Скандалът "КТБ" - прилики и разлики с Нигерия

<p>&nbsp;</p> <p><img alt="" src="http://glasove.com/img/news/51231_SfhsQtcAUPG5Cc6FOCM90iY0T8m8MA.jpg" style="height:403px; width:600px" /></p> <p><strong><em>Сануси Ламидо Сануси &ndash; управител на Централната банка на Нигерия</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p><span style="font-size:18px"><strong>Нигерийската банкова индустрия &ndash; какво се обърка и какво да очакваме в бъдеще</strong></span></p> <p><strong><em>Университетът Байеро, Кано, 26 февруари 2010 г.</em></strong></p> <p>Както всички знаете, световната икономика беше ударена от безпрецедентна икономическа криза, която продължи от 2007 до 2009 година, както и от рецесия, предизвикана от събпрайм кризата в САЩ през август 2007 година. Тази криза предизвика сриването на много реномирани финансови институции и дори доведе една цяла нация до банкрут.</p> <p>&nbsp;</p> <p>По време на моята реч бих искал да ви поговоря за това какво се обърка с банковата индустрия у нас и за мерките, които Централната банка на Нигерия ще вземе, за да направи успешни реформи с цел да предотврати появата на нова криза и финансовият сектор в страната да бъде стабилен и да се развива нормално. Тази реч е отправена и към държавните служители и политиците, които твърдят, че в държавния сектор и политиката няма корупция, а тя съществува само в банките. В предишни кризи използвахме една фраза, която прикрива груба безотговорност и крещяща глупост &ndash; &bdquo;Банката е фалирала&rdquo;. Това е все едно да намериш труп на човек с прерязано гърло, покрит с прободни рани или пък надупчен от куршуми, и да заявиш: &bdquo;Човекът е умрял&rdquo;. Човекът не е умрял. Той е бил убит. Умишлено. Не се е самоубил. Използването на думата &bdquo;смърт&rdquo;, а не &bdquo;убийство&rdquo;, ни освобождава от отговорността да открием убийците и да ги накажем.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Това става и като говорим за &bdquo;фалиралите банки&rdquo;, сякаш самата банка, една структура, създадена от клонове и компютри, просто се е сринала от само себе си. Чрез използването/злоупотребата с термина &bdquo;фалирала банка&rdquo; ние можем да прикрием нещо, което почти винаги е монументална измама. Но това е преднамерено фокусничество. Фалиралите банки в Нигерия бяха предадени на NDIC*. На застрахованите вложители бяха изплатени по петдесет хиляди найри** (по-късно тази сума се увеличи на двеста хиляди).</p> <p>&nbsp;</p> <p>Хиляди бедни хора, вложили спестяванията си в банките, ги загубиха. Детски училищни такси, спестявания за живот след пенсия, здравни застраховки изчезнаха в небитието. И кой е виновен? В крайна сметка, никой. Или може би са виновни бедните хора, които са били достатъчно глупави да вложат парите си в банка, която след това е фалирала. Колко човека са починали от инфаркт след тази трагедия? Колко честни бизнесмени са били доведени до банкрут? Колко са се самоубили? Колко хора са умрели, защото са били неспособни да плащат разходите за здравето си, докато техните средства са били блокирани в тези институции? Колко деца са били принудени да прекратят образованието си? Не знаем. Защото живеем в общество, в което тези статистики нямат абсолютно никакво значение. Хората са анонимни. Те са бедни. Това, което знаем, е, че днес някои от онези, които парадират, че са модел за подражание в обществото, са се облагодетелствали от фалиралите банки. Собственици и мениджъри, които се издигат до губернатори и сенатори. Недобросъвестни длъжници, които се превръщат в милиардери, след като открадват парите на бедните мъртви души.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Това е реалността. Собствениците и мениджърите на банките, богатите заемодатели и техните клиенти, които са част от политическата върхушка, са един и същи вид хора, които, за да защитят своя интерес, потъпкват безнаказано правата на бедната класа. Така че този път ние решихме да кажем &bdquo;стига&rdquo;. Банките не са фалирали. Те са били унищожени и свалени на колене от деянията на хора, които можем да посочим.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Никога не бива да се плашим да назовем престъпниците и да наричаме нещата с истинските им имена. Не казвайте, че парите на правителството са откраднати. Просто ни кажете името на крадеца.</p> <p>&nbsp;</p> <p>И така, придържайки се към това решение, ние не казваме, че банките са фалирали. Ние ще назовем имената на човешки същества, които крадат пари в името на заемодаването, комарджии, които са взели парите на вложителите, за да играят на фондовата борса и да манипулират цените на акциите, милиардерите и индустриалните босове, чиито богатства всъщност са взетите &bdquo;назаем&rdquo; пари на бедните, които те по-късно отказват да върнат. Бихме могли да защитим богатите и могъщите и да кажем, че банките са фалирали. Или можем да застанем на страната на бедните и да спасим банките, но да преследваме престъпниците. Ние избрахме второто.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Какво всъщност се обърка</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Нигерийският банков сектор отбеляза драматичен растеж след консолидацията си. Въпреки това нито индустрията, нито регулаторите бяха достатъчно подготвени да поддържат и наблюдават експлозивния растеж на сектора. Преобладаващите настроения и ортодоксалната икономика, допълнително насърчени от този бърз растеж, създадоха слепота по отношение на рисковете, зародили се междувременно в системата.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Преди кризата се смяташе, че банковият сектор е стабилен и растежът трябва да бъде насърчаван. Международният валутен фонд потвърждаваше, че банковата система притежава нужната сила, за да подкрепи този растеж. За съжаление това мнение се оказа неправилно. Според мен съществуват осем взаимно зависими фактора, които доведоха до създаването на една изключително крехка финансова система, докарана до криза от глобалната финансова криза и рецесията. Тези осем фактора са:</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp; &nbsp; - Нестабилност в макроикономиката, причинена от внезапния приток на големи капитали</p> <p>&nbsp; &nbsp; - Огромни провали в корпоративното управление на банките</p> <p>&nbsp; &nbsp; - Липса на опит от страна на инвеститорите и потребителите</p> <p>&nbsp; &nbsp; - Недостатъчна прозрачност по отношение на финансовото състояние на банките</p> <p>&nbsp; &nbsp; - Критични пропуски в регулаторната система и в нейните наредби.</p> <p>&nbsp; &nbsp; - Непостоянен надзор и правоприлагане</p> <p>&nbsp; &nbsp; - Недобро управление на контрола в Централната банка на Нигерия/Слабости в системата на Централната банка</p> <p>&nbsp; &nbsp; - Слабости в бизнес средата.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Всеки от тези фактори оказа сериозно въздействие сам по себе си. Обединени, те доведоха цялата финансова система на Нигерия до ръба на срутването. Сега ще обсъдим всеки от тези фактори поред.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Нека започна с проблемите в макроикономиката, свързани с финансовата криза. Въпреки някои доказателства за диверсификация, нефтът все още има доминиращо значение за нигерийската икономика, независимо че предизвиква непостоянство и създава значителни предизвикателства за стабилността на макроикономиката. Същевременно липсата на ефикасен фискален превантивен механизъм означаваше, че данъчните власти не успяваха да предотвратят достигането на ексцесивната ликвидност до банковата система в държавата.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Дейността на банковия сектор твърде плътно отразяваше цената на петрола и нейната волатилност. Докато сумите в нигерийските депозити растяха, банките успяха да увеличат кредитната си дейност. Консолидацията на банковия сектор в държавата, в съчетание с изобилието на капитал, ускори кредитирането. Банковите депозити и кредити се увеличиха четворно в периода от 2004 до 2009 година, а банковите активи нарастваха средно със 76 процента на година след консолидацията. Съществуваше убеждението, че финансиализацията ще стимулира икономическия растеж.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Реалността обаче се оказа по-сложна. Финансиализацията на Нигерия беше твърде бърза, за да се облагодетелства реалната икономика. Тя нямаше възможност да поеме тази огромна ликвидност от петролните приходи и чуждестранните инвестиции в производствените сектори. Това доведе до значителни парични потоци към неприоритетни сектори и към капиталовите пазари, най-вече под формата на маргинални заеми и търгуване със собствен капитал, замаскирани като кредити.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Всички други държави, които са имали еднакво бърз растеж на финансовите си активи с този на Нигерия, са се сринали и са страдали години наред от нисък или отрицателен растеж.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Огромният скок на свободните капитали се случи по време, когато стандартите на корпоративното управление на банките бяха изключително ниски. В действителност лошото корпоративно управление на банките със сигурност е един от основните фактори, допринесли за финансовата криза. Консолидацията създава по-големи банки, но не успява да се пребори с фундаменталните слабости в тяхното управление. Добре известно беше, че след нея някои от банките бяха въвлечени в неетични и потенциално измамни бизнес практики, чийто обхват и дълбочина са документирани от последните изследвания на Централната банка на Нигерия.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Злоупотреби с управленските правомощия в банките, които не са били парирани по време на консолидацията, станаха начин на живот в много големи части от сектора и обогатиха малцина за сметка на много вложители и инвеститори. Корпоративното управление в много банки се провали, защото не обръщаше внимание на тези практики, заблудено от изпълнителното ръководство, или пък защото членовете му са теглили необезпечени кредити за сметка на вложителите. Освен това тези хора не притежаваха нужните качества, за да управляват добре една банка. Не на последно място, тези, които са водели одита на банките, изглежда не са обърнали достатъчно внимание на бързото влошаване на икономиката, а оттам и на необходимостта от агресивно провизиране на вземанията за сметка на рисковите активи.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Тъй като банките станаха по-големи и сложни за управление, бордовете им често не успяваха да изпълняват своите функции и са били приспани от усещането за благополучие, породено от очевидния растеж в ръста на активите и печалбите. Като погледнем назад, бордовете и изпълнителното управление в някои банки не са били подготвени да управляват възложените им институции. Често изпълнителният директор е имал прекалено голямо влияние над борда, някои бордове са нямали никаква независимост. Директорите в повечето случаи не успяваха да спомогнат за растежа и развитието на банката и имаха ниски етични стандарти, членовете на бордовете пък доста често също са били неефективни и инертни.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Ние вече сме публикували подробности за степените на злоупотреба в няколко от банките. Директорите създават дружества със специална инвестиционна цел, за да заемат пари сами на самите себе си с цел да манипулират цените на стоковата борса или да купуват имоти по целия свят. Една банка е заела пари за закупуването на частни самолети, регистрирани, както след това открихме, на името на сина на изпълнителния й директор. В друга банка ръководството бе създало сто фалшиви компании, за да върти по-добре измамите си.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Голяма част от капитала, събран най-вероятно от така наречените &bdquo;мегабанки&rdquo;, е фалшив и е финансиран с пари на вложителите. 30% от акционерния капитал на Интерконтиненталната банка е закупен чрез депозити на клиенти. Африбанк е използвала парите на вложителите си, за да закупи 80% от своето първично публично предлагане. Тя е плащала по 25 найри за акция, когато тези акции се продаваха по 11 найри на Националната стокова борса на Индия, а по-късно паднаха до под три найри.</p> <p>Изпълнителният директор на Оушианик Банк в Нигерия контролираше повече от 35% от банката чрез акционерни дружества, заемайки депозитите на клиентите си. Сривът на капиталовия пазар унищожи тези влогове, които са били на стойност от стотици милиарди найри. Централната банка започна проверка на капитала в началото на консолидацията, за да се избегне балонът. Поради някаква необяснима причина този процес беше спрян. В резултат на това днес откриваме, че в много случаи консолидацията е била фиктивна и че банките никога не са увеличавали капитала си, както твърдят.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Банковите бордове едва ли са единствените, които трябва да обвиним за провала да се справим с внезапния излишък на капитал. Липсата на опит от страна на инвеститорите и потребителите също допринесе за кризата, защото не беше наложена пазарна дисциплина и така на банките се позволи да се възползват от потребителите си. Инвеститорите, много от които бяха новаци в този бранш, не осъзнаваха рисковете, които поемат, а потребителите често ставаха жертва на лошо обслужване, а понякога и на скрити такси.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Нигерия няма установени традиции на защита на потребителя или на инвеститора. Имайки предвид малкия опит на много от тях, както и недостатъчната прозрачност в действията на банките, няма защо да се чудим, че кризата се задълбочи още повече. Банковите отчети до Централната банка на Нигерия често бяха неточни, непълни и идваха със закъснение, лишавайки нея от информацията, която й трябва, за да осъществява нужния контрол върху сектора, а инвеститорите &ndash; от сведенията, които биха им помогнали да взимат адекватни инвестиционни решения.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Централната банка не е предприела мерки да принуди банките да предоставят точни отчети и доклади. Вътрешната й отчетна система не можеше да служи като ефективен пример за банков надзор.</p> <p>&nbsp;</p> <p>В допълнение банките предоставяха избирателно информация за своите операции и така лишаваха инвеститорите от възможността да вземат информирани решения относно качеството на банковите печалби, стабилността на техните счетоводни баланси и да оценят възможните рискове в бизнеса си. Някои от банките дори манипулираха стойността на собствения си капитал, като се договаряха с други банки да повишат изкуствено финансовите си позиции и оттам цените на акциите.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Практики като превръщане на просрочени кредити в записи на заповеди и в банкови акцепти, както и създаването на задбалансови акционерни дружества, за да се покрият загубите, са били широко разпространени.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Недостатъчният надзор и липсата на правоприлагане също изиграха значителна роля в изострянето на проблемите, свързани с кризата. Регулаторите не успяха да предвидят и да осъществят контрол над огромните промени, които се случваха в банковата индустрия, или поне да предотвратят повсеместните неуспехи на корпоративните ръководства.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Отделът за банков надзор в Централната банка на Нигерия не е бил структуриран по начин, който да упражнява този надзор ефективно и да налага регулационни мерки. Никой не се е чувствал отговорен да говори за основните проблеми на индустрията, като например управлението на риска, корпоративното управление, измамите, прането на пари, съдебното преследване или установяването на ефективна политика за изследване и надзор... Освен това Централната банка не e давала своя принос към SEC*** при планирането на своите проучвания върху банковите дейности. А и дълбочината на анализа не е била достатъчна, за да се открият проблемите. Например банковият рейтинг на CAMEL**** не разграничаваше представянето на успешните от това на фалиралите банки. Докато някои изследвания откриха критични проблеми в управлението, много други проблемни въпроси останаха скрити. Но фактът, че понякога проучванията са отнемали девет месеца или цяла година, говори за отсъствието на чувство за неотложност при провеждането на някои от тях.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Прилагането на ефективен надзор е един от най-големите провали сред всички процеси за осъществяване на банков контрол, въпреки че Централната банка притежава всички правомощия, за да го наложи. Финансовите санкции не са достатъчни, за да се принуди една банка да спазва правилата. Като плащат глоби, банките ефикасно се измъкват от изпълнението на някои ключови аспекти в докладите на централната банка. Тъй като цикълът на проверка е траел от шест до дванадесет месеца, проследяването дали препоръчаните от докладите мерки са взети, е оставало за следващата година. Преобладаващото мнение беше, че банковият сектор е стабилен, а една култура на толерантност и приемане на статуквото, както и недостигът на специалисти, компрометираха ефикасността на банковия надзор.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Отсъстваше дисциплина, за да бъдат принудени банките да изпълняват препоръките на докладите. Те често не обръщаха внимание на съветите на инспекторите въпреки сериозността на проблемите, а изпълнителните директори не се притесняваха от неспазването на правилата. Централната банка позволи тази практика и поведение да не се наказват и така компрометира процеса на надзор.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Все пак, играейки ролята на основния авторитет в тази криза, управлението в Централната банка също е оказало значително негативно влияние върху способността й да упражнява своята власт адекватно. Управленческите и някои вътрешни процеси не бяха добре структурирани и това отне способността на Централната банка да упражнява ефективен контрол и надзор над банковата индустрия. Корпоративното управление в банката й осигури лесе-фер*****.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Централната банка на Нигерия не беше структурирана по начин, по който би могла да открива и анализира адекватно макроикономическите проблеми и системни рискове, присъщи за финансовия сектор. Не съществува една обща рамка за управление на риска в банковата система, свързваща икономическите индикатори с макропруденциалните изисквания и с индивидуалните пруденциални правила на една банка. Липсата на информираност и лични качества на управленските органи в Централната банка доведе до неоткриването на реалните рискове, които заплашваха икономиката и банковата система. Ръководните органи на Централната банка изпитваха отчаяна нужда да останат в състояние на отрицание, вместо да признаят, че са допуснали грешки и трябва да предприемат корективни действия.</p> <p>&nbsp;</p> <p>На последно място, липсата на достатъчно развита инфраструктура и бизнес среда оказа негативно влияние върху банковия сектор. Протяжните правораздавателни процеси, отсъствието на надеждни агенции за изследване на кредитния рейтинг и лошата инфраструктура допринесоха за създаването на нестандартни банкови практики. Съдебният процес в Нигерия е дълъг и скъп и банките рядко преследват длъжниците си в съда. Малко от тях са успявали да се преборят с кредитополучателите си и тези техни неуспехи водят до злоупотреби от страна на недобросъвестните длъжници.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Реформаторска програма</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>След като обсъдихме причините за финансовата криза, позволете ми да започна да говоря за решенията, които сме изготвили. Планът за реформа на нигерийската финансова система през следващото десетилетие е основан върху четири колони.</p> <p>Колона 1 &ndash; Подобряване качеството на банките.</p> <p>Колона 2 &ndash; Установяване на финансова стабилност.</p> <p>Колона 3 &ndash; Осигуряване на стабилно и безопасно развитие на финансовия сектор.</p> <p>Колона 4 &ndash; Гарантиране, че финансовият сектор ще подпомага реалната икономика.</p> <p>В много области Централната банка трябва да поеме водеща роля в осъществяването на реформите, а в други сфери трябва да играе ролята на защитник.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Повишаване качеството на банките</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Програмата ще се състои от индустриални оздравителни програми, които ще разрешат ключовите проблеми на кризата. Те ще включват и банков надзор над потенциалните рискове, реформи на регламентите и на регулаторната рамка, силни закони за защита на потребителите, както и вътрешни реформи в Централната банка.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Индустриалните оздравителни програми ще включват серия от инициативи, за да се справят с най-важните причини на кризата, а именно качеството на данните, банковия надзор, корпоративното управление, управлението на риска и финансовите престъпления. Тези инициативи ще бъдат структурирани по начин, по който банките ще трябва да извършват повечето работа по установяване на новото поведение в индустрията, докато Централната банка ще управлява реформаторската програма между отделните отрасли. Ключов елемент от тази програма е, че ще трябва да търсим отговорност от отделни лица за техните действия.</p> <p>Ние трябва да доведем всяко едно финансово престъпление до логичния му и справедлив завършек и сме длъжни да гарантираме, че никой, колкото и високопоставен да е той, няма право да се облагодетелства от плодовете на престъпленията си. Това е нашият ангажимент и имаме категоричното намерение да го изпълним, независимо колко време ще ни отнеме и кой ще бъде наказан.</p> <p>&nbsp;</p> <p>За да можем да се справим с провалите на корпоративното управление в сектора, Централната банка ще установи специализирана функция с акцент върху въпросите на мениджмънта, за да се гарантира, че най-добрите управленски практики ще бъдат утвърдени в индустрията. Реформаторската програма ще подпомогне корпоративното управление и на банките, и на Централната банка, утвърждавайки нова култура &ndash; че доброто управление води и до добър бизнес.</p> <p>Ще бъде създадена оздравителна програма, за да се установят нови насоки в корпоративното управление, базирани на набор от реформи. Реформаторските мерки ще включват подобрени корпоративни управленски отчети, които ще се изготвят от банките, и създаването на мандатни бордове на директорите с точно разпределение на техните отговорности. Реформите ще включват и обучение на членовете на бордовете как най-ефикасно да изпълняват своите задължения, както и информация за санкциите, които ги чакат, в случай че извършват неетични действия и измами.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Ще бъде установен срок за амнистия при даване на пълна информация относно собствеността и сделките между свързани лица от борда на директорите. Ще бъде разработена нова програма за набиране на служители, която ще включва много по-високи изисквания, както и интервюта лице в лице. Ще се състави и ретроспективен списък с членовете на бордовете през последните десет години.</p> <p>Ще въведем ежегодно измерване и оценяване на производителността на всеки борд и на отделните изпълнителни директори. От друга страна, всяка банка с активи, по-високи от едно предварително определено ниво, ще бъде задължена да създаде международна консултативна комисия за подпомагане на добрите практики в корпоративното управление в рамките на банката. Централната банка ще насърчава останалите банки да назначават квалифицирани директори с опит в чужбина.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Вече сме започнали преход към надзор, основан на риска, за да приобщим Централната банка към останалите международни банкови регулатори. Това е втората от петте разработени в нашия план части. Централната банка ще гарантира, че в нея, както и в NDIC, ще бъдат въведени принципите, методологията и начинът на ръководене на банковите процеси в RBS*****. Ще установим в Банката и новаторска управленска структура, за да бъдем сигурни, че е налице висока степен на комуникация в банковия сектор, както и че качеството на изпълнение се измерва адекватно, а тези, които го правят, притежават нужните умения. Ще създадем механизъм, който ще следи за въздействието на новата програма и ще подсигурява бързото решение на проблемите в банковия сектор.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Третата част на програмата за повишаване качеството на банките засяга техните регламенти и рамката на програмата за реформи, които споменах по-рано. Тя се състои от три подчасти. Първо, заедно с други регулаторни органи, Централната банка ще започне систематичен преглед на регламентите и насоките около ключовите виновници за кризата, а именно &ndash; качеството на данните, правоприлагането, управлението и контролирането на риска. На второ място, Централната банка фундаментално ще реформира регламентарната рамка на финансовите услуги, като първоначално ще наблегне на хармонизирането и повишаването на стандарта до световно ниво на процесите по надзора, технологиите и персонала на различните финансови регулаторни органи. Мултирегулаторна работна група ще интегрира реформаторския процес в различните юрисдикции, за да се създаде една цялостна регулаторна банкова рамка.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Защитата на потребителите също е неразделна част от програмата за реформи. Централната банка ще стане защитник на потребителя, установявайки стандарти за обслужване на клиента и давайки гаранция, че потребителите получават справедливо отношение във всички свои взаимоотношения с банковия сектор. Централната банка ще създаде отдел за защита на потребителя, за да може доверието на клиента в банковата индустрия да бъде възстановено.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Утвърждаване на финансова стабилност</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Втората и много важна колона в нашата реформаторска програма е осигуряването на финансова стабилност. Ключовите елементи на тази колона са преди всичко укрепването на комитета по финансова стабилност в Централната банка, създаване на хибридна парична политика и макропруденциални правила, на прогресивна икономическа и антициклични фискални политики от страна на правителството, както и още по-голямо развитие на капиталовите пазари, които трябва да се превърнат в алтернатива на банковото финансиране.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Въпреки че Централната банка е най-важният участник в осъществяването на реформите, успехът ще изисква сътрудничеството и на други важни икономически играчи и по-специално фискални политики, които са насочени към тези два базисни проблема. Ортодоксалната икономика, която включва &bdquo;Вашингтонския консенсус&rdquo; с неговите десет специфични препоръки, предложен от Международния валутен фонд и Световната банка през 1989 година, е подложена на фундаментално преосмисляне заради последните перипетии и най-вече финансовите кризи.</p> <p>Започвайки с рейгъномиката и тачъризма през 1980 година, последвани от разпадането на СССР, днес на света е наложена една нова ортодоксалност. С въвеждането на програмата за структурното адаптиране в средата на 80-те години на ХХ век няколко поредни правителства в Нигерия приеха новата религия на фридманизма. Съществува наивното вярване, че пазарът решава всички проблеми, че правилата и регламентите са лошо нещо, че алчността и облагодетелстването на шепа хора са най-сигурните признаци за една успешна икономика. Резултатът е, че през последните десет години имахме стабилен растеж на брутния вътрешен продукт, но за сметка на това бедността и безработицата също растяха. Няколко отделни личности и корпорации натрупаха фантастични богатства, докато милиони тънеха в бедност. Фондовата борса беше във възход, банките трупаха огромни печалби, докато се закриваха фабрики, а работниците оставаха на улицата.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Приватизацията стана учтивото наименование на непотизма и връзкарството &ndash; публичните активи се изкупуваха на безценица от личности с дебели политически връзки. &bdquo;Свободният пазар&rdquo; всъщност означаваше липса на регламенти и защити в полза на потребителите и на широката общественост. Предоставянето на услуги, правилата на конкуренцията, защитата на потребителя и въпросите на околната среда бяха оставени в ръцете на регулаторни агенции, които бяха слуги на големия бизнес. Тези, които трябваше да регулират операциите, било то банки, фондови борси или телекомуникационни компании, станаха агенти и защитници на онези, над които трябваше да упражняват превантивен контрол.</p> <p>Като държава ние сме одобрявали международни търговски политики, които унищожиха нашата производствена база. Грешни тарифи, наивна вяра в баналностите за свободния пазар и прекалено лесното поддаване на желанията на Запада ни доведоха до състояние, в което всъщност управляваме една изостанала икономика, способна да демонстрира бърз растеж на брутния вътрешен продукт, но без това да изобщо да подобри живота на обикновените граждани. Трябва да обърнем особено внимание върху факторите, които ще ни помогнат да очертаем икономическата си политика, осъзнавайки, че в някои случаи най-доброто решение ще бъде радикално различаващото се от ортодоксалността отпреди няколко години. Нигерия трябва да си изгради новаторска и решителна икономическа позиция.</p> <p>&nbsp;</p> <p>За да отговори на тези проблеми, Централната банка разработва много нови инициативи. Първият набор от стъпки е свързан с паричната и макропруденциалната политика.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp; - Централната банка ще подсили Комитета за финансова стабилност (КМС), чиято дейност ще бъде насочена основно към поддържане стабилността на системата. Този комитет ще бъде подкрепен от силна техническа работна група. В последните години прекомерно големият брой кредити и финансови активи оставаха непроверени. Според академичната литература Нигерия, която има развиваща се отворена икономика и притежава сравнително малка финансова система, зависима от петрола, е особено податлива на висока инфлация. Банковите реформи са необходими, но не са достатъчни, за да бъдем сигурни, че това няма да се случи отново &ndash; има нужда от допълнителен макропруденциален надзор. Съществува вече зараждащ се международен консенсус, че стабилността на цените трябва да бъде поддържана от една стабилна макропруденциална рамка, която наблюдава и реагира, когато се появяват признаци на системен риск. Предупредителните знаци лесно се пренебрегват, когато няма организация с конкретната мисия да наблюдава системните рискове и да предприеме нужните действия в кризисна ситуация. Въпреки че Централната банка от години има КМС, изненадващ е фактът, че той не функционираше точно в момента, когато беше най-нужен, и дори не се събра по време на световната икономическа криза.</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;- Централната банка ще въведе и нови макропруденциални правила, за да се справим с няколко от конкретните причини за кризата. Надзорническата функция на КМС ще бъде неефективна без инструментите, които са й нужни, за да повлияе на банковата политика. Важно е да има:</p> <p>&bull; добре разработени политически инструменти, за да няма неблагоприятни последици за реалната икономика,</p> <p>&bull; динамичното провизиране може да бъде един такъв инструмент.</p> <p>&bull; потенциалните лостове могат да включват:</p> <ul> <li>ограничаване на кредитирането от капиталовия пазар пропорционално на банковите счетоводни баланси,</li> <li>забрана банките да използват средства на вложителите, за да търгуват със собствен капитал, частен капитал или инвестиции на рисков капитал (правилото &bdquo;Волкър&rdquo; или разновидност на закона &bdquo;Глас-Стийгъл&rdquo;),</li> <li>регулиране на капиталовата адекватност,</li> <li>капиталово изискване с поглед към бъдещето, задвижвано от стрес тестове, провеждани от Централната банка на Нигерия.</li> </ul> <p>&nbsp;</p> <p>В допълнение към паричните и макропруденциалните инициативи Централната банка ще окуражава прилагането на решителна икономическа политика за подобряване на инфраструктурата, за диверсификация на икономиката, за увеличаване на капацитета за усвояване на инвестиции от приоритетните сектори и за допълнителни мерки за подпомагане, които ще дадат възможност за стабилен икономически растеж. Искаме да насърчаваме бъдещи реформи, които ще подобрят бизнес средата в Нигерия, включително правото на собственост, върховенството на закона, лекотата на правене на бизнес и инвеститорския риск.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Нигерия има сравнително ниска позиция в Глобалния индекс за конкурентоспособност на Световния икономически форум. Причините за това за следните:</p> <ul> <li>ниска ефективност и липса на независимост и прозрачност в държавните институции,</li> <li>инфраструктура с недостатъчно високо качество,</li> <li>недостатъци в образователната системата и в здравеопазването,</li> <li>ниска степен на технологическа грамотност.</li> </ul> <p>&nbsp;</p> <p>Държави, които имат по-високи позиции в индекса, обикновено имат и по-голям брутен вътрешен продукт на глава от населението. Този индекс представлява силен аргумент за нуждата от справяне с някои от структурните слабости на нигерийската икономика, които са подчертани от Световния икономически форум.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Диверсификацията, обикновено с акцент върху износа от секторите, в които една държава има сравнително предимство, също може да бъде постигната чрез защита или субсидиране на местни компании, докато те не достигнат глобален мащаб. Държави, които активно са се опитвали да диверсифицират своите икономики, дали чрез преки чуждестранни инвестиции (например Малайзия и Бразилия), или чрез мерки за вътрешна подкрепа (например Бразилия и Корея), са увеличили брутния си вътрешен продукт на глава от населението по-бързо от Нигерия. Независимо от избрания метод за действена диверсификация, важно е да изберем правилните сектори, които съответстват на човешкия капитал и природни предимства, присъщи за Нигерия, като селското стопанство, нефтодобива, петролните продукти и основните производствени сектори...</p> <p>Изпълнителните директори на всички двадесет и четири банки в държавата се съгласиха да създадат стратегии за кредитиране на реалния сектор. Ние определихме три основни области &ndash; енергетика, транспортна инфраструктура и земеделие. След това се разбрахме да сформираме група и да се срещнем с управители, желаещи да обсъдим рентабилни банкови проекти, които те биха финансирали... По същото време Централната банка изработва стратегии за даване на дългосрочни нисколихвени заеми на малките и средните производители...</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Осигуряване на стабилно и безопасно развитие на финансовия сектор</em></strong><span style="font-size:14px"><strong><em>&nbsp;</em></strong></span></p> <p>&nbsp;</p> <p>Сега ще ви говоря за третата колона на нашия реформаторски план &ndash; осигуряването на стабилно и безопасно развитие на финансовия сектор. Някои от областите, които попадат в обхвата на тази колона, включват структурата на банковия сектор, банковата инфраструктура, която се състои от кредитни бюра и регистри, разходите на банките и ролята на сивата, сенчестата икономика. Изследване в четири държави, които успешно са се справили със своите банкови кризи (Бразилия, Турция, Индонезия и Малайзия), ни демонстрира, че в банковия сектор съществуват доста възможни структури... Въпреки това всички те имат няколко общи характеристики. Например &ndash; централната банка или върховният финансов регулатор във всяка една от тези държави играе важна роля при определянето на най-подходящия сектор.</p> <p>Банкови кризи като тези в Турция, Бразилия и Малайзия са довели до значителна консолидация на техните банкови сектори, като броят на банките намалява след кризата. А и фактът, че някои от тях имат чуждестранни собственици, изигра съществена роля за повишаване стандартите на банковата индустрия. Създаването на <span style="font-size:11px">&bdquo;Асет Мениджмънт Ко&rdquo; в Нигерия </span>е първата стъпка към решаването на проблема с непогасените кредити в банките и в крайна сметка ще улесни общото консолидиране. Този процес е в ход и ние очакваме всички банки да се отучат от подкрепата на Централната банка на Нигерия до третото тримесечие на 2010 година.</p> <p>&nbsp;</p> <p>Трябва също така да спомена, че ние преразглеждаме основните стандартни модели на банковото дело, които се появиха след консолидацията. В допълнение към преразглеждането на универсалния банков модел, смятаме, че е редно да се въведе по-голямо разнообразие в структурата на банките. В краткосрочен план би трябвало да е възможно да имаме международни, национални, регионални, монолайн и специализирани банки. Капиталовите изисквания ще варират в зависимост от обхвата и сложността на вида банка. Ще продължаваме да гарантираме, че на нашите банки им е осигурен нужният капитал, но помнете, че това винаги крие рискове. Наистина има налице доказателства, че натискът върху банките да предоставят висока възвръщаемост на своите акционери след бързото разрастване на капиталовата си база, последвало консолидацията, е допринесъл за някои от най-рисковите поведения, които доведоха до срива на част от банките.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Гарантиране, че финансовият сектор ще подпомага реалната икономика</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Последният стълб от нашата реформаторска програма е гаранцията, че финансовият сектор ще подпомага реалната икономика. Бързата финансиализация в Нигерия не спомогна реалната икономика толкова, колкото се очакваше. Финансовите институции, създадени за специфични цели, като например жилищното финансиране, търговското финансиране, развитие на градската среда, не са изпълнили своите цели. Много успешни нововъзникващи пазари са били свидетели на проактивни действия на правителството, за да бъде сигурно, че финансовият сектор ще подпомага реалната икономика.</p> <p>&nbsp;</p> <p><strong><em>Заключителни бележки</em></strong></p> <p>&nbsp;</p> <p>Нигерийската икономика прилича на кораб с пробойни по време на буря. Това отчасти се дължи на присъщите икономически слабости, като например недостатъчна диверсификация на икономиката, високите рискове за сигурността, сложната среда за водене на бизнес и неадекватната инфраструктура. За да има успехи във финансовия сектор, ще се наложи Централната банка и Нигерия да положат огромни усилия в много различни области. Бързата финансиализация не е само рискова стратегия за растеж, а и мързелив начин да се постигне бързо икономическо развитие. Устойчив и контролируем растеж може да бъде постигнат само чрез фундаментални икономически реформи. Това включва гаранция, че физическата и институционална инфраструктура е на нужното високо ниво. Трябва да е налице и политическа воля за борба с корупцията и защитата на върховенството на закона.</p> <p>&nbsp;</p> <p>* NDIC &ndash; Nigeria Deposit Insurance Corporation &ndash; Нигерийски фонд за гарантиране на влоговете в банките.</p> <p>** Найра &ndash; нигерийската парична единица.</p> <p>*** SEC &ndash; Securities and Exchange Commision (Nigeria) &ndash; главната регулаторна институция на капиталовия пазар в Нигерия. Тя се наблюдава от министерството на финансите в държавата.</p> <p>**** CAMEL &ndash; международна система, която определя банковия рейтинг.</p> <p>***** Лесе-фер &ndash; В икономиката лесе-фер, от френското laissez-faire,<span style="font-size:11px"> </span>е икономическа среда, в която сделките между икономическите субекти са свободни от държавни регулации (държавна интервенция) под формата на държавно регулирани цени, държавни субсидии, държавно наложени монополи, като се допуска само такава държавна намеса, която да гарантира правото на частна собственост (закони против кражбата и агресията) и другите основни човешки права.</p> <p><span style="font-size:12px">****** RBS &ndash; </span><em>Royal Bank of Scotland.</em></p> <p>&nbsp;</p> <p>Превод от английски език: Филип Каменов</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p> <p>&nbsp;</p>