н Ситнилски, е дисциплинарно уволнение, тъй като е член на ВСС. Докато другите двама колеги са действащи прокурори и за тях може да бъде предложена по-богата палитра от наказания.</p> <p>-<strong> Доколко дисциплинарната практика на ВСС през годините има положителен ефект за системата?</strong></p> <p>- Дисциплинарната практика се разви от предишния ВСС, който беше първият постоянно действащ. Категорична съм, че неговата практика беше ярко непоследователна. Беше поръчкова. Ако намерят &bdquo;тефтерче&rdquo; на някого от този ВСС като това на г-н Филип Златанов, може вътре да е било записано кога да бъде &bdquo;отстреляна&rdquo; г-жа Мирослава Тодорова. Защото хора, които бяха в същото положение като нея, не само не бяха наказани, но дори не бяха проверявани. За настоящия ВСС още нямам кой знае какви впечатления, защото работи от около десет месеца. Но все пак &ndash; преди дни беше понижен в длъжност съдия Мариан Марков от Софийски градски съд. Приемам за вярна по фактите констатацията, че дълго време не си е писал мотивите по постановени от него присъди. Ето, в момента ВСС очевидно се съобразява с начина, по който се развива производството с Мирослава Тодорова.</p> <p><strong>- Имате предвид, че Върховният административен съд (ВАС) отмени нейното уволнение?</strong></p> <p>- Да. Вероятно представители на ВАС ще кажат, че това се дължи на принципност. Аз, като проследявам цялостното поведение на доста представители на този съд, твърдя, че е конюнктура. Ако това решение по уволнението на г-жа Тодорова, беше постановено по време на правителството на ГЕРБ, ако беше постановено преди да излезе делото на Европейския съд по правата на човека &bdquo;Волков срещу Украйна&rdquo;, щях да кажа категорично, че са принципни. Нищо, че тричленният състав на ВАС е решил едно, а петчленният &ndash; друго. Като дългогодишен съдия знам, че хората са различни и по различен начин разчитат доказателствата. Но след като решението на ВАС идва чак сега не може да става дума за принципност.</p> <p><strong>- От думите ви излиза, че и ВСС, и ВАС, а вероятно и други органи на съдебната власт се съобразяват с конюнктурата?</strong></p> <p>- Към този момент друг извод като гражданин и като съдия не мога да направя. Казват, че в България има фасадна демокрация. По същата логика мога да кажа и че донякъде има фасадна демокрация в управлението на съдебната система с оглед действията на ВСС. Няма как тази власт да бъде по-различна от останалите власти. Има публични процедури, които обаче не са никак прозрачни. За пореден път ще дам примера с избора на членовете от парламентарната квота. Така и не разбрах как бяха номинирани тези хора и защо те бяха предпочетени пред други. Не казвам, че сред тях няма добри професионалисти.</p> <p><strong>- Трябва ли да се промени законодателството?</strong></p> <p>- Има една римска максима: А кой ще ни пази от самите пазачи? Ювенал го е казал. Истината е, че не мога да отговоря на този въпрос, защото всичко зависи от хората. В крайна сметка има законодателна рамка, съгласно която тази система трябва да се самоуправлява качествено, доколкото може. Че е възможно да се приемат различни поправки в закона &ndash; например, да се въведе избор чрез интернет, парламентарната квота във ВСС да е по-малка или да бъде разделен ВСС на съдийска и прокурорска квота &ndash; да, възможно е. Но не това е важният въпрос. Важният въпрос е какви са хората. Всичко опира до техните лични качества. Ако един човек е добронамерен и почтен, той е свободен. Добронамереният е свободен според Бенджамин Франклин, този, който не е свободен, винаги се нуждае от господар. И това важи както за отделния човек, така и за обществото. Ако членовете на ВСС не са свободни, ако те не са били свободни и като магистрати преди да влязат във ВСС, не виждам как може да се оправи нещо. Освен това, много е трудно да се излезе от манталитета на нашето общество и от цивилизационните ни нагласи. Смятам, че със смяната на поколенията нещата ще се променят. Защото когато едни хора живеят свободни и могат да изразяват свободно мнението си, реагират по съвсем различен начин на всеки вид натиск.</p> <p><em>Теодора Стамболова е завършила юридическия факултет на СУ &bdquo;Св. Климент Охридски&rdquo;. От 1989 е стажант-съдия в Софийски градски съд (СГС), а след конкурс от 1991 г. е назначена за младши съдия в СГС. След това е последователно съдия в Софийски районен съд, СГС и Апелативния съд в София. От 2009 г. е съдия в наказателното отделение на ВКС. Преподавала е наказателно право и процес в УНСС и СУ.</em></p>